Световноизвестната българска актриса и модел Вера Йорданова: С мен се случи чудо! Излекувах се с вяра,без операция
Изхвърлих шепата хапчета и промених начина си на живот
Коя е тя
Вера Йорданова е българско-финландски модел и актриса. Родена е на 28 август 1975 година в Хелзинки, Финландия, в семейството на български музиканти, които по онова време са на международно турне. Учи и в България, и във Финландия. Когато цялото семейство Йорданови се премества в Хелзинки, Вера става модел. Участва в редица филми, реклами и световни ревюта. Вера живее в Ню Йорк, а след това и в Лос Анджелис. Там участва на кастинг за роля в "Хотелът на ужасите: част 2". Продуцент на филма е Куентин Тарантино. От няколко дни насам гледаме Вера Йорданова във филма "Белези" по Би Ти Ви, чиито снимки приключиха.
- Вера, къде ви намирам в момента?
- В село Капитан Димитриево, Пазарджишко, при майка ми, която живее тук. Като малка живях известно време тук с баба ми. Сега майка ми си е направила прекрасна градинка, на която аз много се радвам. Иначе приключихме със снимките и това са първите ни свободни дни, след като работихме в продължение на пет месеца без спиране. Сега в мен нахлуват хубави спомени от детството, когато тичах с децата навън, карахме колела до късно, не сме имали телефони, но много използвахме фантазията си.
- Вие изкарахте ли вируса, ваксинирахте ли се, не ви ли плаши той?
- Още не сме го изкарали, предполагам, че по-късно ще се ваксинира мама. Аз още не съм решила за себе си къде да се ваксинирам. Може и в САЩ да стане, пътувам за там на 25 март. Обикновено все съм на път между САЩ, Европа, България и Финландия, която е другата ми родина.
- Пет езика, които знаете перфектно, това дължи ли се на факта, че имате силно "звуково" ухо, характерно за музикантите?
- Ха-ха, като малка свирих на пиано, сега вече не. Това, че ги научих перфектно езиците, може би се дължи на факта, че съм живяла на различни места. На 14 години пък отново се върнах в България, след като живях във Финландия, а там завърших гимназия с фински. Бих казала, че това е един от най-трудните езици. Докато при английски, немски, можеш да използваш еднаквите им латински групи, при финския това го няма.
- Какво е отношението ви към успешните българи, вие сте една от тях? Тук отново се разрази спор "за" и "срещу" Мария Бакалова, която успя с филма "Борат 2".
- Да, това момиче е невероятно, радвам й се. Мисля си обаче, че успехът никога не е еднозначен - той е въпрос на талант, късмет и да си на точното място в точното време. Прекрасно е една млада българка да се качи на върха и с примера си да "даде" крила и на другите. Ето, тя е една от нас, първата крачка е да повярваш, че нещо фантастично може да се случи и че ти може да си следващият.
- А с какво вие впечатлихте Куентин Тарантино?
- Това с впечатляването не става целенасочено. Популярен човек на изкуството вижда толкова много актьори постоянно, че трябва да види нещо в теб, което да го няма в останалите. И колкото си по-себе си, е толкова по-добре, защото друг такъв няма. Иначе на кастинга най-вече се срещах с режисьора Илай Рот, а по-късно с Тарантино. Трудно ми е да кажа какво точно са видели в мен.
- Популярна сте и от световните подиуми, дефилирали сте с Наоми Кембъл, Клаудия Шифър, коварен ли е светът на модата?
- Да, модният бизнес не е лесен. Но не очаквайте от мен да кажа нещо лошо за колежки, аз си мълча за негативните неща у хората. Има всякакви хора - с голямо и трудно за преглъщане его, но и много мили и земни хора има в този бизнес, както във всяка индустрия.
- Манекенките от миналото не разчитаха на пластиките, които в момента момичетата си слагат - силикони, хиалурони, едни и същи носове, устни. Това само за Източния блок ли е характерно?
- Не, има го навсякъде. В САЩ обаче хората вече се връщат към натуралното и ако трябва да те забележат, можеш да впечатлиш, ако си себе си, а не като всички други. Разбира се, ако някой има нелицеприятен вид или се смята за неприятен, не е проблем да го промени с козметична операция. Но да убиваме автентичността на всяка жена не бива. Това ме кара да мисля, че младата жена днес е страшно несигурна. Всяко второ момиче е с операции някакви или вмешателства. И това е като болест. А младите момичета трябва да са по-сигурни, по-смели и да знаят, че външният вид не е всичко. Слава Богу, че имам момче, защото, ако имах момиче, щеше да ми е много трудно с оглед на нещата, които виждам. Макар, че всичко е и до семейна среда.
- Училището за модели в София, което искахте да направите, защо не се случи?
- Мисля, че в България има толкова красиви жени, не знам дали щеше да ми бъде лесно. Но идеята пропадна заради причини, свързани с партньора ми в бизнеса, после не бях сигурна и дали искам да бъда част от индустрията. В този момент излязоха и филми за проблеми в световните модни агенции и това като че ли ме разколеба.
- Не мога да не попитам за голямата ви любов - Федерико Руис.
- Ами разделих се с мъжа ми, не сме заедно. Той е бащата на сина ми и останахме много добри приятели с него, той е чудесен и се подкрепяме.
- В "Белези" героинята ви скрива от съпруга си факти от своето минало. Това често се случва и в живота. Смятате ли, че трябва да се казва цялата истина в живота?
- Образът, който играя в този филм, е много различен от мен самата. Аз вярвам, че истината трябва да се казва винаги, ако искаш да обичаш на сто процента. Защото ти обикваш и неговите негативи и миналото му, а за да го обичаш, трябва да разбереш дали в годините той е израснал, дали е научил урока си. А и когато не се казва истината, винаги се усеща и от двамата партньори.
- Животът ви може да е сценариий за холивудски филм - има всичко - драма, комедия...Разболяването от дискова херния какъв урок ви даде?
- Всъщност не си направих операция на дисковата херния, защото се излекувах. Промених начина си на живот. В него имаше много стрес, намалих го, започнах да се грижа за себе си и разбрах, че трябва да се обичам повече, тръгнах в тази посока в лечението ми. Това продължи с години. И вече нямам болки в кръста, мога и да спортувам, което е чудо. Чудо се случи с мен, защото, ако кажете на лекар, че съм се оправила без операция, няма да повярва. Всъщност най-силният момент в живота ми беше, когато захвърлих шепата хапчета и реших, че ще се оправя по естествен начин и че ще намеря начин това да се случи. И то се случи, чудото. Банално звучи, че като намериш вярата - в себе си, в Господ, всичко става възможно. Озовах се в тъмнина, в тунел, но повярвах и ето, сега съм добре.
- И друг тежък период сте имали - загубили сте две бебета, а докато сте бременна и баща ви си отива от болест. Как се преодолява толкова болка? Толкова ли сте силна?
- Не беше лесно, да. Но това е животът. В него има и лоши, и хубави неща, въпросът е да ги приемем и да преминем през тях. Не знам колко съм силна всъщност.
- Мислите ли да опишете живота си в книга?
- Да, мислила съм, но още ми е рано за това.
- Вече имате книга за кулинария, свързана с пътуванията ви?
- Така е, добра идея е и да направя една с българската кухня. Ние сме на кръстопът и имаме от всичко по малко - а и зеленчуците ни са изключително вкусни. В Щатите няма такива! Имаме и страхотни рецепти. Аз се научих да готвя от баба ми, която беше вегетарианка, от майка ми. И двете се занимаваха с билките в кухнята, здравословното хранене, което в момента е много популярно. Сигурна съм, че ще се върна към писането, вдъхновяващо е.
- Вашият син Киран какви скрити таланти има?
- Много обича да рисува. Прави абстрактни картини и фигурки. Прави го със замах - изважда боите от флумастерите, натиска ги силно на листа и след това размазва цветовете с мокра кърпичка. Не знам как сам си е измислил тази техника. Много е горд от това и ми заяви, че ще стане художник - нарисува си и автопортрет с едно кепе на главата и триножник. За неговите 4 години е много забавно дете. Обича и да готви с мен, но не мечтае за актьорство поне засега. За мен като родител най-важно е да му давам варианти да избира с какво иска да се занимава, да го насърчавам.
- Как поддържате тази идеална фигура с височина 1,80 см и 50 кг?
- Слабичка съм, така съм се родила, не съм имала нужда от диети. Смятам обаче, че с нищо не бива да се стига до крайности. Животът трябва да е баланс.
