Актьорът Владимир Солаков: Като Каравелов чистих найлони от улиците

Владимир Солаков е роден на 20 февруари 1996 г. От три години учи в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", а звездният му миг настъпва наскоро, когато е избран да изиграе Любен Каравелов във филма "Ботев". Снимките на лентата с режисьор Максим Генчев продължават, а младият актьор разкрива пред "България Днес" как се е стигнало до участието му и кои са целите му в професионалния му път.

- Как се стигна до участието ви във филма за Христо Ботев, в който ще изиграете Любен Каравелов?
- С кастинг дочух, че се търси кой да изиграе Любен Каравелов, и си казах "тука съм аз". Бях убеден, изпратих видеото си за кастинга и след няколко дни получих съдбовното обаждане.
- Режисьорът Максим Генчев казва, че визуално приличате на Каравелов, но какви други сходства откривате с бележития ни българин?
- Не мисля, че Максим Генчев е търсил визуалната прилика, а по-скоро емоционалната. Чувствителността, сетивността и емоционалността са основните ни допирателни точки с този велик българин.
- Усещате ли притеснение дали ще се справите?
- Усещах притеснение и първоначална неувереност, но това всичко приключва с навлизането в персонажа. Няма как без съмнения, все пак те са неизменна част от тази професия.
- Разкажете някоя интересна случка от снимачния процес.
- Най-смешното беше как с костюма на Каравелов се разхождах по улиците на Копривщица и свалях найлони от оградите, за да не влизат в кадър. Хората гледаха много озадачено.

- Имате ли друга интересна роля в досегашната ви кариера?
- За пръв път снимам нещо толкова сериозно и голямо и съвсем спокойно може да се каже - това е върхът на досегашната ми филмова кариера. Имам и други гордости, но те са на сцената.
- От кога се занимавате с актьорство, кое ви привлече в тази професия и какви цели си поставяте?
- С този занаят се захванах, след като завърших Френската гимназия в София. През 2015 година кандидатствах в НАТФИЗ, тогава не ме приеха. Записах в Нов български университет специалност "Театър". Учих там 2 години и реших през 2017 г. пак да дам шанс на академията и ето - сполучих! Проф. Пламен Марков ме прие в неговия клас и ми даде шанс, за което съм му много благодарен. Да си актьор е много отговорна работа. Искам да дам нещо на хората, да им помогна да отговорят на някои страшни въпроси за себе си или поне най-малкото да започнат да си ги задават. Не търся облаги, нямам задни мисли. Искам да дам нещо от себе си, да бъда личност, да докосна душата на някого (няма по-сладко чувство от това да знаеш, че си пипнал някого отвътре, че са се задействали процеси там вътре някъде дълбоко). Професията е такава, че ти цял живот се сблъскваш със себе си и със страховете си.
- Защо е важно да се снимат филми за българските национални герои?
- Изключително важно е да бъде съхранена родовата памет, която виждаме, че има склонността да се заличава с времето, нарочно или не.
- Кое в делото на Любен Каравелов най-силно ви впечатлява?
- Паралелът, който можем спокойно да направим, е с Пайсий и "История славянобългарска". Искрата, която е запалила пожара в онези велики хора, за които трябва по-честичко да се присещаме.

- Има ли негово произведение, което ви докосва?
- Каравелов създава вестник "Свобода", който събира много велики българи и води до учредяването на Български революционен централен комитет.
- И тогава България е била в смутни времена, и сега, когато страната ни е завладяна от протести. Откривате ли прилики и кое е различно в двете ситуации?
- Всеки път препрочитам "Мамино детенце" с ужас, актуалността на повестта е направо покъртителна. Различното е, че тогава Виктор Юго е подскочил, а сега Европа чисто и просто спи. Всичко е корумпирано, нищо чисто и свято почти не е останало.
- В наши дни държавата ни от какви герои има нужда?
- Имаме нужда от хора с морал, хора със съвест - това е днешният аналог на героя.
- Как ви се отрази коронавирусът и спирането на голяма част от обществения живот?
- Доста добре. През цялото време гледах да се самоусъвършенствам и да откривам нови неща за хората и за себе си. Накратко - сблъсках се челно със себе си.
- В какви други проекти участвате в момента?
- Преди няколко дни имах премиера в къщата музей на Андрей Николов - "Ескориал" на Мишел Гилдерод. Много хубаво представление, изградено от талантливи млади дейци. Паралелно с това репетираме с проф. Пламен Марков "Танго" на Славомир Мрожек - наистина страхотна и изключително актуална пиеса за наши дни, чиято премиера предстои на голяма сцена в театър "НАТФИЗ" през октомври, живот и здраве!
- Коя е ролята, за която мечтаете?
- Ролята, за която мечтая, няма как да бъде една, искам да вляза в много различни обувки и да извървя поне километър в тях.