Незрящият Асен Алтънов: За слепите има безплатен обяд всеки ден

Извадиха ми тумор, живея втори живот

КОЙ Е ТОЙ

Асен Алтънов е роден в Крумовград преди 70 години. Докато има остатъчно зрение, работи като читалищен секретар, в пловдивско предприятие за незрящи, масажист-рехабилитатор в Елин Пелин и накрая в Съюза на слепите като спортен организатор. През април 2003 г. е избран за председател на софийската организация на Съюза на слепите в България, какъвто е и до днес. Как незрящите у нас се справят в инзвънредното положение и какви са житейските перипетии на Алтънов през годините четете в следващите редове.

- Г-н Алтънов, как се справяте с извънредното положение?

- Още в началото на епидемията затворихме всички клубове на незрящите и работим вкъщи. Справяме се, а аз съм затворен у дома близо два месеца и работя по телефона.
- Какви услуги се предоставят на изгубилите зрение у нас?
- Безплатно се раздават пакети с готови храни на незрящи в София, но желаещите са малко. Предлага се първо, второ и трето ядене. Храната е добра, и то без пари. Носи се по домовете от доброволци към социалния патронаж. Ние, българите, в такива времена умеем да се организираме. Услугата е налична всеки ден на обяд.
- Колко души се възползват?
- За съжаление някъде около 50 души, при положение че в София сме над 800 незрящи. Другите смятат, че трябва на най-нуждаещите се да се дава. Ние съумяваме да се оправяме в трудни времена.
- Има ли самотно живеещи сред незрящите?
- Да, има. Те имат нужда да бъдат водени на лекар най-вече. В началото имаше апели за помощ, но нещата се нормализираха. Помолил съм ги да не излизат навън, да не се събират на групи около общежитията, за да не пламне огнище и да се чудим какво да правим после. За радост няма такива индикации. Дори в това трудно време бизнесменът Цоло Вутов даде 200 000 лв. за ремонт на общежитията. До две седмици трябва да приключим. Хванали сме се в ръце и действаме, така че хората ни да се чувстват добре. До 13 май ще се въздържаме от разходки. Всичко е онлайн. Има създадени групи за контакт и взаимопомощ. Досега няма информация за нито един незрящ българин, който да се е разболял от коронавирус.
- Наскоро имахте 70-годишен рожден ден. Как го отбелязахте?
- Бяхме само двамата с жена ми. Синът ми живее при негов приятел под карантина, докато отмине всичко. Аз съм рисков човек, опериран от тумор на панкреаса. Вече 15 години съм жив и здрав благодарение на проф. Никола Владов от ВМА. Каза ми, че ако искам да живея, трябва да се оперирам. Аз съм от късметлиите, защото при такава операция на 100 човека около 90 издържат. Много добре се чувствам и сега се пазя. Правя всичко възможно да бъда полезен от разстояние. Остана ми диабет и високо ниво на кръвната захар - над 10 единици. Скоро ще се наложи да мина на инсулин, защото хапчетата не успяват да компенсират. Доволен съм от живота си. Отдаден съм изцяло на каузата за по-добър живот на незрящите и да е добре семейството ми.
- Как загубихте зрение?
- От малък едното око започна да ме боли. Много плаках. Лявото око се спука и ми сложиха протеза. В дясното имах зрение около 6-7 процента, но сега вече е почти нула. Ориентирам се с опипване и бастуна. Жена ми напълно не вижда. Вечна тъмнина е при нея. С нея сме си двамата вкъщи. Вече 40 години сме заедно.
- А как е синът ви?
- Завърши Националната спортна академия като треньор по футбол. Дълги години работеше в "Славия", а след това замина в Китай. Дойде си по време на пандемията там, но другия месец ще се връща. Няма проблеми със зрението, а често казва, че "моите родители виждат много повече от мен". Заради нас се изнесе при приятел, пазарува ни и ни носи вкъщи покупките. Чуваме се по 5-6 пъти на ден по телефона. Ако има нещо, идва с маска и ръкавици до нас. Няма никакъв проблем. 70% от заплатата му я превеждат дори в условията на пандемия. Много са коректни китайците.
- Вие с какви пари живеете?
- Получавам пенсия от 406 лв. с всички помощи. Взимам и заплата, която не е много голяма.