Първата победителка в конкурса през 1991 г. Петрана Беризо: Скочих от влак, за да отида на "Мисис България"

Отказът да ме приемат във ВИТИЗ ме отведе на конкурса 

КОЯ Е ТЯ

Петрана Беризо е на 53 г., от Монтана. В света на модата попада случайно, след като вижда афиш за конкурс за модели. Тогава е в труден етап от живота си, след като отказват да я приемат във ВИТИЗ. През 1990 г. се явява на първия "Мисис България", откъдето си тръгва с короната. Тогава е едва на 23 години.

Виктория СТОЯНОВА

- Г-жо Беризо, вие сте първата Мисис България. Как се озовахте на този уникален за времето си конкурс преди 30 години?

- Имах мечта да стана актриса и кандидатствах във ВИТИЗ, но още на първия кръг ме скъсаха. Сцената ме привлича от малка, била съм солистка на ансамбъл за народни песни и танци в родния ми Монтана. След като не бях одобрена за театралната академия, разхождайки се из София случайно, попаднах на афиш за конкурс, свързан с фотомодели и манекени. Кастингът беше на следващия ден и реших да отида, за да не мисля за неуспешното ми кандидатстване във ВИТИЗ. Тогава бях на 23 г., една от най-възрастните сред всички момичета там. Сцената винаги е била като магнит за мен, предизвиква смущение и тръпка едновременно, която е завинаги.

На самия конкурс "Мисис България" се явих с ожулени крака и длани заради инцидент, в който паднах, спъвайки се в тъмното, на път за конкурса. За да не си личи, покрих белезите си с фон дьо тен. По време на конкурса също имаше много забавни моменти. Докато дефилирах на третия, последен тур с официална рокля, едно от токчетата ми заседна между две дървени дъски, от които беше изграден подиумът. Опитах да го извадя, не стана и залитнах да падам в публиката. Спрях се точно на ръба в отчаян опит да се задържа. Двама-трима души от първия ред скочиха да ме хванат, но не се стигна дотам. Когато вдигнах глава и погледнах към публиката, цялата зала се смееше в захлас. За секунда си представих как съм изглеждала и прихнах да се смея и аз. От реакцията ми смехът стана още по-силен, дори се чуха и ръкопляскания. Прибирайки се обратно на мястото ми, подозирах, че съм приключила с моето явяване, не допусках, че е възможно да продължа след тази случка.

- С какво се отличава първият конкурс с днешния "Мисис България"?

- Беше много различно. Тогава се работеше по световните стандарти, което значи, че имахме три кръга. Дефилирахме по спортни облекла по тялото, после по бански и третият кръг с официална рокля и отговаряне на въпрос. Различното е, че дрехите си ги избирахме ние. Тогава имаше три победителки, днес почти всяко момиче в конкурс е някаква победителка и получава лента. Малко е объркано коя е основната фаворитка, за мен тя винаги е една.

- След конкурса обаче вие губите лентата на победителка, както и роклята, с която печелите.

- Две седмици след "Мисис България" трябваше да се върна в София, тогава живеех в Монтана, за да се подготвя за заминаването ми за конкурса "Мисис Европа". Тогава стана ясно, че "Мисис Свят 1991 г." няма да се състои заради конфликти в Персийския залив. По принцип на "Мисис Европа" трябваше да отиде втората подгласничка, но тъй като "Мисис Свят", на който трябваше аз да отида, не се състоя, трябваше да се реши коя от двете ще представлява страната в Европа. Тогава пътувах с влак до София, и явно не е трябвало да ходя на този конкурс, защото влакът имаше сериозно закъснение и аз бързайки, скочих от него и си счупих ръка. Взех такси до агенцията, откъдето ме закараха в "Пирогов". Но в бързината съм забравила чантата си в таксито, в която бяха лентата ми на победителка и роклята. Тогава с организаторите обиколихме цяла София, за да търсим изгубения багаж, съобщиха го и по новините, но таксиджията не пожела да я върне. Единственото, което ми остана от конкурса, е короната ми. Тя беше в дамската ми чанта.

- Как гледаше семейството ви на участието в "Мисис България"?

- Семейството ми беше против участията ми по ревюта, преди да достигна до "Мисис България". Всеки път ми костваше много разправии да отида до София. Месец преди "Мисис БългарияФ"участвах във Фестивал на модата и прибирайки се у дома, майка ми ми каза, че е гледала реклама за новия конкурс "Мисис България". Тя има талант да гледа на кафе и след като вижда съответната реклама, докато пие кафе, си намисля за мен да спечеля, независимо че беше против всички мои сценични изяви. На чашата излиза, че ще имам успех. По-късно си говорихме затова и аз й казах, че едва ли ще стигна далеч в конкурса, тъй като вероятно победителката ще е известна или с някакви връзки. Допусках да се класирам най-много на трето място. За "Мисис България" тръгнах със скандал от вкъщи. Баща ми ми каза да не се връщам у дома, ако изляза. Първият ми съпруг ми обяви, че ще се разведе с мен, ако не се върна и не спра с изявите си на подиум. Ние тогава вече бяхме във влошени отношения, поради което бях в дома на родителите си. Въпреки всичко аз тръгнах към София. Конкурсът се състоя в зала 1 на НДК през януари 1991 г. и след победата нямаше кой да ме поздрави, нямаше нито един познат или приятел дори в залата. Но имах щастието да видя тази огромна зала, пълна с публика, поздравяваща ме чистосърдечно. Сега, в тези времена, не бих се решила да отида на конкурс.

- Как се разви животът ви, след като станахте първата Мисис България?

- Не съм човек, който ще подчини живота си на една титла, здраво стъпила съм на земята. След конкурса се установих в София и започнах да градя живота си от нулата. Нямах време да се радвам на титлата, трябваше да намеря къде да живея, да си намеря работа. Започнах да ходя на ревюта по често. Два месеца след конкурса ми се наложи да предплатя квартирата си за година напред, а аз нямах такива средства. Тогава попаднах на информация за национален конкурс "Мис 8 март". С големи резерви се записах за него, като не споменах, че съм Мисис България. Но едно от момичетата ме разпозна, защото и тя беше участвала в "Мисис България". Помолих я да не го споменава, защото не исках да повлияе по никакъв начин. В крайна сметка, победих и на "Мисис 8 март" и така успях да си платя наема за година напред. Основната ми работа беше като модел, тогава имаше много ревюта, снимки, но скоро след това започнах да си търся и постоянна работа и станах сътрудник във фирма за търговия и превози.

- Откривате агенция за модели след победата, как се развиха нещата там?

- Работейки като модел установих, че ми е по-интересно не да дефилирам на сцената, а да организирам това, което се случва зад нея. Свързах се с две дами, имащи по-голям опит в сферата, които да ми бъдат сътрудници, и така започнахме. Много бързо постигнахме успехи. С Петър Генадиев имахме двете най-изявени агенции. Още първата година обаче останах сама, след като имаше няколко инцидента с партньорките ми и се наложи да напуснат. Продължих да работя още 2 години сама, но навлизането на мутрите в този бизнес ме накара да закрия агенцията си.

- Как се разви животът ви след това?

- Отказвайки се от агенцията, започнах да търся работа. Така попаднах в БТК, във "Връзки с обществеността и реклама" на компанията. Тогава често се сменяха правителствата и това предизвикваше винаги смущения кой ще остане на работа и кой ще бъде махнат. Тази несигурност не ми харесваше и заминах за Англия, където започнах да уча английски език. Паралелно работех и като супервайзър в едно кафе, където се запознах с втория си съпруг, който е французин. Останахме да живеем в Лондон, там се роди и дъщеря ни. Скоро след това той замина по проект в Белгия, аз и синът ми от първия брак останахме в Лондон, защото той учеше и щеше да е трудно. Почти 10 години живяхме в Лондон, върнах се за 5 години в България, после бяхме за малко в Белгия, Германия и 5 години във Франция. Днес окончателно живея в България.

- Имате син и дъщеря, те как гледат на това, че майка им е първата победителка в този конкурс?

- Синът ми израсна с този факт, защото той беше навсякъде с мен по ревюта и събития. Нямаше къде да го оставям и го водех с мен. Дъщеря ми по-късно го разбра, гледат на мен основно като майка.

- Какви са вижданията ви за днешната изкуствена красота - филъри, силикони?

- Лично аз съм против тази намеса, но всеки трябва да реши сам за себе си. Вероятно нещата трябва да се разделят, да има конкурси за момичета с подобрения и конкурси за естествени дами. От друга страна, момичетата започват все по-отрано с разкрасителните интервенции. Разбирам дамите на възраст, но младите не ги разбирам. Интересното е, че виждам много красиви жени, които след интервенциите изглеждат по-зле, което е тъжно.