На Еньовден молитвите ни ще бъдат чути

Билките и водата са най-лечебни

Енергийните дни са най-силни за любовни магии и наричания

Днес е летният свети Иван - преломът на годината, или Еньовден. На 23 срещу 24 юни празнуваме средата на лятото. Според поверието в този ден свети Еньо започва да кърпи кожухчето си, а слънцето става по-рано от всякога, седи на небето по-дълго, къпе се в жива вода, докато се обърне на другата страна. 24 юни е най-мистичният ден, върховното време в годината, когато растенията се наливат с най-лековитата сила. Затова се берат на Еньовден, за да се вземе магическата им сила. Но и тук има ритуал. Билките се берат за добро към изток, откъдето изгрява слънцето. Когато се берат за лошо, се тръгва в обратна посока, на запад. Ритуалът се изпълнявал преди трети петли само от младите жени, които беряли в "обредно мълчание и в обредна голота", разказват етнографи. Мистиката и магията на Еньовден няма да са пълни, ако не припомним, че и водата тогава е най-лечебна, затова са се къпели от лоши болести, а молитвите на миряните са чути от Господ.

Всичко това е забравен вече фолклор. Всъщност не съвсем - билкови талисмани против уроки и черни сили, "рецепти" за късмет и за духовни копнежи са част от атракцията на празника в етнографския комплекс Етъра край Габрово всяка година. Там по традиция Еньовден се отбелязва най-пищно. Има място за баене, а на сергиите ще ви предложат поне две рецепти за влюбване. Първата - втрива се в средата на челото извлек от етерични масла на розмарин, босилек, джинджифил и роза. Втората е с повече екстри и предлага сватба и семейно щастие - в торбичка се слагат бял оман, семе от перуника, лист от роза, бран на пълнолуние, цвят от перуника, петльово перо и бабини зъби. Торбичката се слага в лявата ръка, захлупва се с дясната и се нарича, като се казва името на човека, за да задейства омайването. За освобождаване от любовта пък се използват валериан, лавандула, корен от теменужка или див магданоз. Те усилват проницателните възможности и помагат човек да се опомни. А има ли проницание, няма любов, казват древните философи.

Дивата мента гони зли духове. Тя се изсушава и изгаря рано сутрин на Еньовден заедно с листа от босилек. Против уроки пък се използва семе от черен мак. Магия се разваля със седефче, но от посветен. Подезичен залист пък ускорява реализацията на добрите желания, помага да се вземе изпит, да се спечели съдебен процес или търговска сделка. Всички знаем, че венецът, който се прави на Еньовден, се връзва от 77 билки и половина, тъй като народът вярвал, че за всяка болест има и билка, а половинката е за незнайната болест. За нея затваряш очи и откъсваш растение, от което се взема половината за цяр. Според лечителя Петър Димков сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то "трепти" и "играе". Който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки може да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цялата, човекът ще бъде здрав през годината.

С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове. "Смята се, че на този ден, преди да "тръгне към зимата", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, а тя е с магическа сила. Затова е добре всеки да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля за здраве в росата. До Еньовден властва мъжката сила, а след това настъпва женската енергия и денят започва да накланя към зимата. "Билките са живи същества като нас. За здраве, когато сте в планината, извикайте от все сърце волно ойларипиии. Така душата ви се отпуска, възражда", съветваше приживе Петър Димков.

Сред обичаите на Еньовден сред българите мохамедани в Родопите е и да се гадае за женитба на празника. В навечерието момите връзвали пръстен на китки от орехови листа, пускали ги в меден бакър с мълчана вода и ги оставяли да пренощуват под червен трендафил. На сутринта се събирали там, измивали лицата си с водата от бакъра и започвали да наричат за бъдещето на всяка девойка. Други пък пренощували срещу Еньовден в чужда къща с китка или пръстен под възглавницата и вярвали, че ще се омъжат за този момък, когото сънуват. В Асеновград пък всяка година на Еньовден десетки момиченца, облечени като булки, участват в ритуала "каленички". Малките госпожици вървят от храма "Св. Никола" до параклиса "Св. Богородица" в бели дрехи и венци от цветя по главите. Началото си ритуалът води от гръцките махали на някогашния Станимака. "Каленица" на гръцки означава красива булка. Във Велико Търново за 18-и път също ще се отбележи "Еньовден на Самоводската чаршия". В залисията на народния празник все пак да не забравят да почерпят имениците Еньо, Йоан, Йоана, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко.

24 юни - Нова година за масоните

Еньовден е Нова година за масоните, тъй като вярват, че силата на светлината (на слънцето) ще озари устрема им към овладяване на духовното.

Според летоброенето на масоните на 24 юни започва 6022 година след Светлината. На този ден от 2007 г. "зидарите" от цялата страна се събират в Разград за церемония пред паметника на първия български масон Иван Ведър. След това с братски трапези при закрити врата отбелязват края на учебната година по пътя към светлината и съвършенството. Бащата на доскорошния социален министър Деница Сачева - проф. Евгений Сачев, е първият автор на историята на организираното масонско движение в България до 1940 г. "Масонството е посвещение към самоусъвършенство, подчинено на един йерархичен ред, изграден върху законите за хармонията. Еньовден е лятното слънцестоене и масоните свързват 24 юни с Великия творец, създател, ваятел, т.е. с Великия архитект на Вселената. А това е слънцето - изначалието на човешкото посвещение. Затова се празнува Нова година на тази дата", казва проф. Сачев.