Салят убива бременната си с четвърто дете жена

От първо лице със Сунай Ремзи

Подозира, че му изневерява с баща му или с един от братовчедите

Името ми е Сунай Ремзи и съм на 42 години. През 2003 г. спечелих първа награда на Балканска фондация "Делта" за най-перспективна млада личност. През 2005 г. спечелих първа награда отново на Балканска фондация "Делта" за най-добър млад политик. На 26 март 2007 г. след неприятен инцидент в моя град Силистра, довел до смъртен случай, бях осъден на 20 години лишаване от свобода.
На 4 февруари 2021 г. бях освободен от затвора Белене условно предсрочно с остатък на присъдата ми 2 години, 8 месеца и 12 дни. След като изядох много шамари и удари под кръста, от уроците, които ми поднесе животът, се изградих като мотиватор и иноватор. Именно тези мои познания и опит бих искал да споделя на страниците на "България Днес", разказвайки моите истории от един необикновен живот. Живот като на кино...

Днес в моята рубрика представям четвъртия си разказ, който може би ще ви шокира. Защо избрах тази история? Тя е много кървава и драматична, но от нея човек може да си вземе много поуки.
Салят Сали Алиосман през 2011 г. получава доживотна присъда със замяна при постановен специален режим на изтърпяване на наказанието от Силистренския окръжен съд. Няколко месеца след това Апелативен съд – Варна, потвърждава присъдата. Година по-късно Върховният касационен съд в София потвърждава и издава окончателната присъда.
Алиосман получава най-тежката мярка за това, че е нанесъл 53 прободни рани около шията и гърдите на своята приятелка, с която живее на семейни начала, 29-годишната Юлия Христова. Има 3 деца от нея и е бременна с четвърто. Като основен мотив и от него съм чул, и в обвинителния му акт съм чел, че е посочена ревност. Един семеен скандал, по-точно съмнения, че Юлия е бременна от друг. От него самия знам, че той е подозирал, че жена му е изневерявала с баща му или с един от братовчедите му. И в пияното състояние, в което е бил, едва ли не е търсил да види в корема й дали тя наистина е бременна и да разбере дали детето не е от друг, неизвестно по какъв начин.
Кой е Салят?
Роден е в Давидово, много красиво селце в Кайнарджа, една от най-бедните общини в област Силистра и в страната. Израства там в много уважавано семейство. Майка му умира, когато е още млад, а баща му е местният авторитет, няколко мандата е кмет на Давидово.
Салят е със средно образование, много добре възпитан. Има голяма къща, собствени магазин и заведение, земи, които обработва, занимава се и с животновъдство. Няколко пъти е канен от политически партии да стане кмет на мястото на баща си в Давидово, но отказва. Тогава е бил щастливо женен по нашите традиции за Юлия, всичко вървяло прекрасно. Но изневиделица животът му тръгва надолу към пропастта и по думите на съселяните си е започнал да проявява агресия и да злоупотребява с алкохол.

По данни на обвинителния акт експертизата установява психопатия и дългогодишна агресия, тормоз и изтезаване на семейството, включително и на трите му деца. Имало е системно пиянство и липса на грижа за издръжка на семейството. Обвинението също твърди, че преди да извърши кървавото си деяние, Салят е имал друга условна присъда.
Аз го познавам много добре, защото той продължава и днес да изтърпява присъдата си в затвора Белене. При мен дойде през 2011 г., когато бях бригадир и отговорник на VIII следствена група. При пристигането си беше много тих, четеше Библията, макар че беше мюсюлманин, защото харесваше християнската религия. Не приличаше на никой друг от осъдените. Не беше конфликтен, не беше агресивен. Ходеше редовно на срещи за религиозна подкрепа. Спазваше добра хигиена, но все едно го нямаше в групата.
Работи съвестно като помощник-бакар, подстригва и помага на останалите колеги от IV група. А откакто се появи COVID-19, много отговорно и дисциплинирано дезинфекцира с препарати целия корпус 3 на затвора, като се започне от IV група, после IX, столовата, всички килии, мястото за фитнес, мястото на открито. Много отговорно се отнася към трудовите си задължения, има изградени трудови навици.
Заедно с него обаче бях и в следствения арест в Силистра, когато му издаваха присъдата, тогава бях по друго дело в килия номер 9. На самото съдебно заседание му предлагат да мине по глава 27, при съкратено съдебно производство и да получи 10-годишна присъда, защото е направил пълни самопризнания, не е посочил други обстоятелства и факти по делото. Но става скандал. Родният му баща казва, че се отрича от него, проклина го, майката на убитата също му крещи. Децата изобщо не го поглеждат. Това го провокира и Салят се отказва от самопризнанията си и съкратената процедура. Излага своя версия пред съда, която обаче не издържа и в резултат той получава доживотна присъда с право на замяна.
Естествено, като кмет на затвора Белене винаги съм говорил със Салят. Той си има негова версия за деянието, което е извършил. Казва, че има някаква конспирация срещу него от местен следовател от полицията, за да му вземат бизнеса, да му разбият семейството. Веднъж обвинява в изневяра жена си, своите близки, включително бащата и братовчеда. След това твърди, че не го е казал и че някой нарочно иска да го раздели с жена му, затова са го подтикнали да извърши тази беля. Друг път разказва как нарочно са му слагали лекарства в храната и водата и е ставал агресивен, посягал е към пиене много често. Има и друга версия - че други са убили жена му и той иска да разбере кои са. Казва, че я е заварил наръгана, хванал е ножа, но от страх е избягал, защото са го гонили, искали са и него да убият и така е бил заловен по пътя за Добрич. Не знам кое е истина и кое е измислица. Предавам думи, които съм чул при разговорите с него.
Салят живее с надеждата да получи замяна. Дано Господ да му прости, а и той на себе си. Това е важното. Как ще му простят децата обаче, се пита той. В неговия случай надали времето ще излекува раните му и ще ги превърне в белези. Пожелавам му да намери сили той сам да си прости, за да може другите да му простят. А дали ще му заменят присъдата - там само Господ знае.
Урокът, който си взех от историята със Салят, е, че когато прехвърляш вината на друг, не ти олеква от това. Вината те изяжда отвътре. Затова, приятели, не забравяйте, че вината е собствена, индивидуална и тя трябва да се приеме, за да може да я преживееш, да си вземеш нужните поуки и да продължиш напред.