Николай Веселинов, играещ ролята на Дагоберт Енглендер: Капитанът на "Радецки" бил влюбен в България

Като начетен и грамотен мъж искал да помогне да извоюваме свободата си

КОЙ Е ТОЙ

Николай Веселинов пет поредни години влиза в ролята на капитана на кораба "Радецки" Дагоберт Енглендер по време на възстановката на овладяването на пощенския плавателен съд от войводата Христо Ботев и слизането на повече от 200 четници на козлодуйския бряг на 17 май 1876 г. А на 27 май традиционно се чества славният момент в Козлодуй. Веселинов е на 44 години. Родом е от Видин и живее и сега в крайдунавския град. Години наред се занимава с охранителна дейност в хазартния бизнес.

Снимки: Борис КРЪСТЕВ

- Как и кога започнахте да се превъплъщавате в образа на капитана на "Радецки"?

- Преди пет години за първи път ми предложиха да изиграя ролята. Покани ме Искрен Красимиров от "Незабравимата България", той беше инициатор. Стиковахме добре нещата и аз влязох в образа. Така е вече пет години поред. Единия път специално организирахме възстановката и заради присъствието на президента Росен Плевнелиев.

- Как си набавяте униформата и всичко останало?

- От софийския клуб намериха униформата, а в нашия - видинския, направихме шапката и добавихме някои елементи към сакото, за да бъде максимално автентично и приличащо на оригинала. Лулата аз си я намерих специално за тази роля. Търсех я, за да бъде образът още по-пълен.

- Какво е усещането по време на възстановката?

- Изживяването е много специално. За мен е огромна отговорност и чест! Първия път дори получих сценична треска и от вълнение забравих репликите, които имах да кажа. Когато направихме възстановката на слизането на Ботевите четници на козлодуйския бряг, заснехме и филм. А оттогава се превърна в традиция да изиграваме тези събития.

- Каква е ролята на капитана на "Радецки", който сякаш остава по-встрани от главните герои - Ботев и четниците?

- По писмени свидетелства той не е бил силово принуден да приеме това подчинение и да акостира на козлодуйския бряг, ами е бил влюбен в тази малка за времето си държава и като начетен и грамотен мъж е виждал и осъзнавал усилията на българския народ да се бори за свободата си. Това чувство е проговорило в него да помогне. Въпреки че е бил притиснат, не се е дърпал и не е оказал съпротива. Малко е трябвало да му бъде показано, че този народ иска да се освободи, за да може и той да помогне с това дело, което е направил, превозвайки въстаниците до българска земя. Затова остава достоен в нашата памет.

- Какви други патриотични инициативи правите във Видин?

- Преди десет години създадохме Патриотичен клуб "Бдинци" в града заедно със софийската група. Мой приятел - Димчо Георгиев, ми звънна и ме помоли, ако можем, да организираме наш клуб и да съберем съмишленици. Започнах да набирам мои близки хора, които имат интерес и се увличат по родолюбивите начинания и възстановки. Така започна всичко.

Първата възстановка беше на 3 март преди десетилетие. Бяхме десет човека, а от София още петима души. В центъра на града на площад "Бдинци" направихме живи картини на Освобождението на града.

В село Салаш организирахме и проведохме също възстановка на едно от най-големите въстания у нас - Видинското. Това ни беше първото по-мащабно мероприятие след това. Стана много хубаво! Там се провежда всяка година Международен българо-сръбски събор и ни включиха в програмата. Направихме изложба на автентично старинно оръжие наред с възстановката. Бяхме поканили столичния клуб, който е с доста повече членове от нас. Събрахме се и ние и така започна всичко. След това дойдоха още много такива изложби, посещения в училища, както и мероприятия. Добихме вече някаква популярност и започнаха да ни канят и на други събития.

- Трудно ли е да се работи в тази патриотична насока в най-бедния район на целия Европейски съюз?

- Трудно е, да. Липсата на средства е една от основните причини. Другата е, че трябва всичко сам да си направиш, няма откъде да вземеш. Говорим не само за реквизит.

- Всичко ли си плащате сами?

- Абсолютно сами. В началото имахме малко подкрепа на някои по-големи местни видински фирми. Помогнаха за ушиването на нашето знаме и други разходи - като почерпка, храна и нощувка при покана на други патриотични клубове на наши събития. В това ни подкрепиха безвъзмездно, но бяха много малка част от бизнесмените. Но и ние не останахме длъжни, тъй като при откриване на техни обекти винаги сме се отзовавали.

- Синът ви също се увлича по тези идеи и събития. Как приема той родолюбието на баща си?

- Беше в четвърти клас, когато самият той прояви интерес и имаше желание. Не съм го подтиквал насила, постепенно идваше с мен и искаше да участва все по-напред и по-напред. В началото играеше по-обща роля. На 3 март има сцена, в която турци дърпат едни затворници, и той влизаше в образа на детето на един от заключените. Започна да се увлича и накрая искаше да бъде един от нас - освободителите. Така се и запали по идеята.