Актьорът Филип Аврамов: Политиците пръдват и оставят само разочарование

Сега не бих се целувал пак с Донков, не бих се и съблякъл гол, както съм го правил

Кой е той

Филип Аврамов е роден на 9 септември 1974 г. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Енчо Халачев. Работи няколко години на щат в "Сълза и смях", Народния театър и МГТ "Зад канала", но предпочита да е свободен артист. Има главни роли в "Писмо до Америка", "Шивачки", както и в тв сериала "Патриархат" и "ТИЛТ". Участвал е в "Шоуто на Канала" и в "Царете на комедията", в "Маскираният певец" и т.н. Фицата взе "Икар" за водеща мъжка роля заедно с Валери Йорданов през 2017 г. за постановката "Ничия земя" на Данис Танович под режисурата на Стоян Радев.

- Привет Фица, отминаха изборите. Дадохте ли гласа си?

- Да, гласувах. Като цяло това е мръсна работа. Много обичам да казвам, че политиците само пръдват и това е. Но ето, вече мога да кажа, че от тях нещо остава - разочарование някакво. Но иначе често тях никой не ги помни, защото няма с какво да се запомнят. Единици са различните. И все пак приветствам желанието на колеги от гилдията да влязат в политиката, това е добър акт, защото най-накрая някой си слага "главата в торбата", за да опитва да променя нещата. По-добре е така, отколкото само да мрънкаш.

- Само след дни е премиерата в кината на филма "Голата истина за група "Жигули". В него ще ви видим в една от главните роли. Как се чувствате отново в кожата на рок музикант, какъвто играете и в успешната постановка "Бог Рок"?

- Чувства? Бързи снимки бяха. Моят герой е доста колоритен, но аз не съм излизал от тази роля на музикант. Все едно пак бях в НАТФИЗ, когато свирих на бас китара заради една постановка, и това ми достави страшно удоволствие. Така че по никакъв начин не съм се чувствал излишен в тази компания - Мишо Билалов, Митко Рачков, Геро, Ирини Жамбонас, Лилия Маравиля - това са хора, с които можеш да се разбереш с една дума, както и с другите актьори във филма. В него нашите герои са били рок звезди, но след това се разделят, обаче колкото и време да е минало от изявите им като група, когато се качват отново на сцената, тръпката е същата, каквато е била и в началото на кариерата им.

- Напусна ни голямата Таня Лолова. С нея играхте не само в "Домашен арест", но и в "Кутийка за спомени" и "Бартер". Много ли са спомените ви заедно?

- Изключително много. Много я обичах, до голяма степен я чувствах като майка. Интересното е, че за първи път се видяхме, когато аз бях седми клас и снимах с нея в една продукция, мисля, че се казваше "Врели-некипели". Там тя ме учеше да свиря на пиано и беше много вълнуващо за мен, защото дотогава я бях виждал само на екрана. Голямо щастие за мен е, че след години отново имах възможността да играем заедно. Таня беше явление и знаете ли, аз не вярвам, че тя си е отишла. Тя е сред нас, още е тук.

- Вие сте й помогнали зад кадър да изиграе драматичната роля в "Бартер"?

- Да. Като видях, че тя е в настроение и уговорих режисьора точно сега да снимаме най-силната сцена, дори накрая му казах как усещам, че това ще е главната сцена. Получиха ни се едни 40 минути, по време на които всички хора в кадър и зад кадър плачеха, включително аз и Татяна. Голяма е, така игра, че направо настръхваш.

- Как е баща ви - Георги Аспарухов - Бай Гунди, правили сме репортаж с неговите шаржове, голям талант е.

- Добре е. Той все ми вика - "Ей, много бързо живееш, ще ти омръзне". Но засега всичко е ок. При мен друг начин на живот няма - всичко останало е безсмислено. Само изкуството си струва.

- Като казахте изкуство, как ви се отрази това, че не можахте да отворите "Дом Аврамов" -място за културни срещи?

- Ами надявам се тази сцена за различни изкуства, които ще събера в собствената си къща, да е сборище на хора на изкуството от всички жанрове. Но пък и нямаше как да продължа да строя, защото не мога да си позволя да изпадна в несъстоятелност. Този "домашен арест" с пандемията отново ме замисли за живота. Но така е при мен - работя, работя, пък спра.

- Има ли криза в изкуството?

- Има. Не само в изкуството, но и във взаимоотношенията между хората. Олекотило се е всичко доста. Това идва най-вече от образованието и е основен проблем за много хора. Един необразован човек не го интересува нищо. Той гледа с други очи на света. Той се размножава. И тук парите нямат значение. Какво значение има дали има много пари, или не. Това е много сбъркана психология. Успехът за всеки е различен. Ако за някои хора да успееш означава да яхнеш хубава кола, за мен това не е важно.

- Вярно ли е, че в наши дни, за да стане един актьор известен, трябва да играе в сериал?

- Добрият актьор не се интересува от това дали играе във филм, сериал или театър. Него го вълнува това, което прави. Въпросът е какво му се случва тази вечер. Сега.

- Вие обаче нямате притеснения - първият актьор сте, който се съблича гол, а и първият, който се целува с мъж - с Деян Донков в пиеса. Сега бихте ли направил същото?

- Ха-ха. Когато бяхме студенти в НАТФИЗ, бяхме гей гаджета в пиеса с Донков. Ставаше въпрос за умиращ човек, на когото всеки миг живот е ценен. Героят на Деян си отиваше, а хората, знаещи, че смъртта наближава, изпитват друга нежност, която не може да се обясни. Имаше го, разбира се, отвращението от това да целуваш в устата мъж, дори и за роля. Целувката скандализираше, но това е част от нашата професия. По същия начин беше и когато се съблякох чисто гол в постановка с Касиел Ноа Ашер. Но днес, честно казано, не бих се целувал с мъж и не бих се съблякъл гол на всяка цена на сцената. Само ако наистина пиесата го изисква.

- Смятате ли, че филмите улавят някаква промяна в разбиранията и поведението на съвременния българин?

- Не знам, но наистина в момента се раждат много филми, което е радостно. Не може да има само застой. Новите филми се правят от нови хора, които не искат да живеят като коне с капаци.

- Четох, че сънувате нещата, които ви се случват. Вярвате ли във врачки?

- Така е, да. Е, на Ванга можеш да й повярваш, да. Майка ми, лека й пръст, е ходила при нея. Тя й е казала неща, които се случиха, включително и за мен. Аз по принцип не обичам да ме "четат", защото предпочитам да се изненадвам. За какво ти е да го знаеш предварително?

- Върху какво работите в момента?

- Пиша пиеса, примесена с български музикални парчета, те са авторски. Пиесата ще се казва "Бай Рок", говори за началото на света, та чак до наши дни, нещо като "Бог Рок", спектакъла, който правим с група "Джинджифил". И те пак ще участват. Може би ще го направим в "Тетаро" през май, дай Боже, всичко да е наред и да отмине пандемията.