Сестра Лидия - една истинска COVID героиня

"Искам само да помагам на хората", казва смелата спасителка

25 дни не излиза от отделението с болни, няма време дори за глътка въздух на терасата

"25 денонощия бях непрекъснато в COVID отделението на свищовската болница. Не съм се прибирала вкъщи, дори и на терасата не съм излизала. Седна да се храня, някой звънне, аз скачам и тръгвам. Нито храненето хранене, нито сънят сън. Може би това беше причината толкова бързо и аз да се разболея и да прекарам много тежко коронавируса."

С тези думи започва разказа си пред "България Днес" една медицинска сестра героиня. Лидия Македонска преминава през най-тежките си дни и нощи в пика на коронакризата, когато сама сестра в отделението дни наред се грижи за 14 болни. Помага й санитар, а през първите дни никоя друга медсестра не посмява да рискува здравето си и да влезе на помощ.

66-годишната жена не вижда семейството и близките си близо месец, затворена в отделението за заразени. Работата й е толкова много и напрегната, че дори не успява да се покаже на терасата през цялото време, за да вдиша глътка свеж въздух.

"Телефонът непрекъснато звънеше. Пациентите се влошаваха вечер, през нощта и рано сутрин. Търсеха им места, където да ги изпратим, защото тук няма реанимация. Колежка ми даваше съвет да отида поне за малко да подишам въздух, но просто нямаше кога. Отделението е затворено, трябваше да взимам изписаните от лекарите от седмия етаж лекарства, да ги приемам и разпределям. Непрекъснато се звънеше, вода се носеше, която управителят беше осигурил", връща лентата назад сестра Македонска, докато отново дава дежурство в отделението за заразени с коронавирус в свищовската болница.

В един от тежките случаи Лидия спасява пациент с алергична реакция от вливания му антибиотик. "Това беше първият човек, на когото започнах да правя терапия сутринта. Имаше два антибиотика, включих банката. Докато се вливаше антибиотикът, каза, че му е лошо. Посиня и изпадна в безсъзнание. Трябваше да се реагира на момента. Тогава влях урбазон. Посиня съвсем. Още урбазон му дадох. Дойде д-р Ганев, назначи му още. С кмета Генчо Генчев, който също влезе доброволец в болницата и помогна страшно много, го изнесохме в друга стая, където има кислород. Човекът се оправи. И до ден днешен ми се обажда", спомня си сестрата напрегнатия случай.

На 25-ия ден и с помощта на ръководството на лечебното заведение и кмета Генчев, който влиза доброволец, е намерена медицинска сестра, която да помогне. Македонска се прибира най-накрая вкъщи след близо месец сама в COVID отделението. Тогава заразата я събаря. Наред със стреса, напрежението, недостатъчния сън и хранене, постоянния контакт с пациенти с коронавирус и липсата на нормална почивка, организмът на сестра Македонска не издържа и вирусът я атакува.

"Много тежко изкарах коронавируса. Имах силен задух, висока температура, отпадналост. Загуба на вкус и обоняние нямах. Обикновено това се получава при по-младите по мои наблюдения, а аз съм на 66 години. Кметът Генчев ми беше и морална, и физическа подкрепа. Пуснаха ме за три дни да си почина, но още на първия започнах да вдигам температура", споделя медицинското лице.

И продължава: "Това е най-трудното, което съм виждала в професията ми досега - самото заболяване COVID-19. Четири дни бях в свищовската болница и седем дни в Плевен, където бях постоянно на кислород. Нямах въздух, не можех да говоря и по телефона. Това е най-тежкото на тази болест - задухът и недостигът на кислород до тъканите. Но това не означава, че за 11 дни бях излекувана. Вкъщи продължих лечението. Доста дълго време не се чувствах добре. Лекувах се с два антибиотика, други медикаменти, вливания на банки, урбазон".

Преди да се окаже пациент там, където доскоро е спасявала заразени с COVID-19, медсестрата колабира на болничното легло. Кръвното й пада до стойности 70 на 40. След като е стабилизирана и изписана за домашно лечение, отново се влошава и тогава е транспортирана за лечение в плевенската болница, където седмица е на кислородно дишане.

И след излекуването си преди три месеца сестра Македонска се завръща в COVID отделението на болницата в Свищов. Вече има изградени антитела, а ситуацията е много по-различна. Пациентите са значително по-малко, докато налице са вече пет медицински сестри.

"Голямата ми обич към професията най-много ми помогна и ме крепеше. Това е основата. 43 години работя в болницата в Свищов като медицинска сестра. Никога не съм се ръководила от заплатата. Раздавам се докрай и това е", споделя Македонска, чиято радост е да чуе по телефона или на живо думите на благодарност и признателност от своите пациенти.

Своята доброта и милосърдие жената отдава на своя ген. "Родителите ми бяха много трудолюбиви хора. Баща ми беше земеделец, майка ми работеше в консервен завод "Република". От малка съм свикнала на много труд и на доброта към хората. Те ме научиха", разказва Лидия, която има брат в Македония и сестра.

Сестрата героиня е категорична, че е била готова да помага в друго лечебно заведение, тъй като в началото нямало отделение за болни от коронавирус в Свищов. "Не съм се страхувала, готова съм да дам живота си за пациентите. Такъв човек съм", категорична е Македонска. И допълва: "Първо бях решила да напусна Свищов и да отида в Белодробната болница в София, където търсеха сестри. Не знаех, че тук ще открият COVID сектор. Живеех в Свищов сама със сина си. Извиках сестра ми, тя ми е най-близката, и им казах моето решение. Споделих, че не искам да го оспорват, а само го заявявам. Подкрепиха ме и ми помагаха".

Целия си професионален живот Лидия отдава на любовта към професията си. "Отдала съм се на нея. Когато завърших едно време, дадох клетва пред себе си, че искам да бъда добра медицинска сестра. Бях първата отличничка на випуска. Много пъти съм си задавала въпроса: "Бях ли добра медицинска сестра", и съм се питала през годините дали съм давала всичко от себе си", добавя сестрата.

И до ден днешен излекуваните с нейна помощ не спират да звънят и да й благодарят. Разпитват я и за ваксините, които тя слага в града край Дунав, включително и на местните учители. Засега Лидия няма да се ваксинира заради изградените антитела, но в бъдещ период смята да го направи.

"Оцелях, но имам последици. Около петия месец ще направя скенер на бял дроб. Имам разрастване на фиброзна тъкан, но да видим какво ще се е случило дотогава. Радвам се на оцелелите и оздравелите. Сега вече е друго. Решиха се много хора, вече сме три основни сестри и още две, които дават дежурства - общо пет. Сега са малко пациентите и се надявам да няма трета вълна", казва сестра Македонска за финал и отново се връща към задълженията си в COVID отделението. Обмисляла да напусне предвид годините си, но заради продължаващата зараза остава на фронта. Дори и с риск за живота си, готова да го даде, ако трябва, в името на спасените пациенти.

Кметът Генчо Генчев:

Отново бих скочил на амбразурата

"Няма ден, в който да не мисля какво преживяхме в отделението. И досега оказвам съдействие за заразени. Осъзнахме колко е кратък животът. И тези, които преболедуваха", сподели пред "България Днес" кметът на Свищов Генчо Генчев.

Категоричен е, че отново би се хвърлил на амбразурата, щом се касае за човешки живот. "И студентите, които дойдоха на помощ, и оскъдният медицински персонал даваха всичко от себе си. Моето явяване беше опора и сила да могат да продължат да се борят за всеки човешки живот. Това беше моята мисия. Лошото беше, че влизахме в битка с нещо непознато и никой не беше обучен да се бори с такава зараза", разказва кметът.

Влизането му на помощ в свищовската болница като доброволец е провокирано именно от сестра Македонска. "Видях силата на нейния дух. Въпреки че беше сама със санитар, без да бъде сменяна, продължаваше да се бори. Всички други намираха причина да не влязат. Затова трябваше да отида аз и да й бъда опора. Това не ми даваше мира няколко дни. Споделих със семейството ми и близки. Някои го приеха странно, други ме подкрепиха", казва кметът, който вече е дипломиран доктор, но не в медицинския смисъл, а с научна титла.

И добавя: "Като човек Лили Македонска е прекрасен човек и професионалист. Само с влизането си в стая караше пациент да се усмихне с надеждата, че и днес ще бъде жив и ще оживее. Такава грижа, която познаваме от доброто старо минало".