Директорът на обсерваторията в Рожен Никола Петров: Витлеемската звезда може да е знамение за ваксината

Сливането на Юпитер и Сатурн няма да се отрази на живота на Земята, категоричен е астрономът 

"Сливането на Юпитер и Сатурн, което ще наблюдаваме на 21 декември, вероятно е Витлеемската звезда, която е била видяна и описана преди 2020 години. В миналото Витлеемската звезда винаги е била приемана като знамение за нещо важно, по простата причина, че тогава хората не са можели да си я обяснят. Ако трябва в днешно време да я приемем така, то може да бъде знамение, че ваксината ще ни помогне да преборим коронавирус".

Това заяви пред "България Днес" астрономът д-р Никола Петров, който е директор на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" и е специалист по Слънцето. Поставянето на ваксината за COVID-19 се очаква да започне у нас след Нова година и мнозина възлагат надежди на нея да сложи край на пандемията, която промени живота ни. Одобрението й от Европейската агенция по лекарства за ваксината се чака точно на 21.12, или в краен случай два дни по-късно.

Светът е в огромно очакване на космическо явление, което се случва на около 400 години. В понеделник след 18 ч. българско време двете най-големи планети в Слънчевата система - Юпитер и Сатурн, ще се докоснат и ще изглеждат като във величествена "целувка".

"Това явление не е нещо необичайно, защото Сатурн и Юпитер се срещат средно на около всеки около 20 години. По-специалното тази година е, че двете планети ще бъдат изключително близо една до другя, сякаш никога няма да могат да се разделят отново, а това вече се случва през период от 400 години - предишните случаи са били през 1600-ата, 1200-ата година и т.н. Бъдете подготвени да ги видите като една планета", обяснява Петров.

Астрономът допуска, че именно преди две хилядолетия съвпадът на Сатурн и Юпитер се е възприело като събитие с Божествен характер.

"Не знам дали преди 2020 години Нил наистина е станал червен и е можело да се ходи по вода, но сега със сигурност това явление няма да окаже влияние върху Земята. Животът ще си продължи. Но е нужно да отчетем, че сливането на Юпитер и Сатурн си заслужава вниманието, защото това ще е вторият най-ярък обект в небето след диска на Луната, разбира се", каза още експертът.

По думи на директора на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" сливането на планетите ще продължи между един и два часа, като след залез от нашата страна трябва да се гледа в югозападна посока. И добавя: "В действителност Юпитер и Сатурн няма да са се доближили, те ще бъдат на разстояние от над 700 милиона километра една от друга. Но ще изглежда, че са само на 0,1 градуса разстояние". Феноменът ще може да се наблюдава с невъоръжено около и е видим от коридор от 1500 км от Земята, като България попада в това пространство.

Сатурн и Юпитер са две от общо петте планети, видими с просто око в нощното небе - другите са Меркурий, Венера и Марс. Юпитер блести с бяла светлина, много по-силно от Сатурн, чиято светлина е по-златиста.

"Ако успеете да фотографирате сливането на Юпитер и Сатурн, изпратете ни вашите снимки, а ние ще публикуваме най-сполучливите от тях", призоваха от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН.

Три нови телескопа на обща стойноста 19 милиона лева значително ще подобрят работата на астрономите на Рожен. "От много отдавна не сме имали нововъведения. Догодина през март обсерваторията навършва 40 години от отварянето си и новите уреди са добре дошли за изследванията ни", коментира Петров.

Телескоп с метър и половина главно огледало превръща обсерваторията в модерно място. Той е изцяло роботизиран и дистанционно управляем, към него е предвидена автоматизирана метеорологична станция. "По-малък е като размер от сегашния ни, но е в пъти по-модерен. Може по-бързо и по-добре да се насочва, което ще доведе до повече изпълнени задачи от астрономите", обясни пред вестника Петров.

Оптичен телескоп с 30 см огледало за изследване на слънчевата активност е втората нова придобивка. Той е на стойност около 80 000 лв. и се очаква да бъде монтиран през пролетта. "С него ще изследваме как космическите фактори влияят върху живота на Земята. Такава е слънчевата активност, която има отношение не само върху климата, но и върху комуникациите и спътниците", внесе яснота експертът.

С нетърпение се очаква и радиотелескоп, който ще бъде разположен върху земната повърхност на площ от 10 декара. Подобно съоръжение досега не е имало в нашата страна и се нареждаме сред големите държави по подобна придобивка. С него ще се изследват звездите в нискочестотния радиодиапазон.

"Годината беше тежка за всички, но мога да я нарека добра за родната астрономия", завърши Петров.

Тримата влъхви я следват 

Витлеемската звезда помагат на тримата влъхви да поднесат даровете си на малкия Иисус Христос на Рождество. В православието те не се смятат за царе и нямат имена. На католиците те са познати като Каспар, Мелхиор и Балтазар.

Мъдреците идват в Йерусалим от изток, следвайки звезда, оповестяваща раждането на новия юдейски цар. Новината смущава цял Йерусалим, но най-вече Ирод, царя на Юдея. Владетелят повиква източните мъдреци при себе си и им казва да намерят новородения Иисус, за да се поклони и той на новия цар. Влъхвите продължават радостни следването на звездата и тя ги отвежда във Витлеем, точно в къщата, където се намират Младенецът и майка му Мария. Те падат и се покланят на невръстното момче. Принасят му съкровищата си - злато, тамян (ливан) и миро (смирна). Мъдреците не се връщат при Ирод, понеже получават насън откровение, че Ирод всъщност иска да убие новороденото. Заминават за страните си по друг път.