Младият артист Тодор Кършев: Жената каучук ме превърна в мъжа каучук

Имам предложение за филм, виждам живота си на сцената

Кой е той

Тодор Кършев е на 20 години и е единственото момче каучук у нас. Тодор е ученик на известната като Жената каучук - Вили Кожухарова. Родом е от Пловдив, израснал е във Велинград. В момента отново живее в Пловдив, където учи класическо пеене в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев". Преди дни Тодор получи предложение от председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев за участие във филм с режисьор Рени Харлин.

- Тодоре, вие сте единственият мъж каучук у нас. Как и кога се появи каучукът в живота ви?

- Бях около 14-годишен, когато го открих случайно. Видях една жена от Франция, която правеше каучук. Реших да опитам да си прехвърля краката пред главата и се получи от първия опит. Професионалната ми подготовка датира от 2-3 години, когато попаднах на Вили Кожухарова.

- Как приеха близките ви желанието да се занимавате с това?

- Допреди да започна да се обучавам при Вили, близките ми не приемаха това мое желание за сериозно. Приказката, че "музикант къща не храни", малко или много важи и за вариететните артисти. Когато видяха, че имам талант и това не е просто поредното увлечение, го приеха.

- Как се запознахте с вашата учителка?

- Когато установих, че имам тези умения, започнах да се интересувам от това изкуство. По света има много школи специално за него. Когато се срещнах с Вили, бях на 17 г. Беше много трудно в началото, но след много тренировки нещата потръгнаха благодарение на нея. Не може да разгърнеш изцяло таланта си сам, трябва да имаш до себе си правилния човек, който да те насочи.

- Как се отрази пандемията на работата? Вие започвате първите си стъпки като професионалист малко преди коронавирусът да засегне човечеството.

- Пандемията оказа огромно влияние върху вариететните артисти, както и във всички останали културни сфери. Не съм излизал на сцена през тази година. Отсега нататък започвам да превръщам каучука в своя професия. Със сигурност ще се развивам в тази сфера. По принцип има хляб във вариететното изкуство. По-трудно е в България, защото вариететните артисти са оставени да се оправят сами, без помощ отникъде.

- Получили сте интересно предложение от Христо Мутафчиев, след като вижда на какво сте способен. Какво можете да издадете за него?

- Предложиха ми да участвам във филм, който ще се снима в София. Той ще е режисиран от американеца Рени Харлин, работил по заснемането на "Умирай трудно 2". Ролята ми ще е свързана с каучука. За момента само това мога да издам.

- Учите класическо пеене. Музиката или каучукът е по-голямата ви страст и кое ще надделее?

- Музиката винаги е била важна част от живота ми. Пял съм в хор във Велинград, където съм отраснал. Тогава разбрах, че имам качества, и реших да се развивам. През годините се колебаех, но в крайна сметка реших, че искам да се опитам в Академията, и ме приеха. Винаги съм искал да се занимавам с изкуство, усещам, че моето място е на сцената, там се чувствам добре. Наясно съм, че тези хора трудно могат да намерят правилната половинка и да съградят семейство, но не губя надежда.

- Правите ли каучук, докато пеете?

- Трябва много въздух и за двете и невинаги ми достига. Някои позиции позволяват, но не са много. Примерно на шпагат мога да пея.

- У нас или в чужбина виждате по-добро бъдеще с изкуството, което сте избрали?

- Виждам живота си да е обвързан с изкуството. За огромно съжаление, за момента шансовете ми за развитие клонят повече за извън рамките на родината. Тук няма голямо развитие с каучука, а и с музиката не е много по-лесно. В България повечето артисти трябва да имат допълнителна работа, за да живеят прилично.

- Замира ли интересът към вариететното изкуство у нас?

- Не бих казал, че умира. Има все още хора, които обичат това изкуство. Самият Вариететен театър в столицата е доказателство, че все още се намират негови почитатели. Там момичетата са на световно ниво. Вариететното изкуство у нас се бори да върви напред и да не изчезва. Държавата също трябва да обърне внимание на неговото състояние. Младите артисти трябва да се постараем, за да популяризираме работата си и да намерим своите последователи. В миналото нашият цирк е бил на такова високо ниво, че без проблем е можело да се конкурираме дори с Русия, които винаги са били на върха.

- Как виждате бъдещето на младите у нас?

- През следващите две години в световен мащаб предстоят големи промени. Вярвам, че всичко това ще е за добро. Народът у нас се пробужда да търси справедливостта и добрия живот. Вярвам, че всичко ще се нареди по правилния начин.