Битката в облаците е гордост за правчани

В суровата зима на 1877 г.

Селяните изнесли руските оръдия на ръце в снега

Експозицията за Битката в облаците е една от гордостите на историческия музей в Правец. Между 26-28 ноември 1877 г. водената от генерал Йосиф Гурко армия щурмува прохода Арабаконак при т.нар. Път към София, на който е посветен и едноименен телевизионен филм от времето на социализма.

Местното население, включително на Правец, Ботевград и околията, извършва истински подвиг наред с войниците, с което и до днес потомците им се гордеят. Без тяхна помощ руската армия вероятно не би могла да премине и да стигне до днешната ни столица, казва директорката на РИМ Правец Татяна Борисова.

В музейната експозиция може да бъдат видени автентични оръжия, боеприпаси и униформи от онези славни и трудни дни. Битката се отличава с тактиката обход в тил и във фланг. "Зима, виелица, хората на ръце изнасят оръдията - разказва Борисова. - Местните жители не само помагат, но и водят по кози пътеки армията на ген. Гурко. Но природата не е никак благосклонна към освободителите - времето е много студено, вали сняг, температурите са необичайно ниски дори за края на месец ноември.

"Бойните действия и целият преход са наречени Битка в облаците заради мъглата и виелицата. Заради това изглеждало, че хората са направо в облаците, видимостта също е била силно ограничена", продължава Борисова.

Правчани и жителите на съседните населени места дават безценна информация на руските сили за възможностите за преминаване на прохода, както и за разположението на турските сили, въоръжението им и движението им. Войската се налага да нощува на открито при температура от -15 градуса, като и българските помощници остават неотлъчно. Премръзналите и ранените войници биват изнасяни към селата, където в къщите им е оказвана помощ. В същото време руските оръдия са разглобявани и носени на ръце през Балкана.

Преди началото на бойните действия силите на Орханийската армия са разположени по линиите Етрополе - Правец, Новачене - Литаково, Врачеш - Арабаконашкаши проход и Златишко поле - София. Главната османска позиция на Арабаконашкия проход е изградена по гребена на Западна Стара планина между връх Шиндарник и Арабаконашкия проход. Ключ на позицията е Ялдъз табия с редут и четири оръдия. Изграден е на командния връх Шиндарник. Вляво от него в посока на Арабаконашкия проход са изградени още шест редута с 19 оръдия. Осигурени са от няколко линии окопи. Османското командване я разглежда като изходна позиция за своя атака в направлението София - Плевен.

Срещу позицията са разположени частите на Западния Руски отряд, който с временна отбрана осигурява фланга на руската групировка, обсадила Западната османска армия при Плевен.

През месец ноември 1877 г. Орханийска османска армия с командир Мехмед Али паша планира да проведе настъпателни действия срещу заелия позиция при Арабаконашкия проход Западен Руски отряд с командир генерал Йосиф Гурко. В случай на успех да развие настъплението в помощ на обсадената при Плевен Западна османска армия с командир Осман паша. Атаката е насрочена за 21 ноември със силите на 18 табора под командването на Шакир паша.

Генерал Гурко получава на 17 ноември предупреждение от главнокомандващия княз Николай Николаевич да не провежда настъпателни действия до приключване обсадата на Плевен. Узнал за османските намерения, той планира изпреварващи действия с двудневен артилерийски обстрел, започващ на 21 ноември.

Османската атака започва рано сутринта на 21 ноември. Нападнати са позициите, заети от Московския полк от двете страни на шосето за София. Първата атака е прекратена поради руското артилерийско контранападение. Сред османските части настава бъркотия вследствие експлозия на боеприпаси от пряко попадение на руски снаряд. Десния фланг на руснаците е изтеглен назад. В ожесточения бой са насочени всички руски резерви и противникът е отхвърлен. Следва атака отляво, но с включването на резервите и тя е отбита. След двудневна битка става ясно, че турските сили не могат да водят успешна битка и следва едномесечно затишие.

След победата при Саранци се оказва, че турците не могат да задържат и Арабаконак, тъй като са обградени и напускат позицията, с което се отваря и пътят към София.

Бай Тошо пиел чай вместо коняк

В легенди и догадки са обвити срещите на бившия пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков с негови гости в Правец и особено тези в ловното стопанство в Етрополския Балкан.

Мнозина държавни лидери са посещавали родния град на бай Тошо, както го наричаха хората приживе. В Правец са били Индира Ганди, Муамар Кадафи, Николае Чаушеско и куп други, но най-често е идвал съветският му колега Леонид Брежнев. Именно другаря Брежнев е бил най-често гост и като запален ловджия му е осигуряван трофеен дивеч. В ловната хижа са били сключвани и сделки за милиарди рубли, други милиарди са били опрощавани на България и е строен социализмът.

"Какво точно е ставало по време на тези ловни излети и вечерите след тях и до днес никой не говори. Но се знае, че Брежнев, както и синът му Юрий, са били посрещани подобаващо. И, разбира се, с много отбрани ракии и вина. Докато те се представяли подобаващо за мужици, Живков пиел... чай. За него е известно, че не е употребявал алкохол. Вместо това нареждал в бутилка от коняк да сипват чай и му наливали именно от тази бутилка цяла вечер. Но винаги е постигал желаното в преговорите с гостите си", разказва шефката на правешкия музей Татяна Борисова.