Шеф Светлана Илиева от "Хелс Китчън": Рецептите на баба ме спасиха в Китай

В нейна чест издадох книга, бях пристрастена към яйцата върху вестник

КОЯ Е ТЯ

Шеф Светлана Илиева завършва гимназия по туризъм с профил "Производство на храни и напитки" през 2012 г. Продължава образованието си и със специализацията в колеж по туризъм - филиал на Варненския свободен университет. През 2018 г. взема участие в първия сезон на "Хелс Китчън", където завършва на престижното трето място. След това работи в сутрешното телевизионно предаване "На кaфе" на Нова телевизия и е помощник главен готвач в известен столичен ресторант. В началото на март в съавторство с кулинарния фотограф, стилист, преподавател и автор на готварски книги Илиан Илиев издаде книгата "Тефтерът на баба", в която са събрани рецептите на жената, към чиито гозби Светла е пристрастена през годините.

- Как се роди идеята за книга, описваща гозбите на твоята баба?

- Идеята се роди, когато бяхме в Китай с Илиан Илиев, който е съавтор и фотограф на изданието, за да представим България на фестивал за българската кухня и кулинария. Първата вечер катастрофирахме с нашата вечеря и менюто, което бяхме подбрали за китайските представители. Оказа се, че според тях краставицата не се яде сурова, а се яде само пържена. А ние, разбира се, бяхме направили шопска салата. Както и печена тиква с мед, орехи и боровинки, като тиквата според техните традиции не се пече, а само се вари и това беше голям шок за тях.

Вечерта се събрахме с Илиан на съвет какво да правим, тъй като предстояха още 20 вечери. Тогава се сетих, че баба ми приготвяше едни много хубави бухти, които знаеше от нейна приятелка. Спомних си рецептата и това, че те са пържени и няма как да сбъркаме с тях. И с помощта на тефтерчето на баба променихме менюто. Направихме пилешка супа, бухтички, после Илиан добави любимата му салата с два вида зеле, моркови, праз лук, лимон, чесън и люти чушки. Нещата си дойдоха на мястото и така тефтерът на баба ни спаси в Китай.

На 2 септември сутринта кацнахме в България, а в същия ден баба ми навърши 70 години. Тъй като търсех в Китай по магазините хубав и запомнящ се подарък за нея, но не открих нищо по-различно от предлагащото се в китайските магазини у нас, Илиан предложи да направим препис на тефтера на баба ми и това да бъде подаръкът за рождения й ден. Така се роди и осъществи идеята за книгата.

- Какви други гозби има в книгата?

- Баници, тутманици, кисело зеле, туршии, компоти, пататник. Дядо ми е от самоковското село Алино и летните ми ваканции си прекарвах там. Баба ми много се грижеше за мен. Там ми приготвяше картофи по самоковски - с лук и яйце. Естествено, аз си организирах малък пикник под една джанка, сипваше ми и лимонада. Бях пристрастена към яйцата на вестник, които тя правеше на печката за дърва. Даже бях решила, че всичко се яде върху вестник, а не върху чиния. Това бяха най-вкусните ми моменти.

- Сега сме в доста по-различно време, кои храни е хубаво да приемаме в епидемичната обстановка, за да ни осигуряват по-голям имунитет?

- Аз съм на мнение, че няма по-хубаво нещо от домашната храна и продукти. Не ми харесва, когато някой каже с негативен тон - ееей, попара. Извинявай, какво закусваше като малък? Не чия, нали? Не мисля, че трябва да се оплюва и отрича това нещо. Няма друга храна, която да ми носи толкова голямо удоволствие като онази, която сме закусвали, като попара, пържени филийки, баница, филия с лютеница, за която сме помагали в градината през годината. Яжте също копривена супа, чесън, спанак, марули, лук от оранжерията. Всичко това е полезно за имунитета.

- Как се промени животът ти след "Хелс Китчън"?

- Минаха вече три години. Положителна бе промяната за мен. Станах разпознаваема и още ме спират хората по улиците. Много ми харесва и ме зареждат положително срещите с хората, които ме спират и питат за определени ястия как бих ги направила и да поговорим за вкусни теми.

- С готвене ли продължаваш да се занимаваш професионално?

- Работя като заместник главен готвач в ресторант в София. По време на пандемията работехме само на поръчки за вкъщи. Беше много трудно и страшно. Но, слава Богу, оцеляхме, справихме се и отново отворихме. Идват хора и пак виждам удовлетворението на гостите в очите им. А не просто да им изпратиш една храна в кутия. Защото кухнята при нас е на живо. Ние сме в непосредствена близост до гостите в ресторанта и когато минат до нас и кажат - ястието беше превъзходно, а салатата прекрасно овкусена - чувството е прекрасно.

- В личен план как стоят нещата?

- Всичко е наред. Семейството ми е щастливо, а родителите ми са изключително горди с мен. Омъжена съм от седем години. Той е сервитьор, а аз съм готвач - от двете страни на ресторанта сме. Не работим вече заедно. Имаше период през годините, в който работехме заедно в едно заведение. Сега не е така, защото искам да се развивам повече, а той пък е от хората, които не обичам да сменят работното място.

- Какво е да работиш с половинката си и да прекарвате цялото време заедно?

- Беше изключително забавно. Даже имаме личен рекорд - шест месеца никой от колегите ни не разбра, че сме съпруг и съпруга. Защото, когато сме на работа, сме като куче и котка. Излезем ли извън заведението, всичко приключва. Общо в три заведения сме работили заедно, като в първото от тях беше и нашата сватба.

- С шеф Ангелов и останалите участници в риалити формата поддържате ли контакт?

- Да, останахме приятели и поддържам връзка с абсолютно всички. А шеф Ангелов дори ми написа специално послание на книгата.

- Планираш ли премиера на книгата след отпускане на мерките?

- Да, надявам се лятото да може да се случи. Защото книгата я поръчват от цяла България и чужбина - Италия, Германия, Англия, Холандия. Най-хубавото е, че вече ни пращат снимки на неща, които са сготвили хората. Осъществява се онова, което целях с моята книга - хората да се върнат към детските си спомени и към онези мили и хубави времена.

Другото, което исках, е, хората да уважават и ценят повече бабите. Защото те са отгледали и възпитали твоите родители, които възпитават теб. И бабите продължават да помагат в това да те изградят като човек.