Четири девойки убива уволнен милиционер

Сериен килър вършее в столицата в края на 70-те

Случайно заловен крадец в Борисовата се оказва издирваният престъпник

В края на 70-те години милицията в София се сблъсква с неуловим сериен убиец, който отнема живота на четири жени. Престъпленията са хаотични и ченгетата са в задънена улица, но един ден служител на реда случайно залавя крадец, който се оказва се издирваният килър.

Първият сблъсък на полицаите с незнайния по това време убиец е на 6 октомври 1979 г. Клетник събира тухли от изоставена сграда в столичния квартал "Хаджи Димитър", когато се натъква на потресаваща гледка - безжизнено женско тяло. На местопрестъплението пристига милицията и заварва тялото на 19-годишната Цветанка Станчева, прилежно скрито под купчина парцали. Криминалистите успяват да свалят отпечатък от пръст и намират мъжко бижу непосредствено до тялото. Установяват, че е заклана с остър предмет, повече от раните са нанесени по гърба. Това им подсказва, че младото момиче оказва съпротива и успява да пробяга някакво разстояние.

По време на разследването става ясно, че жертвата е страдала от заразната болест сифилис. Това насочва следователите към всички регистрирани болни, но никой от тях не може да посочи как точно се е заразил или от кого. Изскачат и други факти за личния живот на Станчева, което кара полицаите да заподозрат любовници, както и да допуснат за възможна версията за психопат убиец. Вече имат посока, в която да вървят, но 17 дни по-късно погледът им се насочва към друго подобно престъпление. На 23 октомври същата година откриват тялото на Мариола Найденова (Господинова) в двора на "Строително управление 1" на ул. "Козлодуй" с 36 прободни рани по него. Тялото е поставено в седнало положение до ламаринена барака. Криминалистите намират калъф от нож, монети, дамско палто и други лични принадлежности на жертвата, а за тяхно учудване в джоба й откриват шперц. Жертвата е съблечена до кръста, сутиенът и блузата й са поставени зад нея.

Тогава милиционерите се усъмняват, че двете убийства може да са дело на един и същи човек поради типа на раните. Разследването продължава, но ченгетата нямат посока, в която да тръгнат, и са в безизходица в продължение на повече от 4 месеца.

Няма повече убийства, сякаш мистериозният убиец се изпарява, но в този момент още един труп на млада жена е открит. Намират Анжела Пантова мъртва на 4 март 1980 г. на гара Курило, в празен вагон. Криминалистите установяват една важна разлика между убийствата, а именно, че въпреки едно наръгване в гърба тя е удушена. Версията е, че след пробождането успява да се измъкне и да пробяга над 30 метра, но после е удушена. Вероятно, преди да бъде наръгана, е изнасилена. Пантова не се предава лесно и се бори за живота си. Благодарение на това установяват кръвната група на килъра.

Чак след третото убийство разследващите се усещат, че всичките престъпления са извършени в близост до спирки на трамвай номер 14. Те вече имат отпечатъка и кръвната група на извършителя. Предполагат, че или той, или жертвите използват градския транспорт, и по-конкретно трамвай номер 14. Поради липсата на заподозрени в този момент няма как да бъде направено нещо, отново изпадат в задънена улица въпреки уликите, с които разполагат.

На 24 април същата година постъпва сигнал за изчезнало момиче, подаден от майка й и баща й. Младата девойка излиза на среща с приятеля си, след което дирите й избледняват. Гаджето й е привикано за разпит, но се оказва, че има алиби. Негови приятели потвърждават, че са били с него, след като изпраща жертвата до дома й. За ужас на семейството на 15 април 1980 г. откриват трупа й в парка "Христо Смирненски". Тя е съблечена, а дрехите са внимателно подредени до нея, липсва само дамската й чанта. Служителите на реда са потресени и притеснени, че извергът започва все повече и повече да им се изплъзва, докато едно ченге не се оказва на правилното място в правилното време.

Убиецът прави фатална грешка. В Парка на свободата (днес Борисовата градина) млад мъж прави опит да откъсне златен накит от врата на разхождаща се жена. Наблизо има бдителен милиционер, който се втурва и залавя престъпника. Завежда го в участъка, където му снемат отпечатъците, като този от десния му палец съвпада с намерения при убийството на Цветанка Станчева. Серийният убиец е Христо Георгиев. Криминалистите го свързват с всички убийства.

Оказва, че е бил милиционер. Уволнен, защото е алкохолик и не си върши задълженията, както и рядко се вясва на работа. Над 40 години по-късно още не е ясно как такъв човек успява да мине психотестовете и да стане служител на МВР. Обществото се успокоява, защото мистериозният сериен килър най-накрая е зад решетките. На 28 август 1980 г. той получава най-тежката присъда - смърт.