От 10 до 120 метеорита падат за час

Тази седмица бе пикът на персеидите. Мнозина ги смятат за падащи звезди, но реално това се метеорити - метални или каменни небесни тела, които влизат в земната атмосфера, обикаляйки Слънцето, и минавайки през нея, изгарят.

Максимумът на активността на богатия метеоритен поток настъпва всяка година около 13 август, като от 8 август активността нараства. Персеидите идват от кометата Суифт-Тътъл. Както всички метеорни потоци, те носят името на съзвездието, в което се намират. В страните от Западна Европа е известен като "Сълзите на Св. Лаврентий", понеже нощта на максимума съвпада с празника на св. Лаврентий в католическия календар.
Скоростта, с която частиците влизат в атмосферата на нашата планета, е между 30 до 70 километра в секунда, а светлинният ефект от тях е на височина от 80 до 120 километра. Заради светлините на града и замърсяването е трудно да бъдат наблюдавани, затова е препоръчително да сте извън населено място и на някой хълм.
Падащите персеиди няма да са единственото значимо явление в небето над нас през тази година.
През 2020 г. се наблюдават общо шест затъмнения - две слънчеви и четири лунни. Слънчевите затъмнения са пръстеновидно и пълно, а четирите лунни - само от полусянката на Земята. Част от тези явления вече минаха, но други предстоят.
Пълно слънчево затъмнение ще има на 14 декември. Както се случи отново на 2 юли м.г., това астрономическо явление ще предизвика най-голям обществен интерес. Затъмнението ще се наблюдава като частично от Тихия океан и Южна Америка. Ивицата на лунната сянка (т.е. на пълното затъмнение) ще прекоси южната част на Тихия океан, Чили, Аржентина и ще завърши в южната част на Атлантическия океан. Много астрономи от цял свят - професионалисти и любители, отново ще посетят Чили и Аржентина, за да проведат там своите наблюдения. Лунното затъмнение от полусянката на Земята на 30 ноември също няма да бъде видимо от България. То ще се наблюдава от Тихия океан, Австралия, по-голямата част от Азия (без Арабския полуостров и Западна Индия), Скандинавския полуостров, Британските острови, Атлантическия океан, Северна Америка, Южна Америка и Арктика.
Максимумът на метеоритния поток ориониди ще бъде на 21 октомври, като в края на нощта ще могат да се видят около 15 бързи метеора за час. Потокът е активен от 2 октомври до 7 ноември и се поражда също от частици, отделили се при разпадането на Халеевата комета. Всъщност ориониди и ета-аквариди се пораждат от метеорните роеве на един и същи поток, през които Земята преминава два пъти в годината, разясняват от катедра "Астрономия" към Софийския университет.

Потокът леониди е активен от 6 до 30 ноември, с максимум за 2020 г. на 17 ноември около 13 ч. българско време. По време на пика могат да се наброят около 15 бързи синьо-зеленикави метеора за час. Последно бяха наблюдавани през 2002 г. с интензивност около 3500 метеора на час.
Най-интензивният метеорен поток геминиди е активен от 4 до 17 декември, когато Земята преминава през метеорни роеве, отделили се от астероида "3200 Фаетон". Максимумът на потока за 2020 г. ще бъде на 14 декември около 2,50 ч. българско време, когато ще могат да се видят около 120 бързи метеора за час.
Урсиди ще са последният за годината метеорен поток. Наблюдава се през ясните и мразовити зимни нощи. Активен е от 17 до 26 декември, с максимум на 22 декември около 11 ч., когато принципно могат да се видят около 10 средно бързи метеора за час.
Ярък период на видимост на Венера започна от средата на юни и ще трае до средата на януари 2021 г. През това време планетата ще изгрява рано сутрин над източния хоризонт - като Зорница. Най-дълго време преди изгрева на Слънцето ще виждаме Венера до края на този месец.
Много астролюбители с нетърпение очакват взаимното съединение на Юпитер и Сатурн в края на годината, което се случва веднъж на около 20 години - т.нар. Голямо съединение. Явлението ще се случи в съзвездието Козирог, близо до границата му със Стрелец. Вечерта на 21 декември двете планети ще могат да се наблюдават заедно в окуляра на телескоп с голямо увеличение - около 400 пъти или повече, ако инструментът позволява.

Гледаме и Синя Луна

На 5 януари Земята беше в перихелий - най-близо до Слънцето по своята орбита (на 147 091 144 км). А планетата ни беше в афелий - най-далече от Слънцето (на 152 095 295 км) на 4 юли.
Връщането към зимно часово време (с 1 час назад) ще стане на 25 октомври в 4 ч. след полунощ. Предвиденото от Европейската комисия прекратяване на сезонната смяна на часовото време в страните членки на ЕС бе отложено за 2021 г., като не е изключено да има и следващо отлагане.
През октомври ще има две пълнолуния, като второто е на 31 октомври и се нарича Синя Луна.