Поетът Николай Дойнов: В читалищата се раждат новите звезди

Българската самодейност е най-силно развита в ЕС

Кой е той

Николай Дойнов е един от най-ярките съвременни поети, автор на десет книги и носител на многобройни литературни награди. Председател на Съюза на народните читалища, председател на настоятелството на Стопанска академия "Д. А. Ценов",председател на настоятелството на фондация "Глобални библиотеки". Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, двукратен носител на "Златен век". Превеждан е на редица европейски езици и иврит. Негови книги са публикувани на немски, румънски и предстои излизането на книга на италиански език.

- Господин Дойнов, тази година читалищата имат двоен юбилей - 165 години от създаването на общонародното читалищно дело и 110 години от основаването на Съюза на народните читалища. Има ли вече план за предстоящите тържествени събития?

- Приехме доста амбициозна програма, която включва в себе си редица публични събития в Свищов, Шумен и Лом - трите града на първооснователите на народните читалища. Винаги изтъквам техните имена - Кръстьо Пишурка, Александър Шишманов, Емануил Васкидович, Добри Войников. Естествено, тук е и геният Раковски - идеолог на структурата на съвременните читалища... Финалът на честванията ще бъде на 1 ноември в София. Всичко това при спазване на указанията COVID-19.

- Оцеляха ли читалищата по време на пандемията? Какво загубиха?

- Загубихме много верни и опитни читалищни дейци, видни самодейци, самоуки музиканти, библиотекари... Но не загубихме посоката. С помощта на държавата оцеляхме организационно и идейно. Съюзът на читалищата и Министерството на културата подписаха споразумение за сътрудничество и съвсем логично се изготвиха и указания по време на пандемия и започнаха разговорите с Министерството на здравеопазването. Вероятно това звучи скучно, но зад думите се крие трудът на различни експерти, които си вършеха работата. Ако не бяха тези мерки, нашите загуби щяха да бъдат значителни.

- Имате предвид затварянето на салоните за репетиции?

- Не само. Читалищните членове са над 300 000 в цялата страна. Ние носим отговорност за услугите, които предоставяме, за тяхното качество и за тяхната безопасност. Работим с деца, с хора от третата възраст - все рискови групи. Библиотеките ни бяха на дежурства и книгите бяха обезпаразитявани, доколкото това бе възможно. Разнасяхме книги по домовете, онлайн провеждахме уроци по музика и езици, по изобразително изкуство... Законът за народните читалища им вмени грижата за любителските изкуства още през 1996 г. И тук искам да поясня нещо - никъде в ЕС няма такива грижи за любителските изкуства, каквито има у нас. И затова благодаря на Министерството на културата, на министъра, на всички, които правят това възможно. Любителското творчество е вече бизнес - наблюдаваме много фирми, които се опитват да се занимават с това. Трябва да разграничим нещата - фирмите могат да създават школи по нещо си, но това са школи, има преподаватели и обучаеми. Това е разбираемо и така е в Европа. Но истинската самодейност е на хора от третата възраст, направили репертоар стари градски песни или фолклорни напеви. Или при младежи, създали рок банда. Читалищата подкрепят и развиват това, независимо че ние също имаме школи. Театралната ни самодейност е на изключително високо ниво.

- Как гледате на различните награди, раздавани за любителско творчество?

- Състезателният характер при художествената самодейност трябва да отпадне. Фестивалите са за споделяне на опит, срещи, влюбвания, но може ли да има световен шампион по фолклор? Да, има в момента такова нещо, но съм наблюдавал състави от цял свят, които наистина са уникални и не им пука за това,че не са "шампиони". Това състезаване се привнесе през 50 те години от Съветския съюз и се превърна тогава в държавен бизнес - има литература по въпроса и е добре да се запознаят с нея съответните деятели. Нека има награди, но не като резултат от състезание.

- Покрай обществената ви работа поезията къде остава?

- Има поети, които пишат хиляди стихотворения, бълват книга след книга, правят рецитали, задръстват нета със стихове. Има и други поети - които през живота си са написали 70-80 текста и това е всичко. Мисля, че съм от вторите. В момента пиша нова книга с къси разкази, след добрия прием на "Небесна механика. Разкажи на пчелите за мен" и съм започнал есеистична книга, в която разказвам за своите приятели, преминали отвъд. Публикувам наша кореспонденция, снимки. Няма да кажа имена, защото хората търсят пикантерията, а това е нещо чуждо на характера ми. Дано все още не сме станали нация от воайори, много се надявам. Това ще ни опустоши.