Световноизвестният арт художник Насимо: Дядо Добри ми беше най-труден

Скучните сиви бетонни стени ме въвлякоха в графити света

КОЙ Е ТОЙ

Станислав Трифонов, известен с артистичния псевдоним Насимо (Nasimo), е български стрийт арт художник. Роден е през 1979 г. в Търговище. Завършва факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет със специалност "Изящни изкуства". Започва да се занимава с графити и стенопис през 1995 г. 25 години по-късно негови творби могат да бъдат видяни в страни като Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Белгия, Португалия, Канада, Русия, Полша, Румъния, Сърбия, Косово, Турция, Индия и Китай, някои от които се разпростират върху фасади на многоетажни сгради.
През 2016 г. е номиниран за "Будител на годината" от Българската национална телевизия.

Виктория СТОЯНОВА

- Получихте покана от кмета на столицата Йорданка Фандъкова да предложите визия за фасадата на детската болница, която ще се строи в столицата. Мислили ли сте по този проект и какво е първото нещо, което ви изниква в главата, щом трябва да е свързано с детска болница?
- Това ще е много интересен проект, който ще бъде уникален за София, тъй като подобни проекти досега не са правени. Моята цел ще бъде не просто да създам художествена композиция, илюстрираща сюжет, свързан с децата, а нещо, което да стои добре на фона на цялото кръстовище и квартал. Вече имам идеи, но няма да ги споделям, тъй като още е рано.
- Рисували сте по цял свят, но къде ви беше най-трудно да го направите, най-сложно да измислите творбата си?
- Всеки проект е труден, изкуството, особено в публична среда, изисква много подготовка, особено при работата по идеен проект. Истината е, че много често работата по идеен проект изисква повече време и вглъбяване, отколкото неговата техническа реализация, тъй като при него артистът всъщност ражда идеите и понякога това е свързано със задълбочени проучвания върху тематиката и много неща, с които трябва да се съобразяваш. Един от най-трудните ми проекти до този момент бе стенописът, посветен на дядо Добри в квартал "Хаджи Димитър".

- Как измисляте визията на творбите си? От какво черпите вдъхновение?
- Винаги е различно. Често е свързано с много главоблъскане и медитация. Най-големият източник на вдъхновение за мен са любовта и висшите човешки ценности.
- Творите и у нас, но къде повече се цени изкуството ви?
- През последните години в България започна да се обръща повече внимание на този тип изкуство и то да се цени, но разбира се, не можем да се сравняваме със западноевропейските страни или Щатите. Разликата в стандартите на заплащане е в пъти, но не само това е мерилото. Там хората имат много по-голямо уважение към изкуството като цяло, както и глад за него.
- Има ли българинът око и виждания за графити изкуството?
- Започва да има. Все пак тези виждания и око трябва да се възпитават, а това е процес, който отнема време. Но мисля, че всеки по-голям проект оставя своята следа в тази посока.
- Спомняте ли си момента, в който хората започнаха да разпознават творчеството ви? Как се почувствахте?
- Това беше моментът, в който започнаха да ме канят на фестивали в чужбина и определено един от моментите, които задълбочиха още повече любовта ми към графитите и стенописа. Всеки познава чувството да бъдеш оценен и то е доста мотивиращо.
- Имате ли наблюдения дали има достатъчно добри стрийт артисти у нас?
- Последно време започнаха да се появяват доста млади артисти, но голямата разлика между стрийт арт артистите и художниците е, че едните могат да създават изкуство и без да рисуват. Вижте Банкси. Той не е велик художник, дори бих казал, че художествено не е нищо особено, но той е велик стрийт арт артист, който работи с шаблони и велики концепции. Ако искаш да си добър художник, първо трябва да платиш цената. За мен добрият художник се оформя към 20-ата година на непрестанен труд и практика.
- Кога четката рисува най-много? Имате ли любим сезон за работа или момент в деня?
- Лятото е най-активният сезон на спрея и валяка, когато е топло и се рисува главно навън. Студените месеци са любимите на четката, маслото и акрила, когато прекарвам повече време в ателието си, работейки върху картини.
- Коя е стената/творбата, която още не сте направили?
- Съвършената.
- Кое е нещото, което ви е направило впечатление и ви е въвлякло в графити света?
- Че сивите бетонни стени са скучни и имат нужда от художествена намеса, за да започнат да носят на хората щастие, а не да ги потискат.