Убиха Васил Илиев заради политика
Треньорът по борба Валери Райчев:
Беше непокорен и кукловодите го премахнаха, казва съотборникът на Императора
"В убийството на Васил Илиев са замесени политически интереси и могъщи икономически лобита."
В това е категоричен приятелят на Императора от залата по борба в Кюстендил Валери Райчев в навечерието на поредната годишнина от показния разстрел на боса на ВИС.
Вечерта на 25 април 1995 г. Илиев шофира сам своя сребрист "Мерцедес 600 SL" към ресторант "Мираж" в столичния квартал "Емил Марков", когато автомобилът му попада в засада. Шефът на ВИС е засипан с дъжд от куршуми, улучен е и в главата. Смъртта настъпва за секунди. От тогава до днес убийците на 30-годишния Васил Илиев остават неразкрити. Както и техните поръчители. Тарторът на борците по това време е премахнат в момент, когато неговата бизнес империя изглежда непоклатима и мнозина я наричат "държава в държавата".
"Васко беше непокорен и това е причината да бъде премахнат от своите задкулисни кукловоди - казва Валери Райчев. - За едни той беше лошо момче, за други - ангел. Аз ще го запомня като човек, който даваше душата си за спорта. Знаем се от залата по борба. И двамата тренирахме в Кюстендил. Васил Илиев беше много силен борец, най-добрият в своята категория. Но за едно важно първенство на националния отбор беше предпочетен друг състезател. Това означаваше, че Васил губи шансовете си да участва на олимпиадата в Сеул '88. Той го прие много тежко. За него решението беше несправедливо. Това решение промени живота му завинаги и той направи рязък завой в житейския си път. Ако нещата се бяха развили по различен начин, сега можеше да си говорим за Васил Илиев като за голям шампион в борбата. А не за неговото убийство..."
Думите на Валери Райчев се припокриват и с тези на покойния треньор по борба Илия Печикамъков. Той е наставник на Васил Илиев в столичното спортно училище "Олимпийски надежди".
През 2013 г Печикамъков даде едно от малкото си интервюта, специално за "България Днес". На въпрос кой е повратният момент в живота на Васил Илиев, треньорът отговаря така: "Това се случи преди олимпиадата в Сеул през 1988 г. Васко вече беше станал шампион на един от най-важните турнири в България в своята категория. По всички показатели той трябваше да пътува за Сеул и да се състезава в категория до 68 килограма. Но нещата се развиха по друг начин и Васко хвърли екипа. Каза: "Не! Повече няма да се боря!" Отрязаха му крилцата и главата. Мечтата му беше да се състезава на олимпиада. В неговия клуб ЦСКА тогава нямаше кой да се застъпи за него. А курвенски постъпки и подсечки се правеха здраво, за да се избутат на преден план определени хора за сметка на други."
Така Васил Илиев напуска залата по борба и тръгва по съвсем друг път. Започва да се занимава с различни видове бизнес и трупа огромен капитал. Сочен е за най-могъщата фигура в силовите групировки от началото на 90-те. В свое писмо до тогавашния депутат Христо Марков Илиев споделя намерението си да основе банка "Осогово".
"Явно Васил е разполагал с много пари в брой, но нямам подробна информация за неговия бизнес - казва приятелят му Валери Райчев. - Възможно е намерението му да се намеси в банкови сектор да е изиграло роля за неговото премахване. Малцина знаят, че Васил е убит на рождения ден на майка си Венка. В деня на смъртта си е трябвало да пътува за Кюстендил и да празнува с нея. Такъв е бил неговият план, след като приключи срещите си в София, но е убит, преди да може да се срещне с майка си. Сега тя живее много скромно в Кюстендил, в същия апартамент, в който е отгледала децата си. Със сигурност в убийството на Васил Илиев са преплетени политически и икономически интереси. За мен по-важното е, това, което той правеше за спорта. Даваше пари за борбата, футбола, войлейбола... На практика той финансираше почти всички спортни дейности в Кюстендил. Тогава това беше най-спокойният град. В началото на 90-те с него основахме клуб по борба "Олимп". Сега той носи името "Васил и Георги Илиеви", а аз съм главен треньор в него. Преживяхме много трудности заради пандемията. Но се надяваме, че всичко лошо е зад гърба ни. Сега се прави голям ремонт на залата и с нетърпение чакаме да се завърнем в нея.
Традиционно всяка пролет правим турнир в памет на Васил Илиев и неговият брат Георги, но тази година отлагаме събитието за есента. За нас клубът по борба и провеждането на този турнир са начин Васил и Георги да продължат да живеят сред нас. А на 25 април ще се съберем на гроба на Васил да почетем паметта му. Както го правим винаги, вече четвърт век" - категоричен е Райчев.
