САЩ: Не мога да дишам!

Революция и/или масова психоза

Протестите, придружени с насилие между бели и черни, са от половин век

Не мога да дишам!
Тази реплика, повторена многократно и оказала се последна в живота на чернокожия Джордж Флойд от щата Минесота, произнасяна, докато бял полицай притиска с коляно гърлото му до последен дъх, се превърна в мото на протести, залели не само Съединените щати в последните дни, но и много други страни от Европа, Азия и Африка.

"Не мога да дишам" стана символ не само на насилието и расизма, но и на безсилието на малкия човек да се справи с огромните здравни и икономически проблеми, предизвикани от епидемията с коронавируса. "Не мога да дишам", крещи част от днешното американско общество, лишено от солидарност, емпатия и взаимопомощ в момент, в който те най-много са му нужни.

Протести, погроми и насилие обхванаха САЩ и предизвикаха съчувствие и солидарност по целия свят.
Кадрите с убийството на Джордж Флойд на 25 май в Минеаполис и последвалата вълна от гняв разтърсиха света, макар протестите на афроамериканците далеч да не датират отпреди 2 седмици. Те могат да бъдат проследени до 50-те и 60-те години на XX век, когато Мартин Лутър Кинг се бори за пълни граждански права, а дори и по-рано. Още през 1955 г. чернокожият духовник повежда борбата на негрите в Монтгомъри, Алабама, за равноправие. Действието е породено от политиката на общината да разделя белите от черните в автобусите. Съпротивата включва бойкот на градския транспорт, митинги, шествия и други прояви. В началото на 60-те Лутър Кинг повежда протести в Джорджия и други щати, където действията на властите ощетяват чернокожото население. Насилието тогава е рядкост, но демонстрациите са огромни. Такъв е и паметният митинг на 28 август 1963 г. във Вашингтон, на който пред милиони той произнася прословутата си реч „Имам една мечта“.

В по-ново време следват кървавите събития в Шарлътсвил, Вирджиния, от 2018 г. Тогава расистка демонстрация на крайната десница и Ку-клукс клан вся паника, участници упражниха насилие срещу цветнокожи, вследствие на което избухна вълна от протести и контрапротести. Сблъсъците около изникналите барикади предизвикаха смъртта на трима души, стигна се до извънредно положение и арести. Както и сега, тогава също се провеждаха шествия из цяла Америка. Новото в сегашния случай са безпрецедентните грабежи на магазини и бутици, които никак не приличат на борба за права. Каузата, че животът на чернокожите е от значение, с която започнаха митингите на 25 май, няма нищо общо с кадрите, показващи разграбени търговски обекти. Това е така, защото протестът на чернокожите е яхнат от левичарската организация „Антифа“, която се бори срещу капитализма и смята ограбването на бизнесмените за оправдано. Силите на реда активно издирват подстрекателите на ексцесиите, в резултат на което погромите намаляват.

Факт е, че в резултат на пандемията с коронавируса и твърде многото лоши новини покрай нея човечеството е изпаднало в психоза. Факт е също така, че близо 40 милиона американци загубиха работата си вследствие на кризата, настъпила покрай епидемията.

Факт е, че Съединените щати нямат никаква социална политика, която да защити бедните и онеправданите. Щатски психолози обясняват за „Ню Йорк Таймс“, че има очевидна връзка между натрупаното напрежение през последните нелеки месеци и сегашната склонност на хората към крайни действия. Но както психолозите, така и политолозите не очакват сегашната вълна от насилие да промени съществено обществото.