Целина вместо сол ползвали българите през Средновековието

Битът на дедите ни оживява на 22 май в Търново

Още преди векове изнасяме мляко в Европа

Средновековието оживява във Велико Търново! Старата българска столица поставя началото на активния туристически сезон със Средновековен лагер на крепостта Трапезица. Мащабните историческите възстановки ще се проведат на 22 май. На втората крепост от средновековния Търновград за първи път ще има реконструкции на бита, занаятите, ежедневието и бойните техники от XII-XIV век. Събитието се организира от Община Велико Търново, СНЦ "Търновци" и Регионален исторически музей - Велико Търново, в партньорство с групи за исторически възстановки от страната и свободни реконструктори. Достъпът до Средновековния лагер на Трапезица ще е свободен, като ще се заплаща само входната такса за архитектурно-музейния резерват. По този начин през XXI век ще бъде показан начинът на живот на средновековните българи в столицата, техните ежедневни занимания и забавления, начинът им на обличане.

През Средновековието знатните българи в Търново се контят не по-малко пищно от византийските и западноевропейските аристократи. Облеклото в различните обществени слоеве е изключително разнообразно и не се изчерпва с много популярните по онова време конопени ризи. Средновековният български мъж обикновено носи туника, горна дреха (кафтан), наметало, шапка и ботуши или ниски обувки.

Официалното облекло на царя и аристократите обикновено се състояло от дълга до глезените тясна права дреха, която е украсена със златни нашивки и камъни. Знатните боляри и владетели носят дълга до земята мантия от копринена тъкан. Яката на царете е изработена от златотъкана материя и украсена със скъпоценни камъни. Според изворите върху краката си те са носили островърхи ботуши от червена кожа. Безспорно царските одежди имат огромно византийско влияние, на въпреки това в нашия царски двор държали в облеклото да има и български елементи и символи.

Изображения на средновековните жени в Търново и в останалите големи български градове почти не са запазени и по тази причина се знае много малко за това как са се обличали. Все пак се смята, че дамите са носили риза, туника, рокля, наметало, характерна украса за главата и обувки, за чийто вид продължават споровете.

Изключително любопитна е кухнята на средновековния българин. По онова време солта е силно дефицитна и скъпа стока и използването й по нашите земи е лукс. Като неин заместител е използвана целината, която е широко разпространена. Благодарение на липсата на сол хората са се хранили по-здравословно. Популярно и достъпно ястие по онова време е триеницата, която представлява каша от брашно. Бедните хора са я приготвяли от топчета тесто във вряла вода, а по-заможните са добавяли мляко. През Средновековието млечните продукти са разпространени у нас и още тогава сме изнасяли мляко, сирене и кашкавал в Европа. Някои от сирената дори са използвани в императорския двор.

Любимо ястие на българите е супата. В нея често се слага коприва, лапад, киселец, спанак, моркови или гъби. Месото и хлябът са добре познати през средните векове. По нашите земи се е знаело как да се приготвя мръвката - българите са умеели да варят, да пекат, да задушават и пържат месото, като са използвали и карантиите на животното. Хлябът по това време е квасен и безквасен, като вторият придобивал черен цвят. От онези години идва и лучникът, агнешкото чеверме и курбан от шилешко. Сред специалитетите през Средновековието е телешката глава в шкембе, а популярни ястия са още лещата и булгурът.

Важна част от бита на българина и тогава са били забавленията. Обикновените хора са работили от сутрин до вечер, но все пак са намирали начин да разпускат. През XIII - XIV век започва да се заражда и музикална култура. Свирело са на инструменти като кастанети, тръба, лютня, цимбал, тъпан. Познати са още гусла, гайда, цевница, свирел, лира, рог. Музикантите са наричани свирци или глумци, а тържествата в царския дворец са изключително пищни.

Още от това време българите си падат и по хазарта. Средновековните зарове у нас са предимно костени и по-рядко глинени. Те са били любимо развлечение на войниците при дългите обсади или бранене на крепости. Играта на кокалчета е много подобна на играта на зарове - печели този, който е успял да хвърли кокалчето така, че то да застане на една, предварително избрана за печеливша страна. В игрите се залагат различни стоки и ценности, понякога се стига и до фалшификации. От своя страна аристокрацията играе предимно шах и табла, като фигурките и пуловете са изработени от кост.

В столицата Търново по това време грамотните започват да се увеличават и книгите стават все по-разпространени. Най-търсените са гадателските текстове като "Коледник", "Гръмник" или "Трепетник".

Анимации ни връщат назад във времето

Компютърни анимации могат да ни пренесат векове назад във времето. Чрез модерни технологии и нови методи специалисти от Регионалния исторически музей във Велико Търново представят експонати от различни епохи от фонда.

Пресъздават се хора и крепости от Средновековието, добива се представа как са изглеждали хората по онова време. Виртуалните разходки във времето тепърва се развиват и вече са част от най-големите музеи в Европа. Този способ бе широко използван по време на локдауните заради коронавирус пандемията.

"В момента работим върху проекти, които са свързани с модерните технологии - казва гл.ас. д-р по изкуствознание в музея Пламен Събев. - Правим компютърни възстановки на разрушени сгради, изгубени паметници. Музеологията не е само стационарни изложби, все повече се налагат съвременните технологии и анимации."

Над 10 000 туристи в музеите за Великден

Над 10 000 туристи са посетили музеите във Велико Търново по време на великденските празници. Най-посещаван е Архитектурно-музеен резерват Царевец, който за петте почивни дни е разгледан от 6179 души.

Регионалният исторически музей на Велико Търново има 150-годишна история. В далечния 2 януари 1871 г. е направено предложение към читалище "Надежда" да се учреди музей на базата на частните колекции от старини на няколко родолюбиви търновци. Основаното през 1879 г. Археологическо дружество има основно място в събирането на експонати през последните десетилетия на XIX век. Първата музейна сбирка е подредена в края на 1914 г. В нея наред с останалите материали постъпили и находките от разкопките на църквата "Св. 40 мъченици". Във времето между двете световни войни се взема решение за построяването на специална сграда за "библиотека, музей и художествена галерия". Строителството й започва през юли 1940 и е завършено през 1953 г.