Доайенът в тениса, ските и голфа Петър Михнев: Батето пръв подкрепи сваления Живков

Днес Иван Славков щеше да навърши 81 г.

Кой е той

Петър Михнев е един от най-добрите приятели и съратник в много официални и неофициални дела на легендарния Иван Славков. В спорта Михнев е свързан с "Тенис и ски клуб '81" в столичния Студентски град, към който още преди промените бе прибавен и голфът за пръв път в България.

- Г-н Михнев, вие бяхте сред най-близките хора на Иван Славков, който днес щеше да стане на 81 г. Легенди се носят за тържествата по случая, докато беше жив, какво помните от тях?

- Повечето наистина са легенди, тоест не е било каквото хората приказват. Покрай него винаги беше весело, това е вярно. Но аз не го помня пиян например. Сипваше си едно уиски и дрънкаше леда в чашата, това е истината.

Всички помнят 60-ия му юбилей, празнуван в Горна баня, трона и тъй нататък. Имаше над 3000 души, всеки искаше да му стисне ръка, да го поздрави. Беше много уморително за него, но в един момент насаме ми каза: "Такъв юбилей никой не е правил, а?", и се засмя.

- Какъв човек беше Батето извън хорските приказки за него?

- Той беше цар на отношенията с хората. Когато някой "изпаднеше от влака", Батето му подаваше ръка, такъв човек беше. Можеше да направи куп фирми след промените, да върти бизнес в чужбина, но беше над тези неща. Беше самокритичен и автоироничен. Смееше се: "Всеки си носи кръста, аз на гърба на тъста". Всички му бяха в краката, но той никога не злоупотреби с това. Имаше човешки подход към хората и се разбираше еднакво добре както с шофьора и сервитьора, така и с министъра и шефа на МОК. Той докрай запази човешкото в себе си.

Когато стана превратът на 10 ноември 1989 г., той бе в Швейцария за сесия на МОК. Всички мислеха, че няма да се върне, защото можеше да остане, беше на толкова висока позиция, че нямаше проблем. Но се върна на 17 ноември. Аз го взех с колата от летището, а той поиска да не го карам у тях, а направо да отидем при Тодор Живков. "Искам първо да видя другаря Живков, сега всички го тъпчат, трябва да го подкрепя", каза ми.

- В какви отношения бе Славков с бившия Първи, ползваше ли закрилата му?

- Батето през 80-те не беше в добри отношения с Живков. Той не е бил никога член на ЦК, на Политбюро, но от там много му завиждаха, защото бе млад, готин, със сериозни връзки в МОК, ФИФА и УЕФА. Това, че беше зет на Живков, само му носеше негативи, непрекъснато го "топяха" пред него за щяло и нещяло, говореха неверни неща. На Бай Тошо му бе писнало от всичко това и Батето не е търсил подкрепата му. Един пример: През 1986 г. пристига в София шефът на МОК Хуан Антонио Самаранч във връзка с кандидатурата ни за зимна олимпиада. Самаранч трябваше да даде някакъв медал на Бай Тошо, а нашият Първи също да го награди, но беше под въпрос дали Батето изобщо да отиде на церемонията, дали е удачно предвид отношенията му с Живков. Но нямаше как да мине без него, най-малкото самият Самаранч щеше да е неприятно изненадан.

- Споменахте кандидатурата на София за зимна олимпиада, как се роди идеята за нея?

- През 1983 г. имаше зимна Универсиада на Витоша. Аз бях в организационния комитет, проф. Стайков бе главен организатор. Една от вечерите на "Щастливеца" се роди идеята от приказка на приказка. Батето се запали и каза: "Добре". Имахме всички условия - писти на Витоша, готови от универсиадата, летище, хотели, НДК, Боровец също, имахме и Зимния дворец "Септември". Идеята не беше празна от съдържание. Петър Попангелов помагаше много, защото е уникален скиор и е признат в цял свят - 10 години беше в елита на алпийските ски. За малко щяхме да спечелим, с два гласа ни победи Албервил. Батето тогава ми каза: "Пешо, за малко да ги излъжем". Жан-Клод Кили дойде лично след обявяването на победителя да стисне ръката на Батето и каза: "Браво, Иване, голяма работа направихте". Мотото беше "Градът в планината, планината в града". За 20 минути от центъра отиваш да караш ски - в коя столица го има това нещо?! За съжаление, както казваше Станислав Стратиев, българина го бива да развали готова работа.

- Какво направи Иван Славков за футбола и затова бе оплют?

- Ще го търсят със свещ него. По негово време се класирахме и за световно, и за европейско. Той имаше отлична комуникация със Сеп Блатер и всички шефове в УЕФА и ФИФА. Да коментираме ли как бихме Германия с руски арбитър и Русия с чешки? И във футбола Батето никого не върна, на всеки помагаше.

- Заедно направихте "Тенис и ски клуб 81", кортовете в Студентски град и досега са известни като "кортовете на Батето", после прибавихте и голфа, как стана?

- Имах идея за клуб по тенис и ски, един летен и един зимен спорт. Споделих с него, а той само рече: "Давай". Получих подкрепата му във всеки момент, от избора на терен, обособяването му, инвестицията - всичко. Клубът никога не е бил частен, аз бях само управител, а Славков идваше да играем тенис.

Що се отнася до голфа, при мен на кортовете дойдоха през 1988 г. германците Рудолф Геблер и синът му Андре. Поискаха среща с Батето да правят голф игрище. Имаха фирма, работеха с "Техноекспортстрой". Срещнах ги, а Батето каза само: "Отивайте да търсите терен". С Рудолф обиколихме около цяла София, а той се спря на терен край Кътина. Батето каза да гледаме в северната част, защото там ще се развива градът. Там бяха копали за въглища и трупали пръст, беше почти готово по естествен начин.

- Другарят Живков как допусна този буржоазен спорт у нас?

- Направихме джойнт венчър между германците, БОК и Софийска община, като те платиха всичко. Аз бях натоварен с мисията да регистрирам фирмата, а тогава това беше сложна работа, защото те бяха от Западна Германия. Трябваше и подпис от министъра на външната търговия, но Христо Христов, като видя, че става въпрос за голф, рече: "Другарят Живков е казал, че в България няма място за голф". Отивам посърнал при Батето, а той вика: "Напишете, че става въпрос за спортен център", не можеше да търси лично Живков. Отидох с новия документ и веднага подписаха. Това стана точно на 10 ноември 1989 г., петък. Ранния следобед ми дадоха решението, а в късния стана ясно, че Живков е свален, и започна революцията. След това тръгна леко работата, но забуксувахме покрай неразбориите в държавата.