Най-мощният глас в света Смиляна Захариева: Пях на операционната маса

Първо при раждането на дъщеря ми, а после, докато ми сваляха диоптъра

КОЯ Е ТЯ

Смиляна Захариева е гордата притежателка на най-мощния глас в света. Родопската певица официално е вписана в Книгата на рекордите "Гинес", след като специален уред засича 113,8 децибела от 2,5 м разстояние. При точно изчисляване на силата на гласа се използва формула, която отчита разстоянието и височината на източника - когато тя се приложи, става ясно, че от устата на Смиляна гласът излиза с мощност 143,8 децибела. Само за сравнение - 120 децибела е шумът в дискотека, излитащ самолет стига 150 децибела, а удар на парен чук звучи със 120 децибела.

- Г-жо Захариева, по време на епидемията пяхте от балкона си за ген. Мутафчийски. Какво се случи от тогава?
- Сблъсъкът на човек с това да бъде в затворено пространство разширява мирогледа към нови и неоткрити до този момент възможности. Едно от нещата, което промени моите възгледи, бе идеята да направя операция за намаляване на диоптъра на очите. Бях я фиксирала в Турция. Оказа се, че първата дата съвпадна с коронавируса. Втората насрочена дата също. И започна едно местене на дати. Накрая се доверих на Пловдив и българските лекари. След изминалата операция вече втори месец се чувствам прекрасно. Не само че не съжалявам за това, но и се радвам, че го направих в моя град.
Тогава се случи нещо много интересно. Нито аз знаех, че това ще ми се случи, нито целият екип. Както вече лежах на операционната маса и ме бяха подложили под упойка, аз започнах да пея. Направо бях шашната! Упойката така действаше, че изобщо не мислех за текста, а интонационният процес вървеше гладко. Знаех кога и колко въздух да си поема, както и да изпея правилно мелодията и интонацията. Изпълних бавна родопска песен - "Мале ле, стара мале ле". Екипът също беше шашнат. Сякаш давах сама на себе си сила и крила. Както и потенциал, за да се осъществи операцията успешно.

- Упойката не ви ли попречи?
- При командната упойка са блокирани сетивата за усещане на болка, както и краткосрочната памет. Точно тук аз си задавам въпроса как така, след като са блокирани тези сетива, излезе целият текст на песента и как в този момент съвсем правилно възпроизведох мелодията. Сама контролирах и дишането си.
Преди да излезе на сцена, един творец винаги има в себе си една част, която се поддава на страха, вълнението, подозрението дали ще се справи добре и професионално. Другата, по-голямата част - на около 80%, е в готовност и има силата да се справи и изправи пред публика. Точно тогава тези, несигурните 20%, се бяха свили до 1%. И както си лежах и мълчах, а екипът работеше около и над мен, аз просто запях. Но това не е единственият такъв случай. Има още един.

- Разкажете ни за него.
- И до ден днешен в родилното отделение, където родих дъщеря ми, ме знаят като "пеещата родилка". Никога няма да го забравя. Лекарят беше ядосан, че едно кресливо бебе продължава да плаче въпреки извършените всички нужни процедури след раждането. Тогава попита коя е майката на това дете и какво учи. Аз отговарям - народно пеене в Музикалната академия. Като ще си с народно пеене, изпей една песен, че това дете да спре да плаче, ми казва докторът. И точно тогава, когато при мен имаше все още хирургична процедура за затварянето на конците, на операционната маса започнах да пея. Медиците оставиха родилките от другите стаи, които трябваше да започнат вече да раждат, за да дойдат и да видят и чуят онова, което досега не беше виждано и чувано в такъв момент. Песента беше "Лиляно моме" и бе съпроводена с прекъсвания заради болките от зашиването, което продължаваше. Изпях я и дъщеря ми спря да плаче. Беше много интересен и незабравим момент. И до ден днешен - 28 години по-късно, като отида в болницата, все някой ще ме познае и ще каже - "О, ето я пеещата родилка".

- Какво ви предстои занапред?
- Много ми се иска да се направи изследване на моя глас като сила и вибрация. Вълнува ме откъде идва реакцията на хората, с които се срещам. Реакции на сълзи, тръпки по тялото, наелектризиране. Да се разбере какво е въздействието на психическо и физическо ниво. Да, нашата музика определено въздейства. Осъществи се проект от японска страна и той доказа, че нашата родопска песен влияе благотворно.
Има централа в Брюксел, която се занимава с изследвания на подобни въздействия. Разказах им за моята идея и обсъдихме какво може да се направи по въпроса. Един интересен италиански специалист се беше изразил, че българите имаме много специфична структура, която е въпрос на изследване чрез гласовете, които притежаваме. Това още повече ме накара да осмисля, че има резон да изследваме нашите гласове, тяхната сила и физиология, благодарение на които достигнах до рекорда на "Гинес".
Едва ли този глас, който притежавам, трябва да достигне само до едно подобно постижение и да се затвори тази врата. Има перспективи, които с такава изследователска цел биха могли да се генерират. В търсене съм на финансова програма, одобрена в ЕС. Защото това е свързано с много интелектуална и лекарска дейност, която трябва да разшифрова всичките тези научни и изследователски въпроси.