Бойко Беленски, писател криминалист: Кан Телериг е бащата на българското контраразузнаване

Не бива шпионският скандал да се превръща в шоу

Кой е той?

Роден е на 20 юни 1952 г. в София. Завършва 112-о училище и 22-ра гимназия. Постъпва във Висшето военно училище във Велико Търново с профил разузнаване. Като курсант сътрудничи на централния печат и е удостоен да следва военна журналистика в гр. Лвов, Украйна. По-късно е приет за аспирант във военна академия "Ленин" в Москва. През 1985 г. започва работа във Военното издателство. Уволнен е от армията през 1992 г. от Димитър Луджев. След това започва частен бизнес и издава списанията "Закон и хазарт" и "Оръжеен магазин". Автор е на десетки книги и е сред основателите на българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти, а сега е председател на Клуба на писателите криминалисти "Саламандър". 19 години практикува и като футболен съдия.

- Г-н Беленски, как ще коментирате шпионския скандал, който се вихри през последните дни след залавянето на шестима души за шпионаж в полза на Русия?

- Доста противоречиво е мнението ми. Като човек, който разбира от материята, виждам доста дисонанси. Прави ми впечатление, че се нарушават някои принципи. Ние традиционно имаме постулат, който сме спазвали: "Винаги с Германия, никога против Русия". Сега в новите условия той се трансформира: "Винаги с НАТО и ЕС, никога срещу Русия". Защото сме малка страна, в орбитата и на американци, и на руснаци. За мен всичко е преекспонирано, но не мога да знам нещата отвътре.

- Защо се стига дотук?

- Причината си е в нас - това са кадри, възпитани от ГРУ (разузнаването на СССР и Русия - б.р.). Защо въобще им е даден достъп до класифицирана информация? Когато се работи в такива институции, там се спазват специални правила. В Пентагона, в МИ-6 влизаш, задължително в касетка си оставяш личния телефон, дават ти телефон без камера. Имаш връзка между двата телефона, но само да разговаряш. Не можеш да използваш тези средства за заснемане. Тук всичко е пренебрегнато, ей така урбулешката.

- Пренебрегването на мерките ли е най-голямата грешка?

- Много неща ме смущават. Обяснявам си го с дефицит на кадри. Големите и подготвените напуснаха или ги изгониха, а младите нямат рутина. Ходят на школи в КГБ и ЦРУ, но какво от това? Луфтът между поколенията е пагубен.

- Какво е специфичното в този случай?

- Учудва ме, че шест месеца ги следят. Голямата игра на контраразузнаването е не само да ги уличиш и хванеш, а и да извлечеш дивиденти от този гаф. Пускаш веднага фалшива информация и заблуждаваш противниковите служби. Може би е направено, ние не знаем. Но има начини да се преустанови изтичането на информация и дори да се изфабрикува подвеждане. В никакъв случай не мога да оправдая заподозрените, защото родината България е над всичко. Провинилите се не мога да се нарекат по друг начин освен предатели, но за това трябва да има доказателства и да мине през съда. Утре ще се срещна с някой руснак на улицата, могат да ми спретнат веднага някоя игричка - ходи доказвай.

- Нормални ли са според вас тарифите за изнасянето на информация, които се съобщават?

- За мен тези смешни суми - не 50-60 хиляди, не 5-6 хиляди евро, а 2-3 хиляди лева - са въшкарски пари. Тук става дума за симпатии, за убеждения, за идеология.

- Дали са достатъчни събраните доказателства, част от които бяха представени от разследващите пред обществото?

- Спомнете си Иван Асен Христов Георгиев (българския дипломат, осъден на смърт в Москва - б.а.), когато го заловиха. Веднага направиха закрити заседания. Защо този случай трябваше да се раздухва - ти си ги хванал - добре, оттук натам - доказателства, съд и т.н. Когато се докаже вината им - обнародвате. В момента те само са уличени и ние не знаем как и за какво. Трябва да почне следствие, но другият въпрос какво е правило контраразузнаването - ами да си е осъществило своите пълноценни операции. Това е тяхната игра, да извлекат дивиденти от едно предателство.

- Владеят ли я обаче тази игра?

- Всички допреди 30 г. са били съветски възпитаници. Ние имахме най-доброто разузнаване след съветското. Нашето беше наравно с германското и в някои отношения бяхме по-добри от разузнаването на ГДР. Имаме кадри, сега те са преориентирани към другите цели и задачи. Идват нови поколения, но се знае, че тези старите са работили там. Какво търсят те на подобни постове?

- Прави впечатление, че всички подобни акции в последните две години са главно срещу руски дипломати.

- Това е политика. Ние искаме да се харесаме на американците. Че руснаците имат страхотна мрежа - имат. Сърбите, северномакедонците - също. Всяко посолство е кошер за разузнавачи. Всеки военен аташе си контролира мрежа, да не говорим за културни секретари и т.н., те също са в кюпа. Логично е атаките да са насочени към Русия - в момента се счита, че тя е нашият идеологически враг. Винаги сме били на крайностите - еднакво мразим и еднакво обичаме. Както мразим, веднага после се обръщаме, интересчийска нация сме.

- След повдигането на завесата около разследването стана ясно, че са предавани документи, свързани с бойната техника и модернизацията на Българската армия. Това ли е основната област, която интересува шпионите?

- Самолетите са още на чертеж, нормално е да се интересуват каква ще е тази модификация. Ние сме гранична зона до Русия, едно море ни дели. С тези съвременни самолети е въпрос на минути да се прелети разстоянието. Да не говорим какви бойни средства притежават тези самолети - могат да поразяват цели от разстояние и дори да не влизат в неутрални води. Разузнаването е мрежа, интересува се от икономика, медицина от всичко. Но тук е съшито с бели конци. Представяте ли си жената на т.нар. резидент, който за мен е ръководител на клетка, да отива да носи информацията и да влиза официално през главния вход? Може и за друго да отива в посолството. Тя е с българо-руско гражданство, има право. Ако не я арестуваш предварително с тази информация, излиза, че няма доказателства. Не мога да допусна, че тя носи микрофилм, флашка или друг компрометиращ материал. Това е елементарно - веднага могат да я спрат, арестуват, обискират и да го намерят. Не стават така нещата в съвременни условия, и преди не са ставали така. Гледали сме "Седемнадесет мига от пролетта", виждаме каква подготовка, как се предават материалите. Дори по време на войната, така са компресирали и предавали в ефир информацията, че целият сеанс е траел секунди, за да не може да се засече.

- Така ли се правят заверите? Показаха ни кадри на срещи в кафенета, как се броят пари на масата. Не изглежда особено като във филм за Джеймс Бонд.

- Много е наивно. Филмите за Джеймс Бонд са елементарни в сравнение с истинските шпионски разузнавачески филми на руснаците. Те са доста професионални, макар че се опитват да загатнат 20-30% от това, което може да се покаже. При американците всичко е хиперболизация, измислени работи.

- Доколко изнасянето на документи с гриф "НАТО секретно" и подробности за армията действително може да застраши националната сигурност?

- Ако не се допускат такива елементарни гафове, няма нищо страшно. Всяко действие има своето противодействие. Има разузнаване, има и контраразузнаване, те взимат мерки. Въпросът е да вземеш своевременно адекватни мерки, да не превръщаш всичко това в шоу, а наистина да е ефективна контраразузнавателна операция. Знаете ли кой е бащата на българското контраразузнаване? Това е кан Телериг (Беленски уточнява, че българската титла е кан, а хан е турска - б.а.). Той прави първата голяма контраразузнавателна операция, когато пише до императора: "Искам да изменя на България, пратете ми имената на своите агенти, за да се опра на тях." Пращат му ги и той ги обезглавява. Ние имаме традиции в контраразузнаването и не бива така елементарно да действаме. За мен най-смешното е цитирането на резидента, че е блокирал за година руското разузнаване. Може да е фалшив този запис, но по-скоро е абсурден. Не мога да допусна, че един резидент в ефир ще го обяви. Има десетки начини, ако искаш да ограничиш тази група и да я замразиш, как ще го обявяваш по телефона, това е просто недопустимо. А може и да е уловка за заблуда на балъците.