Подземният град на властта

Легенди и реалности 

От античността до сега лидери строят тунели 

"Сердика е моят Рим."

Думите изрича император Константин Велики, който дълго се чуди дали да направи Сердика или Константинопол столица на Римската империя. В крайна сметка избира бреговете на Босфора.
Но Сердика завинаги остава в сърцето му. И има защо - крепостта от античността се е славела не само с красивите си сгради, но и с архитектура, подвластна на военните тактики. Система от подземни тунели и катакомби е имало под крепостта. Целта е била не само да се укриват и пазят владетели, но и да могат бойците да се придвижват бързо до различните части на града. Такива подземни съоръжения са открити при строителството на Софийската опера и балет в центъра на съвременна София.

Легенди разказват как е имало и подземни подводни канали, които са тръгвали в различните посоки на света и са били използвани за евакуация при чуждо нашествие. Градът на тракийското племе серди е завладян от римските легиони в 27 г. пр.н.е. след упорита съпротива и нанесени им тежки загуби в кампанията в края на големия поход срещу траките на римския пълководец Марк Лициний Крас. През годините следват многократни нападения от племена и тежки опустошения. Но категорични доказателства за тайните водни канали няма.
В началото на ХХ век. владетелите отново са отправяли поглед под земята като място, където могат да се спасят. За цар Фердинанд се вярва, че не просто е изградил тунели, а цял подземен град, защото се е страхувал от неочаквани атаки.

Със скици е доказано, че от царския дворец са излизали 4 тунела. Единият е водел до военното училище, вторият до Министерството на отбраната, а третият до сградата на Българската народна банка. Съоръженията служели за защита или за евентуално бягство на царското семейство. Четвъртият тунел водел до кухненския блок, който се намирал на територията на днешното британско посолство на ул. "Московска". Използвали го за доставка на хранителни стоки.
Тунел е тръгвал и от криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски", но не за бягство, а с чисто практична цел. Канцеларията на храма се е намирала на мястото на сегашната Художествена академия и подземното съоръжение е играло ролята на топла връзка.
Най-големите легенди и мрежа от подземни тунели се създават по време на социализма. Вярва се, че под Триъгълника на властта - бившия Партиен дом, президентството и Министерския съвет, има безкрайни тунели, които е трябвало да пазят соц. величията в случай на война. Трите сгради са свързани със съоръжения не само помежду си, но и до БНБ, а някои стигат и по-далеч в предположенията си - до Софийския университет и Орлов мост.

На това място се намира и прочутият бункер на Тодор Живков. Бункерът е с обща площ от 650 квадрата и представлява система от помещения и околовръстен коридор. Залите за престой на хора са 10 и в тях могат да се съберат 300 човека. Укритието е изградено от стоманобетон с изключителна здравина. Дъното му е на 10 метра под повърхността. Подът и стените са дебели по метър, а покривът на крепостта е на практика непробиваем - дебелината му е почти 5 метра (480 см) и всичко завършва на 172 сантиметра под кота нула в Партийния дом и Ларгото. Армировката е много стабилна - през 20 сантиметра са поставени вертикални пръти желязо Ф14. Скривалището има три входа и два изхода. Преграждат ги стоманени врати, със специални уплътнения, които го затварят херметически. Входовете са от Партийния дом, а от укритието може да се излезе по два тунела, дълги по 30-40 метра. Единият излиза пред входа на президентството, а другият - пред сградата на Министерския съвет. Изходите не могат да бъдат забелязани от случаен минувач - тунелите завършват "с вертикални шахти с железен капак, над който е изпълнена тротоарна настилка". В скривалището има резервоари с чиста вода, с която се захранват 4 санитарни помещения. Тя се отвежда и до филтър-вентилационната система. Тя може да осигурява въздух за 400 човека и има три режима на работа. При въздушна тревога притокът минава през филтри за прах. При химическа атака външният въздух се чисти от прах и химически вещества. Бункерът може да работи и при пълна изолация. Тогава вътрешният въздух се очиства от въглеродния двуокис и се обогатява с кислород.
С тунел е бил свързан и печално разрушеният мавзолей. Под земята през 1990 г. е изнесено тялото на Георги Димитров и положено в Централните софийски гробища. Дали живи комунистически лидери са използвали съоръженията, историята мълчи.