Мариус: Оплешивяването ми спря, няма да си присаждам коса
Куркински след филма си "Засукан свят"
Обмислям да сляза от сцената и да съм само режисьор
Мариус Куркински е категоричен, че ако не оцелее с изкуство, ще се занимава с каквото и да е. "Правил съм го неведнъж. Не ме се страх от работа. Не съм и толкова суетен. Ето, исках да си присаждам коса. Сега оплешивяването ми спря, но вече боядисвам белите си коси. Е, това е животът. Трябва да продължи", философства талантливият Куркински.
"Най-сетне тръгна по кината моят "Засукан свят" и аз съм много щастлив. След толкова дълго отлагане и на премиерата на "Мариус 50" също й дойде времето. Излизането на тези две неща ме зарадва, а същевременно с тях завършвам период от живота си, след който обмислям много нови неща - вероятно ще сляза от сцената за известно време и ще се посветя на режисурата. Но и това не е сигурно на този етап".
Думите са на Мариус Куркински, или Ивайло Василев Стоянов, както е истинското име на гениалния актьор и режисьор. "Сценарият ми за "Засукан свят" беше преди години, а после получих субсидия от филмовия център. Няколко пъти бе отлаган, когато го правих, бях един човек, сега съм друг. Може би и заради пандемията, която се случи. Но лентата не е лесна за гледане. Вложил съм много почит към изчезналата България, към това, което вече го няма. "Засукан свят" е провокиран от живота на баща ми и дядо ми, на възрастните хора. Почит е към българите. В разказа на Николай Хайтов човекът изначало е подложен на изпитание - едва оцелява в живота, но с борбеност, с усмивка успява да стигне до една достойна възраст, в която е спокоен и мъдър. За мен това е идеал за българина - старостта да бъде мъдра и почитана. За съжаление тази ценност днес е изчезнала и на голяма част от българите се гледа по съвсем различен начин - едва ли не те трябва по-бързо да изчезнат от лицето на света", тъжно споделя Куркински. Самият той от началото на пандемията изкарва всяка свободна минута с баща си във Варна. "Той е на 82 години, трудно подвижен, но в добро състояние на духа. Времето с него ми е важно. Научавам много пропуснати от мен истории с майка ми. Като сме заедно, се преоткриваме. Имам голям грях, че като бях млад, бях безразсъден и не можех да се отблагодаря на родителите си за всичко. А майка ми много е страдала с мен. В последните години успя да ме гледа в някои постановки и мисля, че беше щастлива, че съм намерил пътя си", споделя Мариус.
