Секссимволът на соца Лиана Антонова: Комунистите съсипаха мен и Леа Иванова

Нея пратиха в лагер, на мен не ми даваха да пея, казва популярната изпълнителка

Лили АНГЕЛОВА снимки: Пламен КОДРОВ

"Ние с Леа Иванова сме най-репресираните певици. Нея в лагери я затвориха, а моята кариера съсипаха комунистите. Вината ми всъщност бе, че пея суингово, считано за западняшки маниер. Изглеждала съм и доста привлекателно, което тогава не бе разрешено. Обвиняваха ме, че съм копирала Запада, а откъде - нямаше телевизори още, плочи нямаше, нито филми", разказва днес 84-годишната певица Лиана Антонова.

Тя участва в първия български цветен игрален филм, а с песента от него "Любовта е море" става популярна по времето на соца. По-късно певицата гастролира със собствен оркестър в програми на Западна и Северна Европа и е единствената българка, която участва със собствено шоу в Лас Вегас. За съжаление, конюнктурата у нас преценява, че Лиана е опасна с външността и песните си, набеждава я за проводник на буржоазния морал и не й дава да пее. С поведението си на сцената се смятало, че "развращава и действа деморализиращо на младежта".
Случката, която променя живота й из основи, е смъртта на баща й. "След погребението му бях при зам.-министъра да го помоля да замина на Запад да пея известно време. Бях обещала, че ще се върна след шест месеца. Не го направих. Прибрах се години по-късно. През това време имах щастието да отида в САЩ, гастролирах в Лос Анджелис, беше фантастично преживяване. Преди това пях и в Румъния. Първият ми концерт там бе някаква психоза, страшен успех. Като излизах, трамваите спираха, хората вдигнаха веднъж на ръце колата ми с петима души вътре. За мен беше страшно. По това време Ив Монтан и Симона Синьоре също бяха в Букурещ и живяхме в един и същ хотел. И тълпата, събрала се да чака него, в момента, в който излязох аз, тръгнаха след мен. Ив Монтан прояви интерес и дойдоха със Симона на моя концерт, много го впечатлих тогава, беше питал за мен", споделя сексапилната ни звезда.

Успехът в Букурещ не трае дълго. Следващият й концерт там е последен. "На него ме предупредиха, че ще ме гледа тамошната министърка на културата - Констанца Крачун. Тя стоеше на първия ред. Изправена по военному, изглеждаше като закована на седалката. Без следа от грим, умита като ряпа, с коса, опъната безмилостно назад, тя ме наблюдаваше с каменно лице. Разбрах веднага. Тя ме мразеше от пръв поглед. И не защото пеех. Просто защото бях... много жена. В резултат след концерта г-жа Крачун издаде указ за спиране на концертите ми и престоя ми в Букурещ и аз скоропостижно се прибрах у нас. Тогава си казах, че повече няма да гастролирам в соцстрани. И там беше като у нас. Не знам друга певица да е изстрадала толкова, колкото аз от онази власт", тъжно констатира певицата.

Според нея няма щастлива кариера, а всичко е плод на много труд и на късмет, даден от Господ. "И аз изживях чудо от Всевишния. Преди години бях развила студова алергия и ми падаше гласът. Имах концерт и трябваше да съм във форма, а аз не можех да говоря. Застанах зад завесата. Не съм се молила дълго, защото нямаше време, а и не вярвах в това, което правя. Забих ноктите си в дланите и казвам: "Господи, направи чудо! Невъзможно е, но само ти, ако въобще малко ме обичаш, можеш да ме спасиш от позора". В душата си плачех, когато феерията от светлини се насочи към мен. В мига, в който взех микрофона и почнах да пея, усетих някаква сила, като разтресена от ток. Грозното хриптене беше изчезнало, отново можех да пея! От очите ми рукнаха сълзи. Хората спряха да танцуват и ме гледаха смаяни. Изпях целия блок от песни с плач. Като свърших, се пльоснах в цял ръст на пода на гримьорната, за да благодаря за голямата милост, която ми бе оказана.

Така ме завари и оркестърът, и, разбира се, помислиха, че съм се побъркала. Само Вальо - китаристът ни, който беше вярващ, разбра, че нещо стана. Другите по-скоро се уплашиха", спомня си днес Лиана, която въпреки успеха не съжалява, че е спряла да пее. "Мислих много преди да сложа край на кариерата си. И без да съм скромна, ще кажа, че във времето, в което аз пеех, предлагах неща над вкуса на публиката, която ме слушаше. Просто хората искаха да се стискат, да танцуват, а аз бях прекалено оригинална, различна, трудна за преглъщане. Именно затова се и отказах. Но за нищо в живота си не съжалявам, всичко ми бе за урок", казва с днешна дата секссимволът на соца Лиана Антонова.

Участва в първата реклама филм за Златни пясъци

Точно преди 50 години Лиана се превръща в звезда. Заради учението си да говори на немски тя става главна героиня на рекламния за българското Черноморие в Германия филм "Старинната монета". С апетитен бюст и къси поли, софиянката умело влиза в ролята на арт рекламно лице в първата реклама на Златни пясъци с този романтичен екшън. Тя е първият ни цветен и музикален филм.

Среща с извънземно

"Срещнах се с извънземния разум още през 1974 г., а след това написах и много книги на тази тема. С тях се заех, след като се върнах у нас от Швеция, където живях преди 1989 г., имаше огромен глад на хората за духовни знания. Малко преди това пък завърших специално училище по астрология в Лондон. Та срещата ми с отвъдното бе през 1974 г. Свекърва ми ме отведе в дома на Елена, бивша певица, станала медиум. Елена твърди, че я посещавала Камелия - сестра на съпруга ми, умряла година по-рано на 24 г. Именно там аз за първи път усетих чуждо присъствие - на човек от митичната Агарта със силна аура. Даже исках да нарека оркестъра си "Децата на Агарта", но мъжът ми каза, че нещо не съм наред", спомня си днес 84-годишната Лиана и продължава: "Ние срещаме нашите умрели в момента на заспиването и отново в момента на събуждането, но не го помним - само споменът за това остава в подсъзнанието. Абстрактното мислене и материализмът са изградили стена между живеещите на земята и онези, които живеят в духовния свят. Връзката ни не е прекъсвала, но е неосъществима само за земното ни съзнание. Ако мирогледът на човек приживе е бил изграден само върху материята и пълното отричане на Бога това, което съществува като живот, след време няма да е достъпно за него. Да се усещаш жив и буден, но да нямаш необходимото съзнание, за да можеш да схващаш съществата от този нов свят и да не можеш да общуваш с тях - това е много тъжно нещо. Това е самотата. В духовния свят, където няма смърт, самотата е равносилна на смърт", твърди певицата. В продължение на години Антонова разговаря с извънземния разум и помага на хиляди хора да преодолеят нещастия и мъки с таланта си на медиум. "Изведнъж спрях с книгите на духовна тематика, защото реших, че вече няма нужда от тях. Всеки сам трябва да избере в какво да вярва и в какво не", смята певицата, автор на най-четените окултни книги "Живот-училище" и "Изборът кове съдбата".