Човекът тръгва от нашите земи

Забележителни находки в България 

Пещерите ни крият тайни за праисторически хора на десетки хиляди години 

Първият хомо сапиенс (разумен човек) е живял по българските земи.
"Имаме без всякакво съмнение по съвременен начин установени ДНК. Пластовете са датирани за първи път отпреди 47 000 години", съобщи забележителното откритие ръководителят на разкопките в пещерата "Бачо Киро" Николай Сираков. Група от археолози работят в скалния процеп край Дряновския манастир от 2015 година, като преди време попадат на четири костни фрагмента и зъб. Радиовъглеродното датиране показва, че принадлежат на четирима различни хомо сапиенс.
Откритието е революционно, тъй като досега битуваше вярването, че първите съвременни хора са пристигнали на Стария континент преди около 45 хил. години, а заради различни фосили се предполагаше, че неандерталците са изчезнали от Западна Европа преди 39 хил. години. Но изследването в българската пещера насочва, че неандерталци и хомо сапиенс са живели доста по-дълго време заедно, отколкото се предполагаше.

Не за пръв път такова значимо откритие се случва по българските земи. Преди три години се появи информацията, че първият човек на планетата ни е тръгнал от Чирпан.
В местността Азмака са намерени челюст и зъб от древен предшественик на човека, които са предатирани с помощта на френски, немски и канадски антрополози. Може да се твърди, че това са най-древните останки от прачовеци, които са били достатъчно разумни да се присъединят към предшествениците на човека. Т.нар. грекопитек от Чирпан е датиран отпреди 7,25 милиона години. Това променя по-стари теории, че всички наши предци идват от Африка. "Заедно с фосил, намерен край Атина, откритието насочва, че човешкият род е тръгнал от нашите места, а после се е преместил в днешна Африка", твърди през 2017 г. проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей. "Откритият зъб е повече от потресаващ. С негова помощ със сигурност можем да твърдим, че хоминидите нямат африкански произход. Новата теория е, че предците на човека са тръгнали от Балканите преди 7 млн. години и впоследствие са мигрирали в Африка", добавя Спасов.

Праисторическо присъствие на човек е открито и в пещерата "Магурата".
"Става дума за първия момент, в който кроманьонецът по пътя си от Северна Африка към Западна Европа е преминал през територията на Балканите и по-конкретно Северозападна България. Това е станало преди около 43-42 хиляди години. По едно съвпадение учените класифицират произхода на религията с името европейски анимизъм, което е култът към плодородието или още към Богинята майка. Те считат, че тази религия възниква на територията на Европа, и то в Дунавската равнина, преди около 42 хил. години. Пещера "Магурата" се намира именно в тази равнина и през нейната територия кроманьонецът преминава по същото време и това е едно от съвпаденията. От друга страна, този европейски анимизъм се символизира от танцуващата жена", обяснява преди години археологът Кирил Кирилов.

По негови думи повечето човешки фигури в "Магурата" по конфигурацията си приличат именно на танцуващи жени и това е второ съвпадение. "От друга гледна точка в самите рисунки в пещерата разчетох една сцена като сцената на човешката история, която чрез лента, разделена на отделни сегменти, показва началото, после един голям катаклизъм. Затова началото, което те са поставили, попада в периода именно преди 42-43 хил. години. Това е съвпадение с останалото. В Германия е намерена плоча от слонова кост, а по онова време все още са живели мамути на територията на Европа, която съдържа в себе си 100% аналог на човешко изображение от пещерата "Магура". Счита се, че тази плочица е занесена в Германия от изток с миграцията на кроманьонеца, или грубо от територията на Балканите. Датирана е на възраст между 38 и 32 хил. години. Това означава, че минимум преди 32 500 г. рисунките в пещера "Магура" вече са съществували", разяснява още Кирилов.
Едно от последните значими открития е точно преди година.
Екип от археолози се натъкна на скелет на близо 8000 години по време на разкопки в столичния квартал "Слатина".

"Новооткритият скелет принадлежи най-вероятно на жена, погребана с дете в близост, непосредствено до останките на къща в периферията на селището. Смята се, че при погребенията по това време починалите са били полагани в земята - майка в ембрионална поза. Находката е изключително рядка. Проучванията, които предстоят, ще дадат информация за физическите характеристики на хората, дали началото на първата европейска цивилизация в днешните български земи", коментира чл.-кор. Васил Николов, зам.-председател на БАН и ръководител на археологическия екип. Това откритие е особено ценно, тъй като по нашите земи много рядко се откриват скелети от тази епоха, а само фрагменти. Датировката му на близо 8000 години затвърждава мнението, че по нашите земи са живели първите хора. Сред новооткритите находки в селището Слатина са различни предмети от бита като костна лъжица и керамични съдове, пинтадера, части от култови масички за жертвоприношения.