Българският ездач Ангел Няголов, спечелил Световна купа по прескачане с препятствия: Получих тежка травма,но продължих да яздя

С коня сме партньори, трябва доверие 

КОЙ Е ТОЙ

Ангел Няголов е най-успешният ни състезател по конен спорт в дисциплината прескачане на препятствия през последните години. Страстта му към конете се запалва, когато е много малък, след като дядо му го завежда на конни състезания на Тодоровден. Повече от 30 години по-късно любовта му този спорт не намалява. Само преди дни Няголов спечели Световната купата в едно от най-елитните международни състезания по прескачане на препятствия, което се проведе в Атина. Надпреварата е част от веригата Гранд при 3 звезди на Международната федерация по конен спорт.

В състезанието българинът пребори още 29 ездачи от цял свят, за да достигне първото място.

Единствено българинът успя да преодолее всички препятствия с височина 140-160 сантиметра без нито една грешка.

Виктория СТОЯНОВА

- Какво ви запали по този спорт, от колко време го практикувате, г-н Няголов?

- Като малък дядо ми ме заведе да гледам конете на Тодоровден. Може би бях на 4-5 годинки. Всяка година ме водеше. Оттогава винаги съм искал да яздя.

- Има ли място за развитие на конния спорт у нас, тъй като не е сред най-популярните като футбола и волейбола?

- Има място за развитие. Проблемът беше да преминем от социализма към демокрацията, защото навремето всички бази и коне бяха държавни. Сега вече такива почти няма, а ако има, те са на доизживяване. Всичко останало днес са частни инвестиции. Но мисля, че спортът ни се развива много добре спрямо други спортове в България.

- Помага ли държавата на конния спорт?

- Има държавно подпомагане, но то е съвсем минимално. Средствата, които идват, са на базата на резултати, постигнати през годината. Но това е помощ, с която не може да живееш и да оцеляваш.

- Може ли да разкажете за световната купа, която спечелихте преди седмици.

- Накрая на годината се прави план на шампионатите и световните купи, на които един състезател иска да участва. Подготовката се изразява в това, че се започва ходене на по-малки състезания, на които да се тренира за голямото. Съответно и конете започват да се подготвят, като трябва да имаш най-подходящите за това коне. Ако планът и подготовката са отлични, то и резултатите ще са.

- Работата с животни е трудна, до голяма степен трябва да разчитате на друг. Как се разбирате с конете си? Има ли някакви неща, които трябва да правите с коня, за да имате по-добро общуване и комуникация с него?

- Много е важна връзката между кон и състезател, това е един тандем, ние сме партньори и връзката е важна да се осъществи. Ако няма доверие и разбирателство, нещата няма как да се случат, поне в дългосрочен план. Освен физическата подготовка за състезание с коня се работи и спрямо изграждането на доверие.

- Може ли да кажете през състезателната си кариера колко коне сте имали, колко трае спортният живот на едно животно и кой ви е най-скъп?

- Нямам спомен колко коне съм имал, през годините съм сменил много. Винаги ще помня всеки един кон, но може би най-скъп спомен ще ми е първият, с който отидох на европейско. За съжаление той се контузи много млад и после не успя да се върне в големия спорт.

Кон може да се състезава, след като е навършил 4 години. До 8-9 г. конят се води млад, а след тази възраст може да участва на големи състезания - гран при, световни, олимпиади. Един кон може да участва до 20-годишна възраст, ако е в добро здраве. Има доста коне на по 16-17 г., които участват в големи състезания.

- Колко подготовка е нужна заедно с животното, за да се подготвите за едно световно състезание?

- Зависи от състезанията, ако са локални и малки, те са с по-малка трудност. Винаги, когато се вземе нов кон, се започва с малки състезания. Единият вариант е да се вземе много млад кон, който да се обучава от самото начало, но това отнема много време. На моето ниво гледам да взимам малко по-напреднали коне, които да се тренират 1-2 години и след което да участват на гран при и по-големи форуми. Обикновено взимам 6-7-годишен кон, яздя ги 2-3 години и после започват да ходят на големи състезания. Разбира се, животното трябва да има и качествата за това, защото не всеки кон става за състезания.

- Какви качества са необходими за един добър състезателен кон?

- Да е атлетичен, да има сила, добра техника, смелост. Всичко това се постига след селекция и добра подготовка.

- Получавали ли сте травми заради животното?

- Получавал съм, все пак този спорт е опасен. Имал съм късмет да нямам много тежки травми.

- Това карало ли ви е да се откажете в някакъв момент?

- Травмите никога не са ме карали да се откажа. Последният път беше доста тежко и не се знаеше дали ще мога да спортувам изобщо, но нещата се оправиха и вече 6 г. след това продължавам да спортувам.

- Страхували ли сте се от първата среща с кон?

- Когато бях на 7 г., накарах баща ми да ме запише да яздя. Помня, че влязохме в конюшнята и всички коне ми се сториха адски високи и големи. Изпитвах огромно страхопочитание. Тогава си спомням, че не ме записаха на езда, защото бях прекалено малък, трябваше да имам навършени 9-10 години, за да започна.