Кардиологът д-р Благовест Стоименов: Коронавирусът не е конспирация

В патова ситуация сме, няма да помогнат студенти и доброволци

КОЙ Е ТОЙ

Д-р Благовест Стоименов е кардиолог в Александровска болница. Завършил е Медицинския университет-София, където понастоящем е асистент. Има активна социална дейност и взима участие в различни каузи и проекти, тъй като вярва, че зад професията лекар стоят на първо място хуманността и съпричастността. Стипендиант е по програма на Български лекарски съюз за 2017 г. и 2018 г. Стипендиант по конкурс за Млад учен на МУ - София, 2019 г. Участва в организиране и провеждане на безплатни профилактични прегледи от Фондация "Направи добро" на Александровска болница за 2018 г. и 2019 г. Носител на титла "Добродетел" в категория "Лекар" по национален социален проект "По волята на Хипократ", Национален научен експедиционен клуб ЮНЕСКО.

- Доктор Стоименов, като медик как виждате ситуацията с коронавируса през вашия поглед?
- Виждал съм вече не един и двама пациенти с коронавирус. За съжаление имам познати, които загубиха вече битката с него. Бяха хора без придружаващи заболявания. И е хубаво хората да разберат най-накрая, че това не е конспирация! Знам, че е много тежко за обществото, което страда икономически, но ситуацията действително е патова.
- Какво трябва да се направи?
- Мислил съм много по този въпрос. Лично за мен, погледнато глобално, като по-бедна страна България избърза с крайните мерки. Въведохме ги на 30 болни на ден и впоследствие си изгърмяхме икономическите патрони, за да може всички хора да посрещнат трудните времена така, както трябва. А сега сме с широко разтворени обятия към инфекцията. Различаваме се тотално от подхода, който е възприет в една съседна Гърция например. Притеснителното за мен е високата смъртност. Не мога да дам точен отговор на какво се дължи това. Дали на тези продължаващи недъзи в здравната система, дали заради лошото оборудване в болниците. Много притеснителен е и големият процент на заболели колеги, медицински сестри и санитари. Категорично мога да кажа, че една от причините за това нещо се корени в купуваните или дарявани предпазни средства.
- Защо?
- До голяма доза съм убеден, че те не са минали нужните тестове и нямат необходимите реални сертификати за безопасност от специализирани и сертифицирани лаборатории. Не се знае всъщност доколко предпазват и доколко не. Имам известен опит с процедирането с личните предпазни средства във Федерална република Германия. Преди да се закупи една маска например, минава през няколко контрола на качеството, преди да бъде одобрена. Тук всеки внася, продава нещо и го хвърля на лекарите, а то не се знае доколко върши работа. И това е един от проблемите, на който трябва да се намери решение и да се изчисти.
- Наистина съществен въпрос.
- Да, защото така или иначе системата няма необходимото количество кадри и не можем да си позволим да продължаваме да ги губим. Имаме още малко сили, но утре, както се казва, може и аз да се разболея.
Другото, което искам да кажа, е, че за мен по-скоро трябва да се прецизира кой точно трябва да лекува пациенти с коронавирус. Това е строго инфекциозно заболяване. Рисковите пациенти, които се хоспитализират, са с придружаващи заболявания - сърдечно-съдови, захарен диабет, дихателна недостатъчност и т.н. Това са интензивни пациенти. За мен, без да ми се обижда никой, но хирурзи, ортопеди, офталмолози, студенти 6-и курс - те просто нямат познанията. Все едно на мен като кардиолог някой да ми каже влез да оперираш ти. Това е също толкова лошо и пагубно като стратегия да се даде на човек, който никога не е работил с такива пациенти, да работи в такава среда. Това са съвсем различни направления на медицината. Ето защо трябва да се създаде стратегия, в която да се съгласят хората, които наистина могат да работят с такива пациенти. Такива, които разбират от вътрешна и интензивна грижа, и те да се стимулират. А тези 1000 лв. на медиците, повярвайте ми, съвсем не са достатъчни. Няма как да стане другояче освен с допълнителен стимул. Моите уважения към доброволците и студентите, но те не разбират и няма как да знаят. Не може да ги хвърлим тези хора веднага в дълбокото. Не е нормално.
- Как можем да минимизираме броя на новозаразените? Много офиси и държавни учреждения продължава присъствената работа?
- Елементарната превенция сме я повтаряли до болка и съм сигурен, че хората я знаят. По-скоро за мен на самото работно място, ако няма възможност за излизане в дистанционен режим на работа, да се определят рисковите групи и те да бъдат задължени да работят от къщи. Да останат в офисите по-младите и здрави, които имат по-голям шанс за борба с инфекцията. Така че по-възрастните, тези с хронични заболявания, бременните - нека те да се отделят от колективната работа. От друга страна, работодателите искат резултати и виждат каква е разликата от работата в офиса и вкъщи. Някои компании имат повече възможности и инвестират в термокамери на входа, както и в PCR тестове на служителите си.
Ето, аз съм преподавател в Медицинския университет и виждам как студентите страдат от онлайн обучението, което практически ги осакатява до голяма степен. Но всички трябва да направим компромис.
- Има общи кухни и прибори в офисите, а климатикът разнася въздуха.
- Ако има шанс да не бъде на климатик, а на парно, е по-добре категорично. Аз лично не бих ползвал общи прибори в момента. Колкото и да не е екологично бих се насочил в студените зимни месеци към еднократните прибори. Вземаш и хвърляш - това е. Дори всеки да си носи от вкъщи подобни прибори може да бъде едно от решенията.
Световната здравна организация се надява в скоро време да са налице нови тестове, различни от PCR, които имат по-голяма чувствителност, отколкото тези с антитела. Цената също ще бъде доста по-добра от PCR тестовете. Така че масовото тестване може да бъде едно от решенията. Допълнително като съвет мога да дам на по-възрастните хора да се правят онлайн консултации и връзката между лекар и пациент да бъде дистанционна. За което по-младите да помагат на по-възрастните си роднини. Това е с оглед на ограничаване на ходенето по болници и лекарски кабинети.
- Как да се обясни това на хората в по-малките села и градчета?
- Няма как, поне един внук трябва да помогне тук. Лично бях на прегледи в малки родопски села в средата на септември. Тогава още беше сравнително спокойна обстановката. Всеки трябва да бъде в час със съвременните технологии, няма как. Ако не децата, поне внуците.
- Споменахте, че имате починали познати от заразата. Сякаш тази втора вълна ни удари много по-лошо от първата през март и всеки човек има близък или познат, заболял от COVID-19. Тогава се затваряха градове при чувствително по-малко заразени, а сега при рекорден брой новозаразени липсват строгите мерки. Защо се получава така?
- Всъщност за мен първа вълна практически нямаше. Когато имаше до 100-150 болни на ден и се казваше, че ще се затварят градове, ако има над тази бройка - това е нищо. В момента сме в първата вълна. Затова казах, че икономическите патрони ги изгърмяхме в топлото и приятно пролетно време, а в студените зимни месеци ще се чудим какво да правим. Защото очевидно няма намерение към строги мерки.
- Трябва ли да се върнат отново?
- Много е сложен въпросът. Отговорът ми е, че не трябваше да се въвеждат тогава, а това трябваше да се случи сега. Здравната система трябваше да бъде подготвена през цялото това време. За мен тази подготовка все още куца. За мен по-скоро трябва да се въведат още по-строги мерки въпреки тежките икономически последици. Според мен категорично се закъсня със затварянето на дискотеки и стадиони. Това трябваше да се случи още в началото на октомври. В момента каквото и да предприемаме, ще е като след дъжд качулка. Нещата са изпуснати от контрол. Имам познати и приятели, които не вярват в коронавируса и до последно ходиха на дискотека. От любопитство помолих да заснемат какво е положението вътре, като мислех, че няма да има много хора. Оказа се, че те са пълни до последния ден преди затварянето. Това означава, че хората или не вярват, или им е омръзнало да се страхуват, или не им пука изобщо. Така че личната преценка в тези времена излиза на първо място.
- На финала - оптимист ли сте за бъдещето?
- Не. Категорично съм песимист. И то най-вече заради проблема с недостатъчния медицински персонал, който все пак има някаква базова представа как да се лекуват такъв тип пациенти. Не може и не трябва да се разчита на доброволци от всякакъв тип. Трябва да се говори с квалифицирани лекари интернисти и инфекционисти, които имат представа какво се случва и какво трябва да се направи във всяка конкретна ситуация с всеки конкретен пациент. Защото медиците лекуват пациент с коронавирус по спуснат протокол, но когато има засегнати вътрешни органи - сърце, бял дроб и т.н., и съответният лекар доброволец трябва да приложи друга терапия, няма да я направи по най-добрия начин. Камо ли студент в 6-и курс. Днес са ме потърсили десет човека, които да ги консултирам какво да правят със себе си. Всичките са с коронавирус. Казали са им да не излизат от вкъщи, но няма кой да отиде при тях, няма кой да им направи снимка. Просто няма точно определена организация как трябва да се случват нещата. Притеснителен е примерът с 33-годишния мъж, починал в петък заради липса на линейка. От години говорим за хроничните проблеми на здравната система и точно когато най-много ни трябваше тя, в ситуация, от която зависи цялата държава, резултатите ги виждаме сами.