Динката с три любови

Актьорът сънува бъдещето си

Кристина ми върна пръстена, Ингилизова ми роди син, за Радина ще се оженя

"Две са любовите, на които съм предлагал годеж - едната е Кристина Милева, моделът, а другата е Радина Кърджилова. Между тях е и Анастасия Ингилизова, която също много обичам, но Радина е жената на живота ми, за нея и ще се оженя. Дали това ще стане скоро или след 50 години, няма значение, но ще стане." Това сподели звездата от Народния театър Деян Донков, който е герой в книгата на театралния критик Димитър Стайков - "Пламъци по сцената" на издателство "Труд". Книгата се превърна в най-желания подарък за Коледа и Нова година. "Радвам се за това, че хората я харесват. Аз също ще я подаря на близки и приятели", каза Деян. Самият той е безкрайно искрен между редовете, дори когато говори за големите си любови.

Първата му по-сериозна връзка в родния Видин е със Саня Борисова, по-късно жена на Ники Илиев. Той е първият й мъж. Заради него тя се увлича по театъра и решава да кандидатства в НАТФИЗ. За съжаление, увлечението им бързо се разпада заради страдалчески красивата Саня, която се нуждае от постоянна подкрепа, която на този етап Динката не може да й даде. "Добро момиче е Саня, какво друго да кажа, приятели сме", разкри Динката. След нея се появява първата голяма любов на актьора - Кристина Милева. Любовта на 46-годишния секссимвол на родния театър и моделката се случва през 2009 г. Тогава двамата участват в риалито "ВИП денс". Запознават се в дискотека и Деян не се отделя от нея, танцуват неспирно. Започват да се целуват и той е впечатлен. Заради нея той дори отива на гледачка. Жената им казва, че любовта им няма да я бъде и до три години ще се разделят. Тя познава развръзка, която логиката на обстоятелствата може да предвиди. Кристина не може да стои дълго време в София и често пътува към любимото й Западно полукълбо. Дори завежда Динката до Куба, за да се забавляват, а той... й дава годежен пръстен. Красавицата го приема, но дни след това развалят връзката си. Моделката дори му предлага да му върне пръстена, за да му послужи в друг случай. "Мислехме да направим сватба през лятото, но нищо няма да се случи", после тъжно обяснява Динката на приятеля си Владо Карамазов. Две години актьорът не поглежда сериозно жена. После се появява Радина. Началото на любовта им се случва на рождения й ден - 17 юни. Тя става на 25 години. Преди това е намерила телефона му и първа му се обажда, за да го покани на празника си. На него той й подарява колие със сърце от планински кристал, камък, който подхожда на зодията й. "Казах й, че сме родени един за друг и ни е отредено да имаме деца. Тя е моята Жулиета", разказва Деян, който е доволен, че тя дори татуира името му на безименния пръст на лявата си ръка. "Той е любовта. Няма друго обяснение", казва Кърджилова за мъжа на живота си. Между нея и Кристина обаче съществува Анастасия Ингилизова. Актрисата е жената, която 17 години е плътно до Донков. Двамата минават през много трудности от Видин до София. Ражда им се и син - Деян-младши. По-късно се разделят, но и до днес са в приятелски отношения и постоянно се събират на празници. "Тя идва с двете си деца, които си играят с Христо. Странно е, но, да, нямам проблем с женските сърца. Понеже родителите ми се разведоха, като бях малък, и ме отгледаха майка ми, сестра ми и баба ми, имам характер, в който доминират женски черти. Аз не обичам и повечето неща, които се харесват на мъжете - не гледам телевизия, футбол, не чета вестници. Затова се чувствам по-добре, като комуникирам с жени, говорим си като приятелки с тях. С всичките ми колежки съм така", споделя Динката, който въпреки нежните черти е смелчага в живота. 46-годишният актьор спасява непознато момиче, неразумно влязло във водовъртежите край закотвените катери и влекачи. То е с гаджето си върху дюшек по Дунава, но течението ги преобръща. Момчето се измъква, докато девойката потъва. Актьорът скача, хваща я за косата, за да не се оплете в пластмасовите отпадъци и клони, и вече почти замаян вижда приятеля си, който му пуска стоманено въже. Издърпват ги малко преди и Деян да потъне. "Интуицията ми винаги ме пази. И много често, когато сънувам нещо, то се случва. Виждам сина ми в разни знамения как се губи, изчезва, не го намираме или пък пада на стръмнина. Така веднъж спасих едно дете, падна от втория етаж на едно заведение, а аз само се обърнах и беше в ръцете ми. Преди това видях как Христо насън падна от високо. С кучето ми също имах подобна случка, тичаше и се закова точно пред трамвайните линии на метър от мотрисата, щеше да го размаже", спомня си Динката. Освен предчувствията, много са и талантите на актьора, които през годините майсторски усвоява – брейк танците, кара сърф, гребе, кара кънки, готви учудващо добре. "Мога и да шия. Дизайнер съм по душа и бих отворил бутик, ако разполагам със свободни пари", казва Динката, който още като ученик си ушил оранжево яке, гащеризон и кърпа за главата. "Понякога ми е приятно да правя лошо впечатление, но майтапът настрана - всички тези неща правя, защото е хубаво сам да си върша всичко на сцената. Смятам, че трябва да си истински в това, което правиш, да нямаш дубльори", обяснява актьорът. Майка си Ана той описва като сдържана жена, винаги работеща, за да гледа двете си деца сама. Тя е единственият съдебен лекар в цялата Видинска област и постоянно е на смяна. "С баща ми не бяхме във вражда, но едва в НАТФИЗ го приемах мъжки и сядахме на вино. Беше дървен философ, раздуваше излишни неща. Ерудиран, но простак в някои моменти - не приемах тази му част. Разболя се от лимфом, направиха му операция. Бях бесен, защото не ми каза, че е болен. Разбрах късно. Хванала го депресия и се скрил на село. След операцията започна да се стопява. Ходих в Руската църква, молих се да не го боли, да не страда. Когато го питах, той всеки път казваше, че не го боли. Постепенно заспа, стоях до него, когато умираше, тъкмо се бях върнал от Ню Йорк", тъжно си спомня Динката. Малко след кончината на родителя си актьорът заминава за столицата, тъй като е приет в НАТФИЗ. "Най-тежко ми беше в началото на 90-те. Тогава едва се изхранвах. Често пъти опирах до бурканите с месо, изпратени от чичо ми. Научих се да оцелявам. Дори си мислих да стана тираджия, за да преживявам. Оттогава умея да ценя парите, но в никакъв случай не съм стиснат. Като изкарам някой лев, гледам да си взема нещо луксозно. Но не съм комплексар. Мога да дам хилядарка за очила и 15 лева за кецове", казва Динката, вече научил се на здравословен егоизъм, защото, както казва - "в тази професия създаваш от себе си". През 2016 г. Донков не на шега се уплашва да не би да последва съдбата на баща си. Подува му се лимфен възел и майка му се паникьосва. Отива да се изследва, а докторът, когото по-късно иска да убие от бой, му казва, че е болен от рак. "Радина плака цели десет дни. Хубаво е, че имам силна психика и не се поддадох на това. После отидох при друг доктор, който ми каза, че съм здрав като бик. Но тези дни бяха голям урок за мен", споделя актьорът и философски обобщава: "Знаете ли, аз никога не съм имал нещо, което да искам много или на всяка цена. Винаги оставям последната дума на съдбата. Мисля, че ако много напираш и се натискаш за нещо, по този начин ще промениш пътя си. Ако нещо не е станало, значи не е трябвало да става. И да не забравя да допълня - всички ние трябва да сме благодарни на самия живот. Човекът като че ли е забравил, че той е едно голямо чудо. А е така. В Бог поне да вярваме, това е достатъчно", заключва Деян Донков.

Деян Донков: Пускам кръв на всяко представление

- Освен Коко Азарян, Енчо Халачев, Снежина Танковска кои са твоите кумири?

- Даниъл Дей Луис, който ме научи да изчаквам за качествена роля, Наум Шопов, с когото делях една гримьорна, Стоян Камбарев, отец Николай.

- Трудностите нахъсват ли те?

- Не, трябва да знаеш каква е цената, която ще платиш, ако направиш еди-какво си. Това, което и Коко Азарян казваше - да чакаш докрай, да трупаш знания за нещо, преди да предприемеш решителната крачка. Някак самата професия ти се отблагодарява и нещата се случват по най-добрия начин. Обаче всичко наистина е свързано с пот и кръв. Казвам го буквално, защото се случва след всяко представление да пусна кръв от някъде. Не съм суеверен, но уви - факт е. Всичко е въпрос на битка. Има една пловдивска група от фенове на представления в Народния - първо бяха по-малка група, после станаха автобус, после два автобуса. Именно те, зрителите - ми вдъхват надежда, че има смисъл да се води тази война с пошлостта. Ако стигнеш до сърцата на хората - постигнал си своето.

- В момента пишеш хайку поезия.

- Да. Всичко ме вдъхновява. Особеното в нашата професия е, че живееш различни съдби. И се учиш да не съдиш. Дори да си убиец в роля, ти трябва да го защитаваш, да разбереш причината за всичко това. И повярвайте, никой не се е родил лош на тази земя.