Таня Димитрова, жестомимичен преводач: Мръдване на кичур може да обърка превода

Изразяваме с тялото си гняв и радост

КОЯ Е ТЯ

Таня Димитрова е жестомимичен преводач, по-позната на широката публика от брифингите на Националния оперативен щаб и Министерски съвет месеци наред. Димитрова работи с деца и възрастни с увреден слух от 1998 г. Консултант е по кохлеарна имплантация към ВМА. Какво искат хората с увреден слух да има в новия закон за жестомимичната реч, как попадна като преводач до премиера Бойко Борисов и трудно ли е да "говориш" с жестове, Димитрова разказа за "България Днес".

Надя Панкова

- Г-жо Димитрова, как попаднахте като жестомимичен преводач на брифингите на Националния оперативен щаб заедно с колегите ви?
- Ние дълго време се чудехме също как стана и на кого му хрумна да участваме в заседанията на щаба и да ги превеждаме. Бях подготвена за новините в 16 ч. по БНТ и изведнъж се обадиха и помолиха да отиде жестомимичен преводач, защото в Министерски съвет е планирано извънредно изявление и настояват то да се преведе. Предполагам, че са се свързали с Канал 1 заради факта, че там най-легитимно могат да намерят квалифициран специалист. И въпреки че бяхме две колежки, готови за емисията, аз май бях по-облечена като за ефир, така да се каже, и решиха, че съм по-готова.
В месеците на ежедневни преводи имахме възможност да проведем и полуофициално разговор с премиера Бойко Борисов. Той ни благодари многократно и сам сподели, че с ген. Венцислав Мутафчийски са решили, че този елемент на превод им липсва при изявленията. И са наясно, че нещата са сериозни и това трябва да продължи и занапред. Вероятно са били провокирани от медийните видеа от света, където има осигурен превод до всеки лидер.

- Уморителен ли е такъв превод?
- Да, всяко помръдване може да означава жест и може да се получи дезинформация. Дори косата си не може да пипнеш, ако ти падне над очите! Нужна е голяма концентрация, много е изморително, разбира се, защото този превод включва няколко компонента - артикулиране на думите, жестикулиране със знаци с пръстите на ръцете и мимика, която да предостави информацията, която носи на нас чуващите интонацията на говорещия. И за разкош - се налага да интерпретираме думи, защото има термини, словосъчетания, които нямат абсолютен жестов еквивалент. Много чуждици имаме. Всъщност ние бихме могли и дълго да превеждаме, но е доказано, че качеството на превода пада на 30-ата минута, особено пред камера. И особено бързото превеждане на новини е изключително натоварено. Имаме възможност от няколко години да превеждаме по европейски форуми, но сякаш напоследък ни обръщат повече внимание. Искаме това да стане по правила и с качество. Редно е преводачът да се смени на 20-ата минута от събитието или брифинга. Да са поне двама на събитие. Това не е глезотия, а дългогодишен опит от целия свят.

- По време на брифингите премиерът и генерал Мутафчийски не рядко бяха гневни. Как се превежда интонация?
- С експресия на лицето и раменете, на тялото. Това е доста артистичен жест и има голямо актьорско майсторство, за да се преведе изцяло една интонация. И ние даваме възможност на хората с превода си да видят интонацията на говорещия, а не нашата емоция от тази чута интонация. Не бива да личи, ако си пристрастен към някое от мненията на говорещите, защото това деформира информацията, а за нашите глухи потребители е важно да получат най-точната информация.

- Често се използваха и жаргонни думи. Тях как превеждате?
- Често и инцидентно имахме такива изрази наистина, но ако има един жест, който да предаде жаргон, го използваме, а при липса на удачен термин изписваме думата. Няколко пъти изписвах думите с пръсти в такива ситуации.

- Какво според хората с увреден слух би било добре да се включи в новия закон за жестомимичния превод?
- В България жестовият език не е признат като език, няма засега такъв закон за него и от известно време на държавно ниво МОН създаде няколко работни групи за изследването му. Направи се осъвременено проучване на този език, установи се речник от 7000-8000 думи и хубавото е, че в изготвянето на речника имаме и участие на много глухи хора. И аз участвам в една от експертните групи, защото работя с деца. За да ви отговоря, аз лично смятам, че глухите трябва да имат достъп до ежедневно информиране с новинарски емисии, това дава самочувствие на хората. Много глухи приятели казват, че не им е проблем да прочетат новините, но е достойно за тях да виждат какво се говори по телевизията. А не да потупват близките си по рамото, за да питат какво се говори. Извеждайки жестов език на преден план и поставяйки преводач до премиер или министър, това създава самочувствие сред хората - и на чуващите към глухите, и на тях, че са пълноценни и качествени хора и че няма професия, която да не могат да упражняват.

- Работите с деца, но често те си измислят свой език, думички, които не съществуват в света на възрастните. Как превеждате тях?
- Глухите деца нямат шанс да живеят щастливо и безгрижно. От много малки са обхванати от образователната система, за да наваксат недъга си. Зависи от родителите дали ще им сложат апарати, или само с четене по устни да ги развиват, те започват да учат думите на възрастните от съвсем мънички. Но в жестовия език има детски жестове, които след това ескалират. Жестът за думата "майка" - децата използват знака за погалване на едната страна на главичката. Но след това този жест за същата дума "майка" е съвсем различен. Аз работя в момента с деца от 1 до 10-12-годишна възраст.

- Вие също сте израснала в семейство със слухов проблем.
- За глухите хора няма нищо невъзможно. Моята майка е глуха, но е фризьор, една доста "чуваща" професия, и през годините тя по нищо не отстъпва на чуващите си колеги. Никога нищо друго не е работила, а разчита само на четене по устните и винаги е имала голяма клиентела. Все повече млади хора с такива проблеми са графични дизайнери, творци, IT специалисти, избират професии, в които няма нужда от слух.

- Глухите изпитват ли огорчение или ревност към чуващите, които знаят езика им, но нямат този недъг?
- Нищо чуващо не им е чуждо на глухите, както обичам да казвам. Те са хора като всички останали, има и с висок морал, има и с много нисък. Сигурно има и хора, които ревнуват от нас, които едновременно знаем езика им, но чуваме пълноценно. Не съм се срещала с хора, които да изпитват негативна емоция от нас, чуващите, но с умение да говорим на техния език. Много глухи пък избягват родителите си, защото не им е дадена възможност да се развият.

- На човек с такъв проблем е трудно да се наслади на забавление, което ние смятаме за даденост - гледането на филм. Ще апелирате ли повече телевизии да пускат филми със субтитри, но и с говорна реч?
- Това се заговори и в Министерски съвет, но струва и допълнителни средства. Би било страхотно да се случи! И ако има волята, даде се пример, някоя медия го направи, ще последват и други. Коронавирусът отключи нещо добро и завъртя този механизъм, който може да доведе до още добри неща. Въпросът е да има воля и желание. Това е основното. Глухите биха се радвали на всякакви субтитри. Но засега идеята с новините е революционна, дано продължи да се случва и дано не угасне!