Актьорът Валентин Танев: Не ставам за политик, не мога да крада

Никога не са ме подкупвали, нито аз съм

КОЙ Е ТОЙ

Валентин Танев е роден на 21 октомври 1957 г. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1984 г. в класа на проф. Крикор Азарян. Носител е на множество награди, между които: "Аскеер 2006" за ролята на Разплюев във "Веселите Разплюеви дни", "Икар'97" за ролята на Естрагон във "В очакване на Годо", награда от Театрални празници "Благоевград '98" за ролята на Кърлежа в "На дъното". Участва в множество филми и сериали: "Хайка за вълци", "Дунав мост", "Скъпи наследници", "Хъшове", "Стъпки в пясъка", "Воевода", "Уют".

- Г-н Танев, с "Духът на поета" в Народния театър "Иван Вазов" сложихте точка на творческия сезон. Каква е равносметката за отминалите месеци в условия на пандемия?

- Изключително трудна и объркваща година не само за нас, артистите, но и за всички хора. Дано не се повтаря!

- Има индикации, че от есента ни очаква същото. Притеснявате ли се от делта варианта, вече казват за няколко случая.

- Нищо чудно. Всякакви нови щамове се въртят. Всички трябва да се безпокоим и да взимаме мерки. Затова е тази ваксинация.

- Имунизирахте ли се?

- Да, и то отдавна. Иначе как да работя? Мисля, че болшинството актьори също са го направили вече. Никакви странични ефекти няма. По-спокойно ми е сега, а преди това сякаш бяхме на руска рулетка. Една постановка я репетирахме 6-7 месеца. Тъкмо започнем, и някой се разболее или пък контактува със заразен и спираме. Няма постановка, в която да не сме близо, играем човек срещу човек.

- Успявахте ли да бъдете гъвкави с намаляване на хонорари и наеми? Имаше ли разбирателство вътре в самата гилдия с хората, с които работите?

- Някои бяха гъвкави и оперативни хора, с които се разбирахме. С други не можахме. Но човек трябва да живее във времето, което е. Така е дошло и така трябва да се действа. В такава ситуация е нужно да си гъвкав.

- Над 35 години сте на сцената, повече от прословутия преход. Кой театър, ако можем така да се изразим, е по-добър и впечатляващ - този на сцената или в обществения живот?

- Не бих нарекъл случващото се в обществения живот театър. Театърът е високоорганизирано изкуство. Драматургът сяда, изживява и пресмята всяка една поява на героите и т.н. След това идват режисьорът, актьорите, осветление, звук... А това, което се случва в обществения живот, бих нарекъл с една дума - хавра. Държа да не обиждат театъра с това, което правят. Моят ден е разчетен по минути. Всичко е изчислено до последната реплика. Нищо случайно не върша, всичко съм премислил. А в обществения живот даже не е импровизация. Там виждам хаос и много малко талант. Почти никакъв.

- Пак ни предстоят избори. Ще гласувате ли?

- Не знам дали ще имам възможност поради лични обстоятелства.

- Какво трябва да се промени в културата?

- Всичко, което сега се случва, е заложено още при т.нар. първоначален преход, така че всичко е тотално сбъркано. Трябва да се изрине и преобърне всичко. Но няма кой да го направи. Гледам ги - вадят компромати, някаква игра на ченгета, замерят се - ти си повече корумпиран, пък аз по-малко, този ме подслушвал, ама преди това ти ме подслушва... Всичко това е сбъркано!

- Може ли това, което се случва, да послужи за вдъхновение за театрална постановка? Има подобна за мутренските времена и фолкпевиците.

- Може и да стане, но трябва голям майстор, с много добро чувство за хумор да го опише. Не знам дали все още трябва да се занимаваме с тези неща. Въпреки че е част от живота ни. И трябва да работиш това, което ти се случва и вълнува.

- Липсва ли ви Чочо Попйорданов? Заедно снимахте в сериала "Хайка за вълци", както и в "Хъшове".

- Ох, как да не ми липсва. Десет години бяхме в една гримьорна с Чочката. Последното представление, което изигра ,беше в моя постановка. Как да не ми липсва този образ.

- Какви вълнуващи преживявания имате с него? Вярно ли е, че по време на снимки в тресавище за "Хайка за вълци", където трябва да се биете на живот и смърт, попадате в кал до ушите, след като никой не е проверил дълбочината и едва ви спасяват с Чочо?

- О, да (смее се). Имаме много такива изпълнения с Чочката. Има ги тези моменти в българското кино, защото ние сме "дайте да дадем". Нещата се правят често без много мисъл.

- Как преживяхте Виденовата зима?

- Като всички българи. Изпращаха тирове от Италия с портокали и ние като бедни сомалийски деца обикаляхме тира. Редил съм се на опашки по 24 часа за гориво. Нямаше мляко за децата. И сега тези хора, които през 1996 г. ни докараха до просешка тояга и 6 долара да ми бъде заплатата, сега ни казват, че ще ни спасяват. Хора?! Стига! Погледнете правителството на Жан Виденов и вижте кои са били вътре. Техните деца сега стават заместник-министри и ние пак ще им вярваме.

- Предлагали ли са ви да влeзете в политиката?

- Не желая, защото не искам да се променям. Защото знам, че като вляза там, трябва или да крада, или да се махам. Имам много развито чувство за чест и достойнство. Никога не са ме подкупвали, нито пък аз съм подкупвал някого. Така съм възпитан.

- Наскоро минах покрай Завет (родното място на Танев - б.а.). Симпатично градче, но обезлюдяващо сякаш като много други. Какви спомени пазите от детството си там?

- До 8-и клас съм седял по цяло лято там. Чудесни и свободни години. Истинска свобода! Играл съм на воля, мечтал съм си на воля. Пасях и стадо в детските ми години.

- Наистина ли вашият баща се е отрекъл от вас, когато по-късно сте зарязали идеята да станете инженер заради актьорското поприще?

- Имаше мечта да ме види инженер, но така и не се сбъдна за негово съжаление. Но мен това не ме влечеше и сигурно щях да измъчвам хората около себе си. Тогава се отрече от мен. Но с времето нещата се уталожиха. Беше изключително добър човек.

- Разкажете ни и за първия досег с вашата съпруга. Наистина ли сте били на сцената и е трябвало да поканите случайно избрана жена от публиката, когато погледът ви е попаднал на нея?

- Да. Истинска любов! И преди това я бях виждал. Беше много чаровна и приятна. Веднага я поканих на сцената при мен. След това много си паснахме. И така вече 40 години.

- Каква е рецептата за щастливия и дълготраен брак? Много млади в днешно време имат нужда да я чуят.

- Срещнеш ли точния човек за теб, трябва да държиш на него. Със сигурност ще са необходими жертви. Сред това, което сплотява двама души, са трудностите. Преодолееш ли някаква трудност, си ставате още по-близки и започвате да работите в тандем.