Художникът Боян Янев: Рисуването е занаят, в който трябва да се мисли

Два месеца и половина ми отне създаването на "Българската азбука" 

КОЙ Е ТОЙ

Боян Янев e роден 1963 г. във Варна. През 1991 г. завършва Национална художествена академия със специалност илюстрация при акад. Румен Скорчев. Илюстратор е на десетки книги в няколко издателства. Автор на над 20 самостоятелни изложби в България, Австрия, Германия и САЩ. Носител на наградата за млад автор от Международното биенале на графиката Варна 2001. Освен художник Боян Янев е страстен последовател на айкидо, което практикува от дълги години. Живее и твори във Варна. Последната му впечатляваща творба носи името "Българска азбука".

- Г-н Янев, една от последните ви забележителни творби е озаглавена "Българската азбука". Каква е историята на картината?

- Създадох я за конкурс на историческия парк край варненското село Неофит Рилски - огромно пространство със средновековни крепости и тракийски и неолитни селища. Буквално в края на миналата година се свързаха с мен и ме поканиха да участвам в техен конкурс, който е бил обявен два месеца преди това, но аз не съм разбрал. Веднага прецених, че това е много важна задача, като и към онзи момент имах много работа, тъй като трябваше да завърша картина, поръчана от клиент. Живеех с огромни притеснения, че трябва първо да завърша едната картина и да я предам, и то така да я направя, че да не изглежда, че бързам. Когато получих предложението да участвам, веднага се сетих какво мога да нарисувам. Ако нямах идея, нямаше изобщо да участвам. За мен е много важно картината да се измисли. По тази причина и спечелих наградата. Не може просто да се нареждат някакви съвсем тривиални композиции и едни хора в пространството. Знаех, че самата композиция трябва да бъде различна. Исках да вкарам много символи и да разкажа дълбинна история в нея.

- Какво може да открием в творбата ви?

- В картината има елементи от Асеманиевото евангелие, което е първият документ, който познава научният свят по отношение на глаголицата. Вкарвам тези елементи в естетическа хоризонтална конзола, която сама по себе си е много красива. Има три фигури, които изобразяват Наум, Климент и Ангеларий, със съответните движения на ръцете, но изключително много внимавах къде какви ръце слагам, за да няма излишни детайли. Съответно има и още доста други неща, свързани с декорации, които се преплитат с глаголицата и кирилицата. Плюс колонади от Плиска и Преслав и воини от Първото българско царство, които се завъртат върху коне. В левия долен край има детска фигура - миличко детенце, на което му предстои да бъде в първи клас. То е посегнало към букви, което е символ на поколенията, приемащи създаденото преди това. В долния десен ъгъл е папа Адриан II, но в ситуация, в която едва се вижда. Разработен е как коленичи. Това е папата, който през IX век сваля стигмата от триезичието - еврейски, гръцки и латински, на евангелието. Той благославя честването на евангелието от славянските народи с кирилицата. Това представлява картината, вербално обяснена.

- Изпитвахте ли трудности по време на създаването на картината?

- Отдавна съм в този бранш, обучен съм в академията. Бях студент на академик Румен Скорчев. Тези неща доста сме ги коментирали и това е занаят, в който художникът трябва да мисли. Минал съм през много-много задачи, докато бях негов студент, и не може просто едно нещо да се направи със случайно слагане на фигури. Все едно един човек, който не е фотограф, да щрака случайно - той ще направи безобразни усещания. изненадах се, че много малко бяха картините със смислена композиция. Те просто разказваха едни истории в геометрично перспективно пространство, което е доста разбираемо. Имаше много случайни работи. Не охулвам другите, просто го казвам искрено. Когато накрая се видях с директора на историческия парк за бъдещи проекти, му казах, че ще го направя, стига да мога да го измисля. Не ми е самоцел да участвам.

- Колко време ви отне да завършите "Българската азбука"?

- Мисля, че около 2 месеца и половина. Бях на косъм да изтърва срока и имах денонощия на страшни притеснения. Когато се рисува по подобен начин на изграждане на форма, се използват прозрачни леъри, които правех с маслени бои. Придава се транспарентност на боята. Всичко това трябва да го изчакам да изсъхне. Ако малко избързам, мога да унищожа това, което съм направил отдолу. Изключително трудна картина беше и до последно си мислех, че отивам към провал. В журито бяха проф. Аксиния Джурова, художникът Андрей Янев и проф. Маргарита Ваклинова и ме оцениха добре.

- Рисували ли сте и друг път Средновековието и бележити българи?

- На мен като илюстратор много често ми се е случвало да правя други исторически картини. Илюстраторът е художник, който може да си позволи да рисува композиции с много сложни и раздвижени фигури. Дори от филмите знаете, че художникът има нужда от модел, за да го нарисува. Докато аз мога да си измисля какви ли не сцени. Така например не ми липсва кон - мога да го рисувам откъм гърба, откъм корема. Мога да си измислям пространства и гледни точки.

- Пандемията от COVID-19 промени ли рисуването и изкуството като цяло?

- Имам отношение по този въпрос. При мен отговорът е "не". Аз съм от хейтърите на тази ситуация и тя не може да не обхване съзнанието по никакъв начин. Но когато ни заковаха първия път в локдаун, много други колеги, както и аз, не усетихме проблем. Защото ние сме хора интроверти - вътрешно пребиваващи. Като влезем в ателието, няма значение кой къде си слага маската. Художникът си намира своето пространство в ателието, защото той там работи.