Чакръкчията Господин Хадживелчев: Оправих ръката на Слави Трифонов

Първият ми успешен масаж беше на магаре

Кой е той

Международният масажист Господин Хадживелчев - Динко Стайчето е известен като мъжа със "златните ръце". Чакръкчията, дипломиран кинезитерапевт, е помогнал на куп знаменитости от хайлайфа и спорта. В момента Динко живее в димитровградския квартал "Черноконево". Бил е кинезитерапевт и масажист на баскетболния клуб "Компакт" и на националния отбор по баскетбол.

- Г-н Хадживелчев, наричат ви мъжа със "златните ръце". Как започнахте с масажите?

- Още като ученик в осми клас пробвах да масажирам, но не на човек. Магарето на мой роднина си изкълчи задния крак, започна да го влачи и куца. Дожаля ми за животното и реших да му помогна. Наместих изкълченото и добито се оправи. Но иначе мисля, че все пак имам и нещо наследено - разказват ми роднини, че прадядо ми Груди, прочут в цяла Южна България караатлийски чакръкчия (Караатли - старото име на сегашния димитровградски кв. "Черноконево"), бил голям майстор "правач" на стави. Нещо винаги ме е подтиквало да опитам и аз. След това, като пораснах, играех на футбол на малки вратички с махалата. Бях един от най-добрите, най-често вратар. Често футболистите получаваха изкълчвания, навяхвания и други травми. Отначало почнах да им помагам на шега, после нещата се промениха. И така вече повече от 50 години се занимавам с този занаят. Но едно по едно. Първо почнах по напипване, след това се научих на майсторлъка. Ходих и при професионалисти, имам и тапия за кинезитерапевт. Така започна всичко.

- Кой точно ви каза, че имате дарба?

- Бай Тодор, един чакръкчия от Хасково. По това време, бях малък още, той беше най-добрият. Ей така един ден отидох и му разказах за желанието ми да ме научи. И той се съгласи. Наблюдавах го известно време, после почнах аз да работя, а той да ме гледа. Явно усети дарбата ми. Последният ми изпит при него беше много интересен. Бай Тодор ме накара да купя глинена стомна. После да я пусна да се счупи. Парчетата, които останаха на земята, ме накара да събера с вързани очи и ръце и да ги подредя, сякаш е чисто нова стомната. За два часа го направих. Тогава ми каза, че съм готов. След това вече, като поостарях, започнах да свиря на футболни срещи, станах съдия. Регистрираха ме във "В" група окръжната.

- Познавате и Димитър Пенев-Стратега?

- Оооо, да, бил съм масажист при него. Голяма работа е той. Аз и като ученик тренирах заедно със Стойчо Младенов. Навсякъде разправям как с него си имахме една система за наказване. Спася ли му шут на него, той прави обиколка, ако изпусна - аз правя обиколка. И така. По-късно вече работих и с Петко Маринов, треньора на националния отбор по баскетбол.

- Случва ли ви се да отказвате помощ?

- Като цяло не, но помагам само с каквото мога и където знам, че мога да го направя. Когато видя, че нещо не е за мен, изпращам хората при лекар. Лекувам изкълчвания, прищипвания, навяхвания, разтежения на мускулни влакна. Правя и масажи за възстановяване. Като ми дойде пациентът, още като го пипна, усещам какво му има. Но не се занимавам със счупени или спукани кости. Оставам това на докторите.

- Имате много случаи на излекувани възрастни хора, които са отписани от официалната медицина.

- Така е. При някои случаи помагам, защото и човекът ме слуша и изпълнява. Но когато нещо е закъсняло, малко трудно се получава облекчение. Затова искам да кажа: щом усетите някаква болка, веднага вземете мерки. И е добре да ходите стегнати. Отпусне ли се човек, я кръст го сецне, я друго нещо се прищипе.

- Имате и много популярни пациенти.

- Много са наистина. И Слави Трифонов е идвал при мен. Доведе го Петко Маринов да му оправя ръката. Познавам Трифонов от периода му с "Ку-ку". Но много не ми се говори по тази тема.

- За Лепа Брена ще разкажете ли?

- Да. Лекувах и нея, когато дойде да пее на стадион "Миньор" в Димитровград. Тогава ме извика Кацата - на днешната фолпевица Гергана баща й, и ми вика: "Стайче, ела, че Лепа Брена има нужда от енергизиращ масаж!". Отивам аз в гримьорната и казвам на Лепа Брена да се съблече гола, пък тя ми се пули: "Как така гола?". Но се съблече. Съживих я аз и след половин час се качи да пее. Там обаче за зла беда си изкълчи крака. Доведоха ми я пак. Пипнах я два три пъти и я пуснах да припка. Тя искаше да ми даде пари, ама аз отказах да й взема. После по-късно на вечерта разбрах, че ми беше пъхнала левове в джоба. Вече като масажист играхме с "Цървена звезда", баскетболния отбор. Само като научи Лепа Брена, че съм там, веднага дойде да ме види. Точно тогава ми подари един много хубав часовник, който си пазя и досега. По това време й бяха отвлекли сина и тя не знаеше дали е живо детето й. Но после всичко й се нареди.

- Фолкпевици също сте събличали?

- Ха-ха-ха, да. И Ивана, и Глория са идвали при мен да ги масажирам. Но и момчетата от оркестри много съм масажирал.

- Имате и песен, посветена на дарбата ви?

- Да, така е. Уменията ми да оправям навехнато и счупено вече са възпети. Текстът и музиката са на хасковското семейство Топузови, от оркестър "Балкан". Неотдавна те ме потърсиха заради многобройни болежки. Помогнах им. Останаха доволни и ми се отблагодариха с песен. Тя вече звучи почти навсякъде. Това е една хороводна мелодия със закачлив текст, в който се пее за "златните ръце на Стайчето и за доброто му сърце".

Връзка с чакръкчията - гр. Димитровград, кв. "Черноконево", блок 2