Дъщерята на Родопския славей - Диди: С Емил Димитров пяхме естрадни песни на фолклорна основа

Радка Кушлева първа изпълни помашките песни

КОЯ Е ТЯ

Диди Кушлева е родена на 31 май 1951 г. Цял живот известната акордеонистка и изпълнителка отдава на фолклора. Дъщеря е на голямата родопска певица Радка Кушлева, прочула се с прозвището си Родопския славей. В нейна чест бе открит паметник в Смолян на 17 април 37 години след нейната кончина. Какво е усещането първият монумент в България на народна певица да бъде на нейната майка и какви съкровени семейни спомени пази тя - четете в следващите редове.

- Г-жо Кушлева, как се роди идеята за паметник на майка ви?

- Идеята дойде от един млад родопски певец - Хамид Имамски. В сърцето и душата му са песните на Радка Кушлева. Изпълнява успешно нейните песни, а с него двамата направихме албум и продължаваме да работим заедно. Идеята дойде от това, че 36 години никой нищо не направи за Радка Кушлева. Дори една уличка на нейно име в родната й Широка лъка. Хамид много се учуди, защото преди 15 години се състоя първият национален конкурс "С песните на Радка Кушлева", а първото нещо, което тогава журито записа в протокола, беше да се именува на нея училището в Широка лъка. Но така и не го направиха и не събраха учителския съвет. Единият довод бе, че не е родена там. А майка ми е родена точно в Широка лъка и в тамошната църква е кръстена. Не пожелаха дори да сложат един метален надпис на центъра на Широка лъка, че тук е родена, за да го виждат туристите.

- Как се развиха нещата?

- В началото му казахме - Хамид, не тичай срещу вятърни мелници. Толкова години никой не се сети за нея. Ние си направихме паметник на Радка Кушлева на Централните софийски гробища. Но той не се разколеба, създаде инициативен комитет, много хора помогнали, а нас с нищо не ни е обременил. Единствено дадохме отливка от бюста й, която бяхме запазили. Момчето тръгна само и срещна подкрепа от всички институции. Всички са казали - да, крайно време е, закъсняхме дори. И така идеята се осъществи. Още миналата година паметникът беше готов, но заради пандемията откриването му се отлага три пъти. Накрая се случи на 17 април, когато преди 37 години е починала мама.

- Кога се качва на сцената?

- Радка Кушлева е запяла през 1942 г. в радио Скопие. Дядо ми е бил там военнослужещ и семейството ми е живяло там. Тя е първата родопска певица, която е запяла и популяризирала родопската песен. Квартетът "Сестри Кушлеви", който тя създава с Мария, Анка и Стефка, е първият създаден квартет в България. В по-късни години влизаме в него аз и сестра ми и ставаме секстет. Първи сме, които запяхме естрадните песни на фолклорна основа под аранжимента на Митко Щерев. Това е 1971 година. Така че във всяко отношение сме първи.

- С Емил Димитров работите дълго време.

- Още през 1962 г. при първото турне на наши певци в Съветския съюз Емил беше млад и прохождащ певец. Бяха включени "Сестри Кушлеви" и много оперни и оперетни изпълнители. Оттогава се познаваме. Имаме много съвместни участия. Дошло му е на акъла да се направят по подобен начин песните на Митко Щерев, работихме заедно две години. Имахме турнета в Париж, Чехия, Унгария, Германия, Белгия, където бяхме подгряваща група на Жилбер Беко. Къде ли не бяхме! Разделихме се с добро, защото нямаше град или село, където да не сме били. Направихме и дългосвирещи плочи с Емил Димитров и Богдана Карадочева. Имаме много хубави моменти, лоши не сме имали.

- Радка Кушлева ли изпълнява за първи път химна на Родопите "Бела съм, бела, юначе"?

- Разбира се. Това е нейна песен. Повечето песни от репертоара на моята майка тя е взела от нейната баба Мария. Майка ми е първата родопска певица, която изпява помашките песни. Тъй като са местили дядо ми от село на село покрай границата, в помашките райони помакините са им давали песни. Разказват й легендата, казват й 2-3 тона, а тя сяда и започва да редактира текста и мелодията. Всяка от големите народни певици го е правила. Къде и как да направи извивките например. Не може една баба да изпее песента и едно към едно да я запишеш. Както и сега, когато правят авторски песни. Чули две песни и от тях правят една, пишейки се за автори.

- На 31 май навършвате 70 години. Вашият път как се стече в живота?

- Когато оркестърът репетира вкъщи, няма как да живееш в такава музикална среда и да не тръгнеш по този път. Майка ми искаше да стана солистка, но аз не можах да я надпея. Когато пеехме двете, го правихме сякаш една го прави. Но оставеше ли ме сама, направо припадах. Останах да пея втори или трети глас в общите песни, които сме записвали през годините. Останах си с акордеона да съпровождам състава. Това ми бе мечтата.

- В момента с какво се занимавате?

- Продължавам да работя и да записваме с Хамид. В края на годината, ако сме живи и здрави, сме готови да издадем още 10-12 песни. Дано доживеем по-хубави времена, да се събират хора по събори и концерти. Много ни е мъчно. Не само за финансовата страна, а за контакта с публиката. Слушайте народна музика, защото това е нашата идентичност. Имаме прекрасни песни и ритми. Фолклорът ни е много красив и богат.