ПР специалистът Цветелина Узунова: Научих се да чета по лицето на царя

След 17 г. работа с такъв уникален човек разбираш емоциите му и когато не ги показва

Коя е тя

Цветелина Узунова е завършила журналистика в СУ. През 1995 г. специализира "Мениджмънт на тв новини" във Великобритания. През април 2001 е поканена за говорител и прессекретар на НДСВ, а през юли същата година заема поста директор на Правителствената информационна служба до 2005 г.  Узунова е автор на книгата "Отвъд PR-а" на издателство "Труд", която е от най-търсените на Панаира на книгата до НДК.

- Г-жо Узунова, как и кога ви дойде идеята да напишете книгата си "Отвъд PR-а"?

- Още в първите години в екипа на цар Симеон знаех, че един ден ще пиша за това. За хора като него трябва да се пише. Другата причина беше, че досега нито един пресдиректор на правителство не е публикувал книга за работата си на този пост. Първата глава се роди преди повече от две години, но спрях. След няколко месеца се върнах към проекта и останалият текст се изля буквално за дни. После само редактирах и добавих някои архиви. При една от срещите ми с г-жа Венелина Гочева й споделих, че имам готова книга за царския пиар, и тя веднага ми предложи да ми стане издател, за което съм й много благодарна. Много съм щастлива от факта, че още с появата си книгата стана едно от най-търсените заглавия на издателство "Труд".

- С нея сте изпълнили обещание, което сте дали на баща си да съберете в книга спомените си от работата в правителствената информационна служба. Има ли премълчани неща?

- Баща ми Кирил беше много ерудиран човек. Блестящ оратор. Винаги ми казваше - събирай материал, записвай си всичко. И аз му обещах. За съжаление, той си отиде преди 8 години. Но вярвам, че някъде там в безкрая знае и е доволен, че си изпълних обещанието. Няма премълчани неща. Но има случки, факти, анализи, които не влязоха в книгата, защото щеше да стане много голяма. Като гледам какъв успех постига, вероятно ще продължа темата с още една.

- Книгата е била изненада за царя за 6 април - 20 години от завръщането му у нас. Ако съпоставим с днешните дни - би ли се върнал той днес и би ли станал премиер?

- Да, царят не знаеше, беше голяма изненада за него. За щастие, книгата много му хареса. Не мога да говоря от негово име дали би се върнал сега и дали би станал премиер. В живота всяко нещо се случва тогава, когато трябва. Както казва цар Симеон - когато му дойде времето. Познавайки го добре обаче, мога да кажа, че завръщането му в родината след 50 години изгнание беше много вълнуващо за него - една сбъдната мечта. Споделял ми е, че често е сънувал нашите планини, имал е голяма носталгия и това е било силна болка, защото никой не е и предполагал, че ще падне Берлинската стена през 1989 г., ще рухне тоталитарният режим и той ще може да се върне в България. Що се отнася до премиерския пост, аз разказвам в книгата как той взе това решение. Воден от чувството си за отговорност и желанието да помогне на страната си. Винаги ми е казвал, че човек няма нужда от пост или специална покана, за да работи за България. Той го прави и в момента, без да заема каквато и да е било формална позиция в държавната йерархия. Но си остава завинаги български цар.

- Твърди се, че хората със "синя кръв" нямат право да показват емоции. Имало ли е моменти от работата ви с царя, когато сте го виждали отчаян, тъжен, ядосан или много щастлив?

- В процеса на работа сме имали какви ли не ситуации, свързани с различни емоции. Когато работиш с такъв уникален човек 17 години, научаваш се да четеш по лицето му, дори когато не издава емоциите си. Той особено се вълнува и днес, когато хора или събития напомнят за делото на неговите родители цар Борис и царица Йоанна.

- За тези 17 години работа с царя по какво заприличахте на него? По какво се различавате?

- Царят имаше ясна цел в своя премиерски мандат - България да се върне в европейското семейство, да бъде уважавана страна. Аз прегърнах тази кауза като своя, подкрепяйки неговата работа. За мен общуването с цар Симеон беше житейска школа. Не само професионално предизвикателство, защото в работата ми се смесваха политика, държавно управление, царски протокол, дипломация, история, медии. Той има невероятно богат живот, пътувал е из целия свят, познава елита на света. Покрай него натрупах опит, който никъде другаде не бих могла да получа. И съм благодарна за този шанс.

- Говорите ли с него и днес за политическото положение?

- Да, коментирали сме актуалната политическа обстановка. Той има една неизменна максима - почтеност в политиката и морал. Това е и ключът към повече инвестиции, към просперитет.

- НДСВ беше силна партия, в обществото обаче остана впечатление, че е претърпяла неуспех. Така ли е?

- Да уточня - аз никога не съм била член на НДСВ. Не се намесвах в партийните дела. Предпочитах да работя само с царя. В НДСВ бяха събрани знакови личности. И днес са желани гости в телевизиите, защото са имена в професиите си. През 2001 г. НДСВ се очерта като антисистемна партия. Обществената нагласа беше точно такава - нещо ново, което да донесе друг стил на управление. И царят го показа. Той изигра основна роля за влизане на България в ЕС и с това изпълни важна политическа задача. Но както виждаме и през последните години, закостенялата политическа система трудно допуска новатори.

- Симеон Сакскобургготски бе първият политик, който даде шанс на повече жени в политиката. Вие какво мислите - има ли място в политиката за силните жени?

- Царят казва, че жените правят политиката по-човечна. И е така. Защото някак напипваме най-наболелите проблеми на обществото, работим с грижа за всеки. Обществото това и очаква от своите избраници.

- Помните ли и други подобни шеги от Негово Величество като например фразата: "да питаме възглавницата", т.е. "Утрото е по-мъдро от вечерта".

- Всички помнят репликата му за чипа. Първоначално това стъписа някои хора, после всички признаха, че е много прав. За да се промени България, трябва да се промени съзнанието на хората. Няма друг начин.

- Далеч ли сте от политиката в момента?

- Кариерата ми се разви в полето на публичната и медийната комуникация. Създадох моя фирма за пиар услуги VIPART. Работя и с фирми, и с политици. Правя кампании, водя обучения по поведение пред камера, създаване на пиар стратегии и други. Пет години издавах дамско делово списание Business Woman Magazine, за което получих международната награда Stevie Awards в категорията "Жени помагат на жени". Участвам и в благотворителни инициативи. Не съм далеч нито от медиите, нито от политиката. Те са ежедневието ми.

- Какво в медиите не ви харесва днес?

- Занижените критерии, допускане на неграмотност, лоша дикция, лош стил, непроверена информация, фалшиви новини. Наблюдавам и липса на идеи за гости в предаванията - въртят се едни и същи лица от години по всички телевизии. Много от тях няма какво да кажат. А в България има толкова интересни личности, които заслужават да бъдат показани. Нужно е медиите да възпитават масовия вкус, а не да падат на едно опасно ниско ниво, мислейки единствено за рейтинга. Разбира се, има изключения.

- Липсва ли ви телевизията?

- От известно време сякаш започвам да мисля не толкова за водене на новини, това е изживян етап, по-скоро за предаване или някакъв подобен телевизионен проект. Телевизията е любов за цял живот. Това е професия, която си остава любима.

- Вярвате ли, че наистина сме толкова назад в свободата на словото?

- Това е дълга тема. В мандата на царя медиите работиха свободно. Цар Симеон казваше: "Искам не правителството ми да има медиен комфорт, а медиите - правителствен". Нито за миг не можеше и да си помисли да вдигне телефона и да нарежда на когото и да било в медиите кое как да се отрази. Аз съм изпитвала на гърба си подобна практика от политици, докато бях в БНТ. Но тази тема има и друг нюанс - автоцензурата. Тя е дори по-опасна, защото говори, че журналистът се страхува. А когато журналистите са уплашени, обществото е дезинформирано. Но пък в днешно време има толкова много медии, така че който иска, намира истината.