Чудо! Чадородие дава св. Георги

Бездетни зачеват след молитви, идват да благодарят и да помагат в обителта

Борислав РАДОСЛАВОВ
    Снимки:"България Днес"

Две чудеса на чадородие в манастира "Св. Георги Победоносец" край софийското село Горни Богров!

Дечица се родиха в две семейства на съпрузи, които години наред не могли да се сдобият със своя рожба. Щастливите родители дошли навръх храмовия празник Гергьовден, за да благодарят за тази помощ свише и да поработят в светата обител, за да помогнат в поддръжката й.

"Едно от дечицата ще го доведат съвсем скоро, като направи 40 дни, за да му четем за здраве тук. Останаха малко да разтребят и да помогнат с каквото могат от признателност към сполетялото ги чудо. Идвали са да се молят на свети Георги за рожбичка. Той е чул молитвите им и сега те се радват на свои малки наследници", сподели пред "България Днес" игуменът на Божия храм отец Антим.

Случаите на чадородие в манастира не секват, разказва още духовникът. За един от случаите доказателството идва от Анка и Манол Марчеви. В книгата за изцеления в манастира те пишат следното:
"През 2006 г. аз, Манол Марчев и съпругата ми Анка Марчева се помолихме на Господ в черквата "Свети Георги" за внук от сина и снаха ни. На 21 септември 2007 г. се роди внукът ни Боян Антон Марчев. Благодарим ти, Господи".

В допълнение съпрузите споделят и за свои приятели, които повече от 15 години очакват своя рожба. Детенцето идва на бял свят през 2009 г. благодарение на това, че успяват да се докоснат до манастира "Свети Георги" чрез чудодейния камък.

"Само чрез помощта на Господ те се сдобиха с момченце - Валентино, независимо че майката е православна християнка - българка, а бащата е католик - италианец", пишат още Анка и Манол.

В светата обител се връщат да благодарят и щастливи съпрузи, които също се сдобиват с мъжка рожба. Ангелина Макавеева и Светлан Симеонов описват своята история в книгата на манастира и така тя остава свидетел на поредното чудо.

"Предавам благодарността на Албена Дикова Христова, която също като нас измоли посредничеството на свети Георги и Бог и нея дари с мъжка рожба", добавя Ангелина.

В обителта се намира камък, който се прочу надлъж и нашир с това, че постепенно расте и има лековита сила. За това свидетелстват десетки миряни, усетили благодат след преклонение и искрена молитва пред него.

"Дойдох с три приятелки и се уверихме в истината. Необходимите ритуали направих и се прибрахме. Налагаше ми се да изляза на другата сутрин. Обличам се и поглеждам към брадавицата (меланома), която не ме болеше, а ме смъдеше. Този път нямах никакво усещане - за моя радост вече го нямаше. Благодаря на свети Георги."

Това пише в книгата за чудесата в Божия храм Станка Стоянова. Живеещата в столичния квартал "Люлин" жена е едно от големите доказателства за чудодейната сила на светеца и чудодейния камък. Хората вярват, че камъкът помага при различни заболявания, и затова ходят в манастира да се докоснат до него, да се помолят и да потърсят изцеление.

"Преданието за него е, че е донесен от кръстоносците, когато освободили Йерусалим. Като тържество на християнската вяра взели парчета от скалите на Голгота и оставили тук камъка на връщане", споделя пред "България Днес" игуменът на манастира, докато води екипа към чудодейния къс скала. Добавя, че наблизо има още един такъв камък - в село Яна.

Зина Василева и съпругът й Тодор от близкия столичен квартал Ботунец също изпитват чудодейната сила на камъка. В книгата на изцеленията тя пише дословно:

"Имах миома. Бяха ми изписали лекарства и операция след месец. С голяма благодарност разбрах за тази прекрасна черквичка. След 20-30 дни отидох на преглед - беше се излекувала благодарение на свети Георги. Чудеса се случват, само да имаш вяра, да знаем да бъдем добри хора. Мъжът ми имаше захарна болест, сега е много добре и вярваме в силата.

Според свидетелства на археолози в района е имало праисторическо селище от около 3000 г. преди Христа. На мястото на сегашния манастир от прастаро време е имало тракийско светилище, а впоследствие и римско. Намерени са останки от римска вила.

По време на Второто българско царство светата обител вероятно е била посветена на "Възнесение Господне", тъй като се е запазила традицията в селото на Спасовден на това място да се прави курбан за здраве. Според легендите манастирският храм по това време е бил голям и целият златен.

Обителта е разрушавана многократно по време на турското робство, но местните хора, които познавали силата на мястото, винаги я възраждали.

До чудодейния камък се съхранява елечето на свети Георги, което лекува тежко болни хора. Уникалната история започва с идването на мирянка в светата обител. Тя носи дрехи, които да дари на Божия храм. Сред тях е и бежов елек с кафяви кантове. Без да подозира, че държи в ръцете си свещена дреха, жената го дава на свещениците.

"Казах на бабите да го дадат на някое от децата. Така се мина повече от година, без да знам къде точно е отишъл елекът", разказва пред "България Днес" игуменът на светата обител отец Антим.

След като храмът в манастира е обновен и осветен, при Божия служител пристига непозната жена. Казва му, че идва от Гърция със специална мисия.

"Жената ми каза: "Отче, сънувах свети Георги. Каза ми да взема едно елече и да го донеса във вашия манастир." Сякаш електричество мина по тялото ми, като чух тези думи. Веднага разбрах за какво става дума. Оказа се, че съм дал елечето на свети Георги. За щастие намерихме детето, на което бяхме дали елечето, и то доволно, че може да помогне, го върна обратно", разказва духовникът.

От този момент монахът и миряните наричат дрехата елечето на свети Георги. Заради чудодейния начин, по който се връща в обителта, и силата, която излъчва, се смята, че то има чудодейна сила.

"Сега елечето стои на закачалка в олтара. Слагам го на тежко болни хора, докато им чета молитви за здраве и да призовем благодатта и застъпничеството на свети Георги", споделя игуменът.

Лечебна вода цери напикаване

Чудодейна вода блика в двора на Горнобогровския манастир. Историята е повече от вълнуваща и е разказана от отец Антим. Тя е открита след като през 2002 г. Света Богородица се явява в съня на баба Сийка, която игуменът няколко дни по-рано е пуснал да живее в манастира, и й посочила, че в двора на обителта има лековита вода.
След като водата е каптирана и миряните започват да се стичат към нея, започват да се случват и чудеса.

"Една баба имала проблем с изпускането. Откакто почнала да пие от водата, спряла да се напикава. Деца като пият, спират също изпускането. Много е полезна и лековита също за стомашни болки. Който го боли стомах, пие вода от нея и му минава", категоричен е духовникът.

За очни болести водата също помага.

"Една жена от селото - Теменуга, ми се кълне, че си капва по 1-2 капки в очите и свалила очилата. Чете вестник спокойно без очила. Друга жена - от Челопечене, ми казва така - отче, взех от водата за внука си, който е в четвърти клас и се напикава. Той пи от нея и му мина. На нея й се надула пъпка на окото. Връзвала я с конец, но тя се надула още повече, а окото й почти се затворило. Тогава мила пъпката 3-4 пъти с водата и тя изчезнала", споделя още отец Антим.