Рапърът Иван Динев-Устата: Върнах се на село, ставам комедиант

Хулиха ме за дуетите с фолкпевици, а сега е модерно 

КОЙ Е ТОЙ

Рапърът и комедиант Иван Динев е роден на 10 октомври 1977 г. в старозагорското село Трояново. Завършва Математическата гимназия в Стара Загора през 1996 г. Четири години по-рано става шампион на България по брейк танци.
Устата започва своята музикална кариера като съосновател на групата XXL (заедно с Иво Малкия). За две години издават два албума. През 1998 г. Устата се мести в столицата и работи с диджей Станчо и Лейди Би. Започва самостоятелна кариера с песента "Да не ми прилича на...".
В началото на века Устата прави четири дуета със Софи Маринова, ставайки първият рапър у нас, пеейки заедно с фолкпевица. Двамата се появяват и като специални гости в едно от националните турнета на Слави Трифонов, след което Устата заявява, че ще се посвети на самостоятелната си кариера.
Новото му аплоа е на стендъп комедиант (разказване на шеги на сцена на живо пред публика), като първото му шоу носи името "Зваздите отзад".

- Преживяваш професионална трансформация - как реши от музиката да се насочиш към актьорството?
- Това е естественото продължение. Виждаш новите музикални течения, предпочитанията се менят и не знам как ще смогна да ги настигна. Криско прави дует с Галена, Папи Ханс с Азис... Не мога да си отговоря откъде на тези хора им хрумват тези страхотни идеи... И аз реших да се насоча към нещо наистина сериозно, а не да ги гоня. И така стигнах до комедията, защото там да си смешен е комплимент.
- Може би сега е моментът да поясня, че говориш с ирония. Защото всъщност ти беше първият рапър в България, който направи дуети с попфолк изпълнители.
- С Галена го направих през 2008 г., а Азис - още през 2005 г. Това, което виждам напоследък и наблюдавам с много голям интерес, ме забавлява. Защото това, за което бях хулен, сега е модерно. Не се оплаквам и не търся самочувствие, а наистина се забавлявам. Това ме кара да си мисля, че съм имал нюх и съм бил смел. Сега не е смелост, а проява на комерсиалност, да се изкарат пари и да хванеш по-голяма аудитория в клубовете.
- Но тогава беше атакуван и преживя агресия, която едва ли наш изпълнител познава.
- Да, много. Тогава ме разкостиха. Но не е само в шоубизнеса у нас да се мери с двоен аршин. Да кажем, че съм достатъчно смел в онези времена и като артист съм искал да имам облик. Никога не съм се представял като рапър или певец, а като артист. И ето че дойде завоят със стендъп комедито.
- Какво те вдъхнови за смяната на посоката?
- Години наред наблюдавах какво се случва в българския шоубизнес. И няма никъде другаде нещо подобно на него. Защото единия ден пееш в зала 1 на НДК, а на другия - на празника на чушката в Кирково. Но "звездите" се приемат много сериозно. Смея да твърдя, че аз това съм го надраснал отдавна. И реших тези мои впечатления да ги разкажа на приятели, а те ме попитаха защо не напиша книга. Но пък никога не съм имал амбиции да се правя на писател. Виждайки, че много млади момчета и момичета развиват стендъп комедито в България, реших и аз преди година да се пробвам. Първото си шоу кръстих "Звездите отзад" - истории, които хората няма как да знаят. Най-големият комплимент, който получих наскоро от колега комендиант, беше: "Уста, браво! Ти ще вземеш да изкараш стенд п комедито от мазетата и малките клубове", за да бъде прието като сериозно изкуство. Може и да прозвучи несериозно от моята уста, но аз гледам на този жанр като по-труден, отколкото е театърът. Това не са хора актьори, а излизат и си казват личната болка през призмата на комедията. Да накараш публиката да ти се довери и да се забавлява за мен е много трудно. С две думи - реших да пробвам, хората ме харесаха и реших да го направя трилогия, като втората част излиза догодина.
- Казваш, че популяризирането на стендъп комедито ще го изведе от мазетата. Но с такъв ход няма ли да се появят и хора, които търсят комерсиализация, подобна на тази в музиката?
- Тук публиката е много по-безкомпромисна, отколкото в музиката. Ако не си в добра кондиция и с бърза мисъл, ако не хванеш публиката и не я държиш, ти ще бъдеш отхвърлен и няма да те слуша. Затова и театърът е много по-високо изкуство спрямо музиката. Театърът не е толкова ефектен на запис, докато при музиката е различно. Половината пеят фалшиво и не знаят какво да правят с ръцете и краката си. Има читави колеги музиканти, но повечето е макиаж. Като излязат от клиповете, стават за смях.
- Ти си част от историята на българския рап. Какво те дразни и не можеш да приемеш във варианта, в който съществува сега?
- Не ме дразни, смешен ми е. Не само в хип-хопа, но и в попфолка няма читави текстове. Няма истински автори, които да пишат с метафори, всичко е материализирано. Пее се за "чалга корони", "царици", "крале", "мазератита", "Ще те смачкам, ще те убия"... Това не са хитове, а клетви и закани. Заради технологичното развитие изпълнителите си купуват готови бийтове, в които не са намесени композитори или аранжори. Положението е да купим една ябълка, да я опаковаме и да кажем, че е авокадо. Но накрая пак си има вкус на ябълка.
- Преди време пусна песен със заглавие "Дебел". В нея пееш "толкова съм дебел, щот не спряхте да ме храните" и очевидно пееш срещу сегашното поколение рапъри. Защо я направи - за да атакуваш някого или за собствено удовлетворение?
- За собствено удовлетворение. Инструменталът стоеше в папките ми 4-5 години. И в един момент си казах, че искам да си изпея нещо за мой кеф, а не за някой лев. И да им покажа, че мога да рапирам по начин, по който никога не са ме виждали досега.
- Коронавирусът как промени живота ти?
- Последните месеци при мен минаха добре, защото се върнах в родното си място - село до Стара Загора, където живеят майка ми и баща ми. С тях не съм прекарвал толкова време от миналия век, откакто бях ученик. Това беше много хубав момент - да си почина, да забавя темпото. Провалиха ми се много интересни неща и готини проекти. През декември миналата година с мой съдружник докарахме в България най-голямото пиано в света - 10 метра. На него хората може да свирят с краката си. Такова шоу има само в Германия и Италия. Ние работихме пет години, за да ни изработят такова пиано. Представихме го в Пловдив и след това трябваше да бъде в София и Варна, но всичко приключи заради Ковид-19. Да, това не е сирене, за да се развали. Още си стои, но нямах търпение да го види българската публика. Представлението с пианото трябваше да се направи през януари в Макао (район с особен статут в рамките на Китай), но още тогава ни казаха: "Не знаете какво се задава. Тази година няма да има шоубизнес". Аз не вярвах, мислех си, че става въпрос за поредния птичи или свински грип. И си казвах, че ще работя само в България. Но всички видяхме какво си случи. Имам приятели, които бяха болни, но всички го пребориха.
- Наскоро навърши 43 години. За тази възраст коя е най-голямата шега, която си чувал или виждал?
- Няма значение коя е най-голямата шега, която човек чува в живота си. По-важно е всеки ден да се усмихваме или плачем на нещо. Защото всеки ден, който е минал без усмивка или сълза, е пропилян ден. И смешното, и тъжното осмислят живота.