Писателят Христо Бойчев: Слави ще се справи с властта, ако му я дадат

Само мажоритарна система шЪ ни оправи

Кой е той?

Христо Бойчев е един от най-играните драматурзи в Европа - с французойката Ясмина Реза и руснака Василий Сигарев. Поставят пиесите му в над 50 страни на пет континента. Роден е в село Орловец, Великотърновска област. Отличен е като победител на световния конкурс за драма на Британския съвет в Лондон през 1997-а, лауреат е на наградата "Енрико Мария Салерно" в Рим през 1999-а. Патрон е на Бонското биенале в Германия и на Сараевския фестивал - МЕSS. Член е на Петровската академия за наука и изкуство, основана от Петър I. Почетен гражданин на Полски Тръмбеш.

- Г-н Бойчев, изненада ли ви резултатът, който получи на изборите Слави Трифонов?

- Не мога да кажа, че ме изненада точно. Познавам Слави Трифонов и смятам, че той ще се справи с властта, но само ако му я дадат. Не мога да кажа обаче дали той би бил много добър министър-председател. Божа работа е това. Все пак той като че ли обра негативния вот на хората, тъй като много пъти досега се губят надеждите на гласуващите. Най-лошото за нашата страна ще е да се състави голяма коалиция, защото отговорността ще се размие. Предполагам, че ще има служебно правителство.

- Кое е по-добре за България - в страни като Германия, Белгия, Холандия коалиционните правителства са успешни, докато виждаме, че във Франция, САЩ, където има двупартийна и президентска република, се сблъскват с все повече проблеми.

- Вижте, мисля, че за България е по-добре да не е голяма коалицията, тъй като тук отговорността на политиците е малка.

- През 1996 г. защо решихте да участвате в президентската кампания, какво ви мотивира тогава?

- По някакъв начин да внеса нова култура в политиката, това ме мотивира. Нашето не беше реална кампания, имаше шеги. Иронията ни тогава имаше ефект, 90% от хората разбраха за какво става дума все пак.

- Изкушавам се да ви попитам: "Шъ съ опраиме ли?" някога все пак? Помните ли как вярвахме, че ще станем една нормална, процъфтяваща държава?

- Ние наистина можехме да се оправим. Но за съжаление, желанието на всеки активен българин за промяна, поради различна визия за прехода и различен интелект, бяха експлоатирани от хора с меркантилни помисли. И вместо да тръгнем по общ път, компромисен, но все пак градивен, се получи само преразпределение на собствеността. Огромната причина беше и е, до баналност го повтаряме - корупцията.

- Преди време споделихте, че само мажоритарна система ще ни оправи, мислите ли го още?

- Да, трябва да се въведе мажоритарната система. Мисля, че това е начинът да се променят нещата. Пред България стоят два основни проблема вече от доста време. Развитие на демократичния процес и интегриране на ромите. Демокрацията ни тръгна и върви не по пътя, по който ни се иска. А случай на "интегрирани роми" в последните 1000 години няма. Няма и по света. Така че "Никой не може да обхване необхватното", казваше един легендарен мъдрец - Кузма Прутков.

- А вие бихте ли влезли с днешна дата в политиката?

- Аз имам друга мисия. Политиката отстрани изглежда лесна, но като влезеш, става изключително трудно, защото малко са хората, на които можеш да разчиташ. Знам го от първите свободни избори, когато бях активист на СДС и обикалях районите. Не можеш да различиш в първия момент кой е кариерист и кой реално се бори за бъдещето. Постепенно се оказва, че хората, които защитават каузата, са по-малко от половината. Има и такива, които са тръгнали с чисти помисли и след това се развращават. Изкушават се, изкушават ги техни приятели, използват властта им за връзки - задължен си, не можеш да откажеш и компромисът тръгва.

- Казвате, че в България театър винаги ще има, но няма да е български, защо?

- Казал съм го, защото българската драматургия няма никаква протекция в родината си. Няма облекчение за театрите, които играят наши автори. Във Франция, например протекционират 70% от продукцията на родното си кино, театър, радио и телевизия. В момента в Европа сме едва няколко писатели, които си вадим хляба само от пиеси. Останалите работят и друго - така е бил и Макс Фриш, сам го казва. За да можеш да живееш само от драматургия, трябва да те играят в цяла Европа. Даже и великият Харолд Пинтър с огорчение отбелязва, че жена му, която никой не познава, издържа цялата фамилия, като пише криминални романи.

- А вие в момента работите ли?

- Да, работя по различни проекти. Слава на бога, не съм се разболявал от коронавируса. Но тази пандемия ме вълнува, защото блокира целия културен живот в света. Аз все пак съм свободен автор и парите ми идват от целия християнски свят, където се играят моите пиеси. За съжаление, много премиери по света ми се отложиха заради пандемията.

- А политическа пиеса да очакваме ли?

- Не. Хората вече спряха да се вълнуват от политическите пиеси. Това ги интересуваше по времето на комунизма, сега вече не. Народът вече толкова е лъган и като че ли много не се вълнува от това, което искаме да му кажем от сцената като политическа сатира.