Красимир Слабаков, единственият българин, работил за великия италиански дизайнер: Джани Версаче беше истински мъжкар

Работил съм и за Брус Уилис

Кой е той

Красимир Слабаков е един от най-успешните български скулптори. Син е на Петър Слабаков, а по-малкият му брат е евродепутатът Андрей Слабаков. Повече от 20 години работи в САЩ, а в момента живее в село Фазаново заедно със съпругата си Мария, художник бижутер. Двамата имат галерия в Лозенец.

- Г-н Слабаков, само след дни се навършват 24 години от кончината на знаменития италиански моден дизайнер Джани Версаче. Вие сте единственият българин, който е работил с него. Какви са спомените ви от него?

- Версаче беше гениален творец. Когато получих офертата от престижната компания да работя за него, много се зарадвах. Това е човек, който постоянно общуваше с екипа. Уникален творец. Всяка сутрин ни събираше екипа в едно кафене на "Оушън драйв" и ръководеше цялото строителство на имението си. Понеже той е бил театрален дизайнер на костюми, а майка му е била шивачка, имаше изключителен усет към детайла. Това, че е гей, го раздухаха журналистите, той беше уникален мъжкар - и като поведение, и като характер. По-късно, когато се преместихме да живеем на север и той почина, сестра му Донатела даде имението под наем. Знам, че нощувката струваше над 1400 долара. Но аз съм работил и за Брус Уилис в една от вилите, която е била собственост на Хемингуей. А Мария, жена ми, пък аранжира интериорите в не по-малко тузарски пространства. Тя бе сред спецовете, които превърнаха огромния ресторант на хотел "Риц" в Маями в шоколадовата фабрика на Уили Уонка от филма с Джони Деп. Изобщо хубаво беше в Щатите.

- А защо се върнахте, г-н Слабаков?

- Първо да кажа, че никога не сме имали намерение да напускаме България. Но си бях гамен. През 90-те, когато в България настана първоначалното и дивашко натрупване на капитали, двамата с жена ми имахме проспериращ моден бизнес и дори успяхме да се справим с рекетьорите от силовите групировки. Бяхме почти на 40, когато получихме покана от наш братовчед. Но аз обичам свободата си. Редил съм плочки пред Партийния дом. След 10 ноември участвахме кажи-речи във всички протести. И един ден баща ми рече: "Вървете, махнете се от тук, че какъвто си бесен, или ще те убият, или ти ще претрепеш някого и ще лежиш по пандизите". И стегнахме куфарите, грабнахме двете деца и останахме 23 години в Маями. А се върнахме заради дъщеря ми Боряна, която забременя и обяви, че ще роди у дома. Аз пък исках да бъда и с майка ми - знаете я сигурно, литераторката Стефания - тя бе първата съпруга на баща ми Петър Слабаков. Здравословните й проблеми обаче станаха сериозни в един момент и аз останах в България. След това, слава на бога, успях да се простя и с баща си, съдбата ми отпусна един ден, а на другия душата му отлетя в отвъдното. Само синът ми Стефан остана в Маями, ожени се там, но за българка. Внукът ми също е художник с диплома по специалностите "Живопис" и "Скулптура" от института в Маями. Периодично прави изложби в България, в които участваме всички от семейството.

- Тук, във Фазаново, казвате за Мария, че е най-търпеливата жена, защото не ви е изхвърлила с експонатите ви.

- Ха-ха, така е. Друга да ме е изхвърлила барабар с експонатите ми, а тя ме търпи, неразделни сме още от студентството си в академията. Но аз смятам, че трябва да съхраним паметта на миналото за следващите поколения. Ето, аз съм страстен колекционер на машинарии от XX век. Мечтая си да направя и музей. Сега работя по този въпрос. В него обаче ще има най-вече битова техника от предишното столетие - радио и фотоапарати, транзистори, грамофони, часовници, будилници, телефони с шайби, шевни машини, антени, котви, ръкойки, а сред най-новите ми придобивки е и радио от 1942 г. Всички тези вехтории събирам под покрива на обширния ни таван тук, във Фазаново, но то вече мястото ще свърши и докога така, не знам.

- В колекцията ви от спасени вещи има ли нещо, което да ви е особено ценно?

- Всичко, разбира се. Но имам един мотор, който съм купил на смешна цена. Той е с документи от Царство България, модел 39 година, посъживих го. Другите вещи - мелнички за кафета, фотоапарати, са изхвърлени от употреба. Имам слабост и към радиоапаратите. Сега смятам да възстановя и радиоточката в нашия град, както и този музей, който искам да направя. В преговори съм тук с хора, които ще дадат средства. Иначе имам и страница във фейсбук за миналото на Царево, където съм публикувал много стари фотофилми, които различни фотографи изхвърлиха, тъй като се насочиха към дигиталните фотоапарати. Тя дъщеря ми е фотограф.

- Вашата династия е много интересна. Филм може да се направи за вас.

- Така е, да. Всеки си е башка луд, както се казва. Смятам обаче, че аз съм по за завиждане от Андрей, който се набута между шамарите като евродепутат. Баща ми казваше, че най-калпавата роля в живота му е тази на народен представител - толкова напъване и накрая нищо. Аз за политика нямам никакви мераци, защото имам прекрасна професия. Иначе обожавам Христо Ботев и знам всичко негово наизуст, негов последовател съм.

- Когато се съберете с брат си, говорите ли за политика?

- Политиката е за хора, които умеят да правят компромиси, аз например не умея да се занимавам с това. И баща ми беше, и брат ми е в политиката. Те никога не са си мълчали за истината. Ето, помните баща ми какви скандални неща казваше в Народното събрание. Иначе с брат ми псуваме хорово, нямаме големи разногласия за нещата от живота. Но нито аз му влияя, нито той на мен. Ние сме хора на достолепна възраст и е безсмислено да се опитваме да си даваме акъл един на друг. Иначе аз умишлено не гледам и телевизия. Само в нета стоя. Но и там вече трия хора, които постоянно се занимават с политика, психяса тоя народ. Телевизията преразказва интернет, а вестниците и двете. И новина - никаква, едно и също навсякъде.

- Занимавате се и с благотворителност - раздавате хляб на по-бедните.

- Споделям си хляба с жителите на любимото ми село. От няколко години поръчваме хляб в Царево и Лозенец, за да няма гладни във Фазаново. Но това не значи, че храня цяло село. Даваме колкото можем. За мен това е кауза, която ни прави щастливи с жена ми Мария.