Хореографът Николай Корчев: Още един локдауни сме свършени!

В сметката си след първата вълна нямах дори стотинка 

КОЙ Е ТОЙ

Николай Корчев е на 24 години от Долна Оряховица, създател на най-голямата танцова школа Ц "Плетеница", във Велико Търново. Той бе първият хореограф, който публично повдигна въпроса защо школите са затворени, а други развлекателни бизнеси процъфтяват по време на пандемията. Младият хореограф бе и доброволец по време на пандемията, като въпреки липсата на средства купуваше храни и лекарства на свои колеги и съграждани от старата столица. Заради пандемията Корчев оцелява, като продава зеленчуци. Как ще се отрази втори локдаун на танцувалните школи, работи ли вече без страх в школата си по танци и държавата подава ли ръка на затворените бизнеси Корчев разказа за "България Днес".

Надя Панкова

- Г-н Корчев, школата ви е отворена, но продължавате ли да се издържате от продажба на зеленчуци на пазара?

- О, да, не можем да си позволим този лукс да работим само в школата. Аз се принудих да се преквалифицирам от хореограф в продавач на пазара за зеленчуци. Неволята ме принуди, както в българската приказка. И понеже семейството ми се занимава с производство на зеленчуци, си казах, че другото, което мога да правя, е да продавам тези продукти. И танците ги продавам реално, това също е продукт. За ден и половина се наложи да направим нов бизнес план и да си създадем и спасителна мярка, защото тези на държавата не стигат до нас.

- Има ли повишен интерес към танците след повторното отваряне, или хората още се страхуват да се събират?

- След 70 дни прекъсване, което изобщо не е малко, всички знаят, че лесно се свиква към дадено нещо, особено към това да си почиваме. То е доста примамливо. Не усещам повишение на клиентите, хората се притесняват и работим буквално на санитарния минимум. И другото, което изключително притеснява хората, а мен също, са тези проверки на здравните власти, които не спират да вървят. Аз съм напълно изряден човек и като гражданин, и като професионалист и никога не съм си позволявал да наруша която и да е заповед или наредба - било на НАП, било на РЗИ или пък някоя на агенцията по храните, като работещ на пазара. Спазвам всичко стриктно, давайки своя пример на другите хора. Но тези проверки са изключително стряскащи, притеснителни и нарушават работата ми в танцувалната школа. Защото дойде ли проверка, аз трябва да прекъсна занятията, да прекратя дейността си на ръководител, за да отделя поне час внимание на проверяващите. А в крайна сметка моите посетители в школата са си заплатили за този един час, в който аз би трябвало да ги обучавам.

- Тоест проверките ви ядат от хляба?

- Абсолютно! Ядат ми от хляба, като говорим и че 70 дни не сме работили. И хората сега, като ме попитат - Ники, ти радваш ли се, че сте отворили школата? Ами не, аз не мога да се зарадвам! Точно поради тази причина - след три седмици да не ни затворят пак, не дай си, Боже, този страх по никакъв начин не може да ти донесе удовлетвореност, че отново си в залата. Има щастие, да, но ти работиш непрекъснато под стрес. През цялото време. В момента, в който се отвори вратата на школата, ти си казваш - каква ли този път ще е проверката.

- Имали ли сте случаи, в които инспектори от РЗИ пристигат на проверка, но под формата на таен клиент в танцувалната школа?

- Не, не, при нас това няма и как да се случи. Поради простата причина, че ние познаваме нашите постоянни гости, няма как да се появи някой външен човек и да започне да танцува. Защото спецификата на работата ни е, че ние имаме нива на обучение. Аз когато посрещна някой за пръв път в школата, аз досущ като лекарите свалям анамнеза - колко време сте танцували, откога, така и избираме групата според нивото на клиента. Затова няма как някой да дойде от РЗИ и да започне направо да танцува в залата.

- Страхувате ли се от нов локдаун, все повече се говори за поредно затягане на мерките и затваряне на школите, или някак си вярвате, че нещата ще се нормализират?

- Вече не вярвам на нищо! Аз дори в голяма степен не вярвам и на себе си. Защото още едно такова затваряне... Само искам да ви кажа, че към 31 януари в сметката на школата имаше 54 лева. В личната ми сметка нямаше нищо, нито стотинка. Нито една! Ако имаме повторно затваряне, това е вече тотален фалит, този път вече ще се обявят такива и е много грозно, защото става въпрос за култура и изкуство. И чувайки как говорят много от министрите, сме свикнали, че наистина ние нямаме никаква култура.

- А как ще коментирате тогава ваши колеги и изпълнители, които подкрепят мерките на щаба, локдауна и тези, които обаче излизат на площада?

- Определям го като нещо, което не е приемливо, визирам колегите, които подкрепят затварянето. Не мога да ги разбера тези хора, защото двойните стандарти в държавата са много големи. Давам пример - едни ресторантьори могат да работят, а другите не. Това положение важи и за фитнесите, и залите за танци. Значи фитнесите могат да работят с капацитет от 50% на посетителите, а школите по изкуства и танци - на 30%. Това за мен е дискриминация. И показва и кои от приоритетите и логиката на държавата са видими.