Татуистът на звездите Атанас Майсторов: Имам родова връзка с Левски и Майстор Манол

Рекордът ми е 16 часа работа без да спирам

 

Кой е той
Атанас Майсторов - Наката е от най-прочутите български татуисти. Той направи сериозно име навън заради успехите в престижни фестивали из цяла Европа. Талантът е роден през 1989-а и вече осма година се занимава с рисунки по кожата.
Специално за читателите на "България Днес" Наката разкри интересни неща зад кулисите на своята работа.

- Наско, през 2017-а спечелихте три първи места на престижния фестивал в Дортмунд. Това ли е най-големият ви успех?
- При нас състезанията са под формата на изложения. Участват татуисти и техните студия. Провеждат се надпревари в дадени категории. Подготвяш предварително проект, който се започва и завършва от началото до края на самото изложение. Най-сложните категории са тип реализъм и цветна татуировка. Дават и купа за най-добър като цяло. Фестивалът в Дортмунд през 2017-а беше най-големият в света. Не всеки може да участва и да бъде включен в състезанията. Само студията от цял свят бяха над 450. Имаше над 2000 участници. Спечелих надпреварите за деня в събота, неделя и като цяло фестивала. Беше страхотен успех, защото си сред най-добрите.
- Какво носи подобно признание?
- Обичам действията. Те говорят повече от думите. Всеки човек може да оцени това, което съм направил. Успелите хора винаги са по-скромни. Не търсят популярност, която идва сама с успехите. Правили са репортажи за мен и работата ми от RTL, ZDF, Sat 1, TLC. Сериозни списания в индустрията са показвали мои неща. Това е огромна реклама. Ценители започват да те търсят. За тях парите не са от значение. Идвали са от Америка, за да получат нещо от мен. Ако работиш със сърце, рано или късно това се забелязва. Успехите на фестивалите дават самочувствие. Когато започнах, никога не съм мислел, че ще стигна дотук. От дете рисувам. Когато бях на 22, учех интериорен дизайн. Справях се добре, но не усетих със сърце и душа, че това е моят път и професия.

- Кога разбрахте, че татуировките ще бъдат вашето призвание?
- Не си представях моят живот да протече пред компютъра, решавайки затворени или екстериорни проекти. Харесвах татуировките. В един момент започнаха да навлизат материали чрез интернет. Виждаше се как това не са само затворнически котви. Хората рисуват всякакви стилове върху кожа. Цветни или черно-бели. Самият аз имах няколко татуировки по тялото. Винаги съм проявявал интерес. Един мой приятел отвори студио и ме покани.
- Трепереше ли ви ръката при първата татуировка?
- Тя беше върху един мой приятел Златин. Инициативата беше негова. Много искаше да го татуирам. Мислеше, че когато мога на хартия или платно да творя, ще се справя с машината. Първата беше на глезена и беше надпис Angel. Според мен не стана чак толкова добре. След това започнаха и други хора да ми се доверяват. Стъпка по стъпка нещата тръгнаха. Участвах в едно експо за татуировки в Бургас. Спечелих няколко награди и призови места. Беше важно да се запозная с големи български майстори, които са постигнали нещо в индустрията и са проправили път за нас.
- Колко люта е конкуренцията между татуистите?
- Да си говорим директно - завист и злоба има навсякъде. При нас е същото. Наблюдавам арогантност и високомерие при младото поколение. Те създават излишно напрежение. Омаловажават даден успех, с което излагат себе си. Старите български майстори, част от които са в чужбина, демонстрират уважение и искрена радост, когато някой направи нещо хубаво. Те са над нещата. Достигнали са до духовно и енергийно ниво. От тях съм получавал комплименти и съвети.
- Има ли тънкост в предразполагането на клиента, за да не се притеснява, докато работите по неговата кожа?
- Много е важно да си приятел с клиента. Стоиш дълги часове с него. По няколко дни. Той трябва да е спокоен и в позитивна среда, за да вникнеш в неговите мисли и идея. Повечето имат проект в главата, но не могат да го обяснят точно с думи. Никой не обича да стои дълго време до енергийни вампири. Това е важно и за твореца, който влага душа и сърце в проектите. По-лесно е, ако човек се разсейва. Чете книга или ползва телефон. Разговорът с клиента помага, за да не се усеща болката, но от друга страна това разсейва татуиста, който трябва да внимава при изграждането на рисунката и пазенето на кожата.
- Колко ви е рекордът за най-дълга сесия?
- Понякога започвам сутрин от осем до 12 вечерта. Губил съм по 3-4 килограма на ден от непрекъснатата работа и потене. Работиш като машина. Не е лесно. Най-много съм изкарвал 16 часа с две кратки почивки по няколко минути, за да отидеш до тоалетна и да пиеш вода.
- Коя е най-странната татуировка, която сте правил?
- За пръв път излязох по работа от България преди шест години. Отидох в Мюнхен с желанието да се докажа пред сериознта конкуренция. В Германия индустрията е развита и заплащането е добро. Отворих мое студио. Една от първите татуировки беше наргиле. Момчето беше от Хърватия. Имаше голяма мечта да си направи тази татуировка върху външната мишница, от рамото до лакътя. Понякога обсъждаме с клиента какво точно иска. Гледам да стигнем до златната среда, защото всяко едно произведение е реклама на моето име. Не мога да си позволя да правя неща, които не са естетични и професионални. Моите клиенти идват с нагласата, че знам какво правя. Използвам тяхната идея, но разлизирана по мой начин. Случвало се е да загубя и клиенти. Предпочитам да не му взема пари, отколкото след време да съжалява, че неговата идея за татуировка не изглежда добре.
- Трудно ли се работи с известните звезди?
- Татуирал съм Андреа, Сузанита, Диона, Галин, Гери-Никол. В началото избягвах прочутите личности. Не вярвах, че мога да работя с подобни клиенти. Те са подложени на голямо напрежение. Мислех, че ще са по-трудни за работа. Оказа се, че бъркам. За моя голяма изненада с тях всичко се случва лесно. Те са хора, които знаят какво искат на 100 %. В същото време са съобразителни и се доверяват на моя поглед. Всичко започна с най-добрия български гримьор Цецо Андреев. Беше страшно търпелив. Чакаше половин година, докато му направя татуировка. Започнахме и други проекти. Повечето видяха от него и започнаха един по един да искат да имат нещо от мен. Направих на Андреа зодия водолей на врата. Някои малки татуировки на Сузанита са изработени от мен. Станах добър приятел с тях.

- Колко се чака при вас, ако някой поиска да му направите татуировки?
- Не искам да откажа на никой, но времето е ценно и ограничено. Пътувам доста в чужбина. Имам състезния и участия. Гостувам в студия из цяла Европа. Основно работя в Бургас. В София частично. Случвало ми се е стотици хора да ми пишат на ден. Опитвам се да отговоря на всеки. Ако хората са търпеливи, нещата се случват.
- Има ли страх от татуировките?
- В началото имаше доста въпроси дали можеш да се заразиш, но това отдавна отшумя. Всичко при нас е за еднократна употреба. Самата машина се увива със специални предпазни найлони. Използват се дезинфектанти.
- Как се отрази коронавирусът на вашата работа?
- Вземат се мерки. Всички работят според препоръките на щаба. Тази година най-вероятно няма да има състезания. Отмениха всичко до септември. Предстояха ми много интересни начинания. Бях поканен на места, където не бях ходил, като фестивала в Барселона. Ще гостувам в няколко студия. Имам записани часове и клиенти.
- Имате доста рядка фамилия - Майсторов. Откъде идва?
- Възниква като повечето фамилии в българската история. От занаятчийството. Още през турското робство майстор Манол изгражда важни мостове, пътища и сгради в бургаския район. Той е мой пра-пра-прадядо. Едната част от фамилията идва от Карлово. Моята прабаба е кръстена на майката на Васил Левски. Имаме далечна връзка с него.