Данаил Райков, даскалът от "Факултета": Учениците са по-важни от уроците

Провокирам децата да мислят критично, да не ограничават мечтите си 

КОЙ Е ТОЙ

Данаил Райков е магистър по икономика от София, наскоро преориентирал се към учителската професия. В момента той работи по програмата "Заедно в час", финансирана от фондация "Америка за България". Преподава математика и информационни технологии на малчугани от 5-и клас в 75 ОУ "Тодор Kаблешков" в столичния квартал "Факултета". Той се присъединява към каузата с идеята да стимулира образованието на малцинствата.

- Данаил, какво ви насочи към преподаването?

- Решението ми да стана учител определено не беше спонтанно. Бих казал, че идеята постепенно назряваше в съзнанието ми, докато не достигнах до един етап, в който почувствах, че това е правилното решение за личното ми развитие, а в лицето на "Заедно в час" открих точното място, на което да сбъдна това свое желание.

От трудовия опит, който натрупах през годините, осъзнах, че работата в офис и постоянният стремеж към реализиране на печалби не ме удовлетворяват. Така започнах да се замислям, че имам нужда от професия, в която мотивите и крайните целите прилягат повече на ценностите ми. Предполагам, че голяма роля за това решение има и фактът, че съм четвърто поколение учител в рода си и усещам тази професия много повече като призвание, отколкото като работа.

- Как разбрахте за програмата "Заедно в час"?

- За програмата бях чувал няколко години преди да се насоча към професията на учител и бях до известна степен запознат с дейността й. Кандидатствах, преминах през нелек етап на подбор, одобриха ме и до този момент това е най-правилното решение, което съм взимал за себе си.

- На какво учи програмата един учител?

- Мисията на "Заедно в час" е за равен достъп до качествено образование за всяко дете в България независимо от произход, религия, социално положение или географските особености на региона, в който живее. За съжаление тенденцията и реалността са коренно различни и затова програмата е насочена към това да подготвя високо мотивирани професионалисти в различни сфери, така че тези бариери, които превръщат качественото образованието от човешко право в привилегия, да бъдат постепенно преодолени.

Това, към което се стремим в клас, е да ангажираме учениците, поставяйки ги в центъра на учебния процес, което съвсем се различава от това, с което повечето сме свикнали от ученическите си години. Този подход позволява на учениците сами да изследват, експериментират и задълбочават разбиранията си по конкретен предмет. Тук ролята на учителя до голяма степен се свежда до това да бъде човекът, от когото учениците очакват по-скоро подкрепа и наставления, отколкото да им издиктува новите знания и да ги изпита. Голямо внимание се обръща на развитието на социално-емоционалните компетентности в учениците - отговорност, сътрудничество, осъзнатост, нагласа за развитие.

- Трудно ли е да си преподавател във "Факултета"?

- Трудно е да си преподавател където и да е, защото това е професия, която всеки ден ти поднася по нещо различно. Работиш с много на брой деца, всяко от които е с различни потребности. Може би едно от най-големите предизвикателства, с които трябва да се борим, е високата безработица и бедността, които доминират в квартала. За съжаление това нерядко води до ранното отпадане на ученици от образователната система, за да се включат в препитанието на семействата си.

Друго предизвикателство е фактът, че всички ученици са двуезични, тъй като населението в квартала е изцяло от ромски произход. Децата израстват в среда, в която общуват основно на майчиния си език, а това води до функционална неграмотност. Наред с предметите, по които преподаваме, в училището се опитваме да развиваме паралелно четивна и лексикална грамотност, както и логическо и критично мислене. Децата, които учат там, имат не по-малки мечти, способности и достойнства. Единственото, от което имат нужда, е някой да повярва в тях, за да си повярват и те самите.

- Какъв ви е подходът към децата, с които се занимавате?

- Това, което се опитвам да правя като учител, е да провокирам учениците си да мислят критично и извън рамките, които учебникът обикновено налага. Математиката е предмет, който позволява именно такъв изследователски подход, при който самостоятелно или в група учениците сами достигат до изводи. Това може да стане и под формата на проект, което пък позволява всичко изучавано да се обвърже с реалния живот и свежда до минимум тази абстрактност на математиката, която често отблъсква големи и малки.

- Какви принципи са ви близки на вас като педагог?

- Основният принцип, около който се върти моята дейност, е този ученикът да бъде в центъра на всичко, което се случва в клас. В крайна сметка фокусът на образованието и училището като институция са именно учениците. За мен това означава, че те трябва да са най-активният елемент в една класна стая. Не виждам как това може да стане, ако очакваме от тях да мълчат, да стоят седнали и да пишат.

- Какво означава за вас програмата "Заедно в час"?

- За мен тази програмата е олицетворение на доброто, което е постижимо в обществото ни със задружни усилия и обща визия. На мен лично тя ми дава възможност да се чувствам по-пълноценен човек и да търся промяна към по-добро не само в себе си, но и там, където тя е най-необходима.

- Каква е вашата философия и крайна цел като преподавател?

- Винаги съм смятал за валидна максимата, че човек трябва да бъде промяната, която иска да види в света. Не бива да чакаме нещо да се промени към по-добро, бездействайки и чакайки някой да се появи на бял кон да ни оправи положението. В крайна сметка обществото са именно хората, които го съставляват и всеки от нас е отговорен за него.

Целта ми като преподавател е да покажа на учениците си, че бъдещето им зависи от тях самите. Че не бива да се ограничават в мечтите си и да бъдат добри към себе си и останалите. Може да не е свързано с предмета, по който преподавам, но за мен е не по-малко важно.

- Какво бихте казали на бъдещи млади учители като вас?

- Бих им казал, че образованието и децата на България имат нужда от тях, както и че учителската професия, колкото и да е подценявана, ангажираща и изтощаваща, е една от най-удовлетворяващите, когато знаеш, че си повлиял положително дори и на едно дете.

- Какво ще пожелаете на децата за техния празник - 1 юни?

- Да мечтаят смело, да бъдат добри, да не си поставят граници и да запазят завинаги детското в себе си.