Серийният килър Димитър Харакчиев с признание: Животът ми свърши след първото убийство

Задлъжнелият бизнесмен ликвидира жертвите с куршум в главата

Харманлийският бизнесмен Димитър Харакчиев задлъжнява и започва да убива. Застрелва двама, а други двама от жертвите му оцеляват. Задържан е и оттогава лежи в Старозагорския затвор с доживотна присъда без право на помилване.

Криминалната кариера на Харакчиев започва странно и нетипично. Той е бизнесмен и държи три заведения и магазини за млечни продукти. Иска да изкара повече пари и решава да купи голямо количество сирене и да го продаде на по-висока цена. Точно в този момент на пазара се появява евтиното сирене "Фета". Димитър трябва да продава на безценица. Задлъжнява с 20 000 лв. Тогава започват измамите и кражбите. Взема стока, без да плаща. Отмъква 7,5 т кашкавал от мандра. Хващат го с краден микробус, осъждат го на 2 години затвор през 1998 г. Там той се сближава с един от небезизвестните коматевски килъри, с когото споделя килия. Той оказва голямо влияние върху Харакчиев. През 2001 година Димитър излиза на свобода и тогава минава от измами към убийства.

Отново помирисал свободата, Харакчиев започва да мисли план за измъкване от проблемите си, които се увеличават. Жена му бяга на неизвестно място с двете им дъщери. Той остава напълно сам. Кара майка си да ипотекира дома им, за да може да изплати дълговете си. Изведнъж му идва идеята да краде микробуси, да ги разфасова и продава на части. Задига бус "Мерцедес" и по тази схема изкарва 2500 лв. Вече уверен в себе си, решава да си купи пистолет. Снабдява се с малък "Маузер" и планира първото си убийство.

Харакчиев наема 65-годишния Никола Петров от старозагорското село Еленино да му свърши някаква услуга. Той му дава кинти предварително, за да е по-убедителен. Идва часът на уговорената среща и двамата се виждат. Димитър вади оръжието и гръмва Петров в главата. Откарва трупа край хасковското село Узунджово и го закопава.

После набелязва следващата си жертва. Това е 53-годишният Колю Драгов от град Гълъбово. Харакчиев го наема за превоз. Вади пистолета и го гръмва два пъти, но той не умира, а моли за помощ. Димитър вади ножа и го забива няколко пъти в гърдите му. После му прерязва гърлото, за да е по-сигурен. Трупът мята в една шахта. Двата микробуса на мъртвите са разфасовани в специално нает за целта гараж край Хасково и продадени.

Въпреки нарастващата увереност у Харакчиев, страхът му си проличава при следващите набелязани шофьори. Наема 25-годишния Тодор Марински от Граф Игнатиево, Пловдивско. Както пътуват, Димитър казва на Тодор да спре по средата на пътя. Бавно вади пистолета и изчаква Марински да му обърне гръб. Когато това става, го застрелва отзад в главата. След това се опитва да запали микробуса и да избяга с него. Колата не пали, а в този момент гръмнатият идва в съзнание и извиква: "Сега ще умреш!". Харакчиев започва да бяга панически.

Подобен сценарий се разиграва и с Петър Притропов. Той също отнася един куршум в главата, но вместо да умре, опитва да нападне Харакчиев. Убиецът вижда това и моментално побягва, за да се спаси.

Стига се до арест и с килъра дълго време работи психологът Неделчо Стойчев от Института по психология на МВР. Той е твърдо убеден, че Харакчиев действа под влиянието на коматевския убиец, който го е обработвал в пандиза. Пред разследващите органи убиецът казва, че е излязъл от затвора озлобен към всичко и към всички. Убивал е и е изпитвал удоволствие от това.

В съда Харакчиев прави признанието: "Очаквах да ме хванат. За мен животът свърши с първото убийство."

Каре: Историята за съучастника

Димитър води битка за имиджа си пред близките си. Лъже приятелката си, че няма нищо общо с убийствата. Даже си измисля съучастник - някой си Славчо от Свиленград или от Стара Загора, който се оказва фантом. Харакчиев твърди, че той му е докарал микробусите на убитите и че той ги е застрелял.