Коне и канарчета работят в Старите рудници

В Перник пускат осветление още преди царския дворец

Гноми пазят миньорите от беди

Коне, канарчета, хора и гноми работят заедно в Старите рудници! Перник е селище с хилядолетна история, но тази на съвременния град започва именно от мините.

В началото на ХХ век Перник се разраства и се превръща в индустриалното сърце на България именно благодарение на богатите си залежи на въглища.

През 1891 г. е открит първият подземен рудник, който работи до 1966 г. и 20 години по-късно е превърнат в уникален музей без еквивалент на Балканския полуостров. В него всеки може да влезе на 50 метра под земята и да усети невероятната тръпка от пропитите с история тунели.

"Самият музей е разположен в две от запазените галерии на Старите рудници, като страничните разклонения са запечатани и са оформени като експозиционни камери, които разказват историята на въгледобива от малко повече от един век - споделят пред "България Днес" от музея. - Успоредните галерии са с обща дължина около 630 метра."

В самото начало въглищата са изнасяни на ръце от хората, малко по-късно в рудниците влизат и коне. Някои от животните прекарват целия си живот под земята. Това е така, защото миньорите установяват, че конете не могат да се адаптират при постоянно извеждане на повърхността. Архивите разказват, че в рудниците са работили около 350 коня, като 250 от тях никога не са излизали над земята. В началото на ХХ век градът започва да забогатява благодарение на черното злато и мините постепенно се модернизират.

"Тук се намира един от първите електролокомитиви за износ на въглища - разказват уредниците от музея. - Доставени са през 1925 г. от фирмата "Сименс". Те са изработени специално за нуждите на Перник и са поръчани оттук. През 20-те години поетапно конете са изместени от локомотиви."

Преди откриването на рудниците Перник е село с население от около 980 души, като хората живеят основно около прочутата крепост Кракра. Постепенно благодарение на находищата на въглища се създава една огромна индустрия. През 1891 г., когато е открит първият рудник, населението на тогавашното село Перник е 980 души. Десет години по-късно те стават 6000, след още десет вече са 12 000. Започват да се строят жилища за миньорите, в отделен квартал са инженерите, които по това време са основно чужденци.

В началото на ХХ век вече дори има квартал, който се казва "Монте Карло". Перник има улично осветление с електричество, преди да е осветен царският дворец в София. Построен е и първият работнически театър, където миньорите се срещат с изкуството.

Паралелно с подземния град в рудниците расте този отгоре.

Любопитна е ролята на канарчетата в рудниците. Птиците са изключително важни, тъй като предпазват миньорите от смъртоносна опасност. В подземните галерии се образува опасния газ гризу, който няма нито вкус, нито мирис и трудно може да се усети, преди да е станало прекалено късно. Той е силно запалим и при най-малката искра може да предизвика взрив. Канарчето се внася с клетката, а миньорите следят поведението му. Ако наблизо има газ гризу, птицата започва да нервничи и да се блъска в клетката си. Ако канарчето пее - всичко е наред. Миньорите са вярвали в някои суеверия и поставят край себе си в рудниците фигурки, които днес наричаме градински джуджета. В приказките и легендите гномите са пазители на подземните богатства и работниците вярват, че тези фигури могат да ги пазят от беди под земята.

Инцидентите в мините са често срещани. Преди тяхното модернизиране те са изключително опасни, но в Перник няма архив, който да разказва тези неща. В началото не е имало механична вентилация и за да влиза въздух, са копани дупки над земята.

Миньори ветерани все още припомнят страшни истории, които няма да забравят до края на живота си. Но още от 20-те години на ХХ век вече има спасителни команди, които реагират при напечени ситуации.

Копаенето в старите рудници е започвало на 50 метра под земята, на някои места се достига до 250-300 метра в зависимост от това кой пласт на въглищата се работи. Мините са разделени на зони А, B, C и D - последната се намира след 250 метра под земята, като за там се пускат вертикални шахти. Залежите на въглища се изчерпват през 60-те години и тогава рудникът е закрит.

Свети Иван Рилски е покровител

Покровителят на миньорите е Свети Иван Рилски. В рудниците често се поставят икони и малки олтари, като работниците вярват, че те ги пазят от нещастия в подземните тунели.

Според легендата светецът е избран за закрилник заради видение, което получили група миньори от Перник. На един от тях му се присънил Иван Рилски и му показал къде да копае, за да намери богато находище на въглища. На следващия ден човекът започнал да работи със своите колеги на видяното насън място, но входът на мината се срутил. Тогава отново се явил образът на чудотвореца, който със свещ в ръка осветил пътя и превел миньорите през таен проход.

Още от 1903 г. управата на "Мини Перник" утвърждава светеца от Рила за небесен покровител на миньорите със съгласието на тогавашното правителство. Дълги години денят за почитане на Иван Рилски 19 октомври е празник за цял Перник. Пред минната дирекция се прави тържествена заря, а най-добрите и опитни работници и служители са награждавани обикновено със скъпи за времето си часовници.