Народната певица Светла Караджова: Вдигаме паметник на Надка Караджова

85-ата годишнина от рождението й през 2022 г. е чудесен повод, сбъднах мечтата й да пеем с орк."Канарите"

КОЯ Е ТЯ

Светла Караджова е фолклорна изпълнителка и преподавателка в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Дъщеря е на легендарната народна певица Надка Караджова, с която обикаля цял свят заедно с прочутия квартет "Славей". Тази година формацията чества 30-годишен творчески юбилей, чиято движеща сила е Светла Караджова. Голяма част от творческия й и житейски път минава в ансамбъл "Филип Кутев".

- Г-жо Караджова, как преминахте през пандемията и запази ли се фолклорът?
- Много шокиращо беше, защото най-напред затвориха артистите и последни ни отвориха. За нас работата е свързана с много хора, които ни слушат и гледат. Затова бяхме най-потърпевшите. Само че квартет "Славей" не престана да работи, защото ни предстоеше 30-годишна творческа дейност, която тази година честваме. Така създадохме много нови шедьоври. Възобновихме няколко прекрасни пазарджишки песни на майка ми Надка Караджова, както и някои шопски и трънски. Зарадвахме много от нашите почитатели. Непрекъснато ни се обаждат, за да благодарят. Танцови клубове ни търсят да питат дали могат да танцуват на нашите песни. Така че хем беше шокиращо като затваряне, хем ползотворно.
- Нека се върнем към 1991-ва, когато започна пътят пред квартет "Славей".
- Тогава предстоеше пенсиониране на майка ми. Но тя каза - имам много сили и глас, искам да продължа да пея. Пенсионирането й трябваше да стане в ансамбъл "Филип Кутев", където работеше. С баща ми Стефан Костов решиха да направят камерна формация. Завърших висшето си образование в Пловдив и майка ми ме покани като диригент, а баща ми измисли името "Славей". Цялата публика ни наричаше така и името дойде от само себе си.

В началото беше много трудно. Използвахме чужди песни от различни състави. Но след това решихме, че трябва да сформираме свой репертоар, визия и звучене. Композиторът Коста Колев направи няколко автентични песни, подходящи за четири гласа. Сега те са като еталон за камерната музика в България и за нас е голяма гордост да ги изпълняваме. Песните ни се пеят и по света. Много от нашите партитури изпратихме в Япония, където има голям интерес към нас и сме ходили осем пъти на турне. Оказа се, че на много места и в Европа обичат българския фолклор. Неслучайно мъдрите хора казват, че фолклорът ще обедини българите по света. Това пророкуване вече се сбъдва.
- Много награди получавахте през годините от държавни институции.
- Благодарни сме, защото това означава, че сме забелязани и се признава нашият принос към българската камерна музика. За 25-ата годишнина на квартета получихме най-голямата награда на Министерство на културата "Златен век", а през 2021-ва за 30-ата годишнина получихме най-голямата награда на Съюза на музикалните и танцови дейци - "Кристалната огърлица".
- В този контекст заслужава ли вашата майка Надка Караджова паметник? Обсъждана ли е идеята?
- Да, ние много отдавна го обмисляме. След нейната кончина цялата рода го решихме спонтанно и като първа стъпка създадохме Народно читалище "Надка Караджова 2012", чрез което развиваме изключителна дейност с конкурсите ни "Пиленце пее", "От Трън по-убаво нема" и други събития. Догодина имаме 85-годишнина от нейното рождение и това е хубав повод. Обмисляли сме дали паметникът да бъде поставен в Пазарджик или в София. По-вероятно е да бъде в столицата. Само за информация и статистика - квартет "Славей" не е канен въобще в Пазарджик от 2006 година. Това е единствената община, която не ни кани, защото "не сме отговаряли на концепцията". Ние пеем пазарджишки песни, но както и да е.

Майка ми наистина заслужава да бъде увековечена, защото е от това поколение, което проби Желязната завеса на Запада. Когато нищо не се говореше за България Надка Караджова бе начало на класацията на радио Би Би Си три месеца през 1982 г. с песента "Заблеяло ми е агънце". Това е изключително признание, а действащата фабрика за музикални плочи "Балкантон" направи милион тиражи с тази песен. Майка ми е получила всички възможни държавни награди у нас. Дарили сме ги в Регионалния исторически музей в Пазарджик, където е родният й край. Тя и нейното поколение като Янка Рупкина, Калинка Сгурова, Калинка Вълчева, Надежда Хвойнева имаха големия шанс да пеят на най-престижните сцени в света - в Ню Йорк, Залцбург, Амстердам.
- Има ли жажда за фолклор?
- Усещаме, че идва една огромна вълна от малки деца и млади хора, които се подготвят много прецизно и съхраняват българския фолклор. И това го виждаме особено на фестивала "Пиленце пее", което ще бъде с юбилейно десето издание. България продължава да ражда много таланти и ние като организатори на такива фестивали и конкурси даваме поле за изява, като голям поклон заслужават преподавателите и родителите.
- Разкажете ни за вашите турнета извън граница.
- Едно от последните ни турнета преди пандемията беше в Португалия. Пяхме само църковнославянски песнопения в тамошна катедрала. И това е в нашия репертоар. Посреща се много добре с немалко бисове. Там пеем без озвучаване, защото има чудесна акустика. Имаме и руски народни песни, които страшно много обичаме. В Испания имахме турне - пяхме на фестивал в Сеговия. Също индийски, гръцки песни сме пели. Обмисляме и албум с подобни песни.
Всяко нещо, което създаваме, е голям хит! Последният ни албум беше по поръчка на клубовете за народни танци. За нас това е голям принос да танцуват върху красиви песни и аранжименти. Те са под аранжимента на оркестрите "Пловдив", "Канарите", "Щуро маке". Успоредно с тези шедьоври от талантливи композитори ние поддържаме репертоара от акапелни песни - само гласове. В последно време ги включваме в началото на концертите и хората изключително много се изненадват и се радват на тези песни. Публиката е зажадняла за такава музика, само от гласове. А в чужбина искат само такива изпълнения.
- Съхранили сте народните носии на своята майка. Колко са те и къде се намират?
- На всеки един конкурс "Пиленце пее" правя изложба с костюмите на моята майка, чиято колекция достига до 15 броя. Една от носиите я подарихме на Регионалния исторически музей в Пазарджик. След кончината на майка ми реших да осъществя нейната мечта - да записваме с оркестър "Канарите". Обадих се на Наско Стоев, след като към състава се присъедини Кристина Карамфилова и така отново станахме четири изпълнителки след кончината на майка ми. Споделих идеята ми две песни на Надка Караджова да се съчетаят в една пазарджишка сюита. Той се съгласи и тъкмо след няколко дни влизаме в студио. Всичко се случи с лекота за по-малко от месец, а пазарджишката сюита влезе в юбилейния 20-и компактдиск на "Канарите". През цялото време имах чувството, че майка ми ми помага. Сега всеки концерт завършваме с тази сюита, която звучи като един химн на българския фолклор. Всички стават да танцуват и много се радват. Това е нашата радост, когато виждаме, че хората не са безразлични към нашата музика. Вече няма безразличен към това изкуство. Фолклорът обединява българите тук и в чужбина. Няма българин, на който сърцето му да не затупти от звука на гайдата и да остане безразличен.