Кристина Димитрова, финалист в международен конкурс по психология: Най-зле влияе локдаунът на малките деца

Изолацията доведе до отчуждаване и психологически сривове

КОЯ Е ТЯ:

Кристина Димитрова е на 21 г., от Варна. Живяла е в Карнобат, завършва средното си образование в Пловдив, където и живее, а днес следва психология в Пловдивския университет. Преминава през няколко стажа, доброволец е в различни организации и фестивали в Града под тепетата, включително и в асоциацията "Голям брат, голяма сестра", помагаща на деца в неравностойно положение.

През февруари тя достигна до финала на международна олимпиада по психология и педагогика в Русия, където се класира на почетното второ място сред конкуренция от стотици участници. Те са оценявани на база грамотност и задълбоченост на отговорите, оригиналност и авторски мисли в изследванията.

Виктория СТОЯНОВА

- Кристина, класирахте се на престижното второ място в международен конкурс по психология и логика. През какви етапи преминахте и по какъв начин се представихте?

- Чуждестранните участници бяха 80, общо са били стотици състезатели, всичко се проведе онлайн. Изпратиха ми задачите, имах три дни, в които да ги реша. Самите задачи са разделени на три вида – задачи казуси между деца и родители, в които трябва да опиша как да помогна едновременно на детето и родителя. Втората част беше на тема фобия и как тя въздейства на обществото. Аз избрах страха към летене. Третата част беше презентация за родителски хитрости при възпитанието на детето, как да не бъде егоист. Казусите бяха от семеен характер и основно разгледах изграждането на личността в децата. Конкурсът беше в три категории - за ученици, студенти и специалисти в областта. Реално аз съм втора при студентите и съм единственият чуждестранен участник, влязл в призовите места, всички останали са руснаци.

- Имахте ли трудности в конкурса?

- Имах трудности при разпределяне на времето си. Тъй като съм в университет, имам лекции, ходя и на стажове, реално имах малко време да се подготвя. Имах и забавна история, защото успях да напиша нещата, проверявам часа, сравнявам с московско време и се оказа, че съм объркала часовата разлика и съм изпуснала сроковете. Много се разстроих, тогава моите съквартиранти ме подкрепиха и накараха да пиша до организаторите с обяснение, че съм объркала часовите зони. Направих го, за щастие, ме разбраха и ме допуснаха до конкурса.

- Студентка сте по психология. С това ли мислите да се занимавате занапред?

- Искам да се занимавам с арттерапия и в частност с деца. Смятам, че арттерапията е един от най-добрите методи, тъй като тя включва книготерапия, музика, изобразително изкуство, писане, всеки вид творчество и създаване на неща от собствените ни ръце като начин на терапия. От години съм доброволец и една от най-любимите ми акции е да рисувам с деца от домове с пръсти. Мисля, че е много обединяващ и успокояващ метод.

- Вече повече от година сме в пълна или частична изолация. Тя промени ли българина ? Как ни се отразява?

- Изолацията влияе и позитивно, и негативно. Според мен хубавото е, че човек успява да се мотивира, като сам определя времето си за работа и за всички останали дейности, но също е добре да определи атмосферата и кътчето на работното си място. Защото, ако от леглото например работим или учим, няма да е ползотворно. По време на карантината миналата година направих изследване за асилиацията към дома, което е вид обвързване към средата. Резултатите показаха, че хората са започнали много повече да се грижат за дома си, да се свързват с него много повече от всяка друга среда.

- Към добро или лошо се променихме?

- Зависи от човека, но си мисля, че е повече към добро, защото хората намират повече време да се грижат за себе си, отделят време за изкуство, книги, да създават сами неща.

- На кои групи хора локдаунът влияе най-зле?

- Според мен повлия най-много на малките деца и на родителите им. За малките деца влияе зле, защото те трябва да се развиват в социален план, да общуват, а това затваряне почти година, в която те са пред компютъра, а не играят с връстници, не е добро за тях. А родителите трябваше да преструктурират напълно времето си спрямо работа и дете, което е много стресиращо. Тази рязка промяна довежда до паническа атаки и психологически сривове. Това е един лош фактор на изолацията.

- Отчуждихме ли се повече или напротив?

- Мисля, че хората повече се притесняват от социалните срещи и събитията, което е едно разделение на обществото и отчуждаване. Но пък се сближихме с най-близките си, като намирахме всякакъв начин да се чуем с тях.

- Има ли страната ни добра психологична помощ, която да обслужва качествено и навреме нуждаещи се?

- Психологичната помощ у нас е предостатъчно и има добри и квалифицирани експерти. Но някак си е вкарано в психиката на българина и по-точно на по-възрастните хора, че всичко може да мине и без такава помощ, че психологът е за лудите и те трудно се обръщат към специалист. Но в последните години мисля, че сме се насочили към западния модел, където на всеки екип има психолог, както и в болниците също. Болничните заведения не могат да функционират без психолог дори, особено покрай вируса, защото голяма част от щетите са не от самото заболяване, а от стреса покрай него, което е психологически фактор.

- Как протича и се осъществява любовта по време на социална изолация?

- За любовта няма граници. Любов към близките може да се поддържа изцяло онлайн, но за романтичните отношения границите се размиват, защото хората винаги намират начин да ги поддържат, независимо онлайн или на живо. Любовта е доста по-издръжлива дори и от човешката психика, тя ни държи живи.