Певицата Роксана: Интеграцията не е иху,кючеци и кебапчета

Хвърлянето на пари с хеликоптер в махалите носи радост един ден, не решава проблемите

КОЯ Е ТЯ

Антоанета Линкова, по-известна като Роксана, е фолкпевица от ромски произход. Родена е на 4 октомври 1985 г. в град Кнежа. Първоначално е солистка на няколко ромски оркестъра. Стартира самостоятелна кариера след участието си в риалити шоуто "Стани попфолк звезда", част от "Шоуто на Слави". Неин кръстник е Слави Трифонов, който представя псевдонима й. След това участва и в "Гласът на България", където достига до финала.

Дебютира през 2011 г. с песента "Две сълзи", заедно с клип. В края на същата година подписва с "Пайнер", когато реализира и първия си дует за своята кариера - "Давай", заедно с Георги Милчев-Годжи.

- Роксана, в проектокабинета на Слави Трифонов има предложени 8 жени за министри. Как виждате ролята на нежния пол в политиката?

- Важното е да имаме добри хора, които да се грижат за държавата. Ако е добър, няма значение дали е мъж или жена. Нека да видим как ще се случат нещата във времето. Не мисля, че аз съм човекът, който трябва да вземе отношение по тази тема, тъй като не съм толкова компетентна.

- Гласувахте ли на изборите?

- Разбира се!

- Избирателната активност беше ниска. Какво бихте казали на хората, които не отидоха до урните?

- Гласувах, защото обичам безкрайно много страната си. Трябва да се гласува, важно е.

- А как оценявате идеята на Слави Трифонов да има министър, който да отговаря за ромските въпроси?

- За голямо съжаление гледах, че се вземат интервюта от хора, които са меганекомпетентни. Страдащи ромски семейства говорят само за пари и за нищо друго. Хората са толкова изгубили надежда и вяра във всичко, че за тях да работят за 600 лева на месец вече е ад. Дъното. Само от едно семейство чух, че се надяват министърката да обърне внимание на децата. А тя реално с това ще се занимава. Интеграция на роми не значи един човек да реши съдбата на хиляди хора. Това трябва да се налага с годините, да се дават добрите примери. Когато съм на големи концерти в махалите, им казвам, че аз съм живият пример. Как една циганка от махалата на Кнежа може да бъде обичана и уважавана от всякакъв тип хора, без значение на какъв пост са. За мен интеграцията на ромите е, че на 15 септември моето дете за пръв път тръгва на детска градина и на масичката, на която обядва, ще бъде с българче. И когато огладнеят, да си разделят сандвича заедно. И когато пораснат, да се чакат след училище. Да си пишат домашните заедно, едното да показва на другото. Това е интеграцията на ромите. За голямо съжаление тя се проваля и заради затварянето на толкова много фабрики и заводи. По времето на моите родители българи и цигани са работели заедно. Интеграция не е да влезем в махалите и да раздаваме пари с чували. Половината не искат да учат, половината искат да станат гангстери на 15 години, бедни са... Силно се надявам, ако имаме такъв министър, нещата да тръгнат към добро. Ясно е, че с магическа пръчка няма да станат нещата.

- Думите ви за личния пример безспорно важат със страшна сила.

- Абсолютно, няма по-добро от това. Винаги трябва да покажем по какъв начин се случват нещата. Не трябва да се срамуваме от това, че сме станали популярни личности и като видим две циганчета, да им обърнем гръб. По-добре да им обърнем внимание. Кажи им как стават нещата. Сещам се за един пример, който не е от най-приятните, но има силно послание. Аз съм емоционална и винаги казвам това, което усещам. Преди известно време ме спира една госпожа. Госпожа силно казано, защото ромската общност не се отказва да ражда на 16 години. Та тя беше млада ромка, която вече беше майка и доста настойчиво искаше да сляза от колата и да се снимам с детото й. Казах й, че няма проблем и ще спра бързането си за срещата, която имам. Но я попитах дали не я е срам, аз да й обърна внимание, а нейното дете да е мръсно до безобразие. Това мило и малко същество нямаше и годинка, а сополът му беше до устата. Мръсно, босо, голо... Накарах я да отиде до чешмата, да го измие и тогава ще го гушна. Тя ме послуша и така стана. Порадвах му се много и дори оставих пари на майката да му купи нещо. Дано го е направила. Ето в такава ситуация можеш да интегрираш някого. Да се засрами и следващия път да не го прави. Ако хвърляме пари от хеликоптер над махалата, радостта ще е точно един ден. Иху, кючеци и кебапчета, а на другия ден тихо. Това не е интеграция.

- Обнадеждена ли сте, че след здравната и политическата криза ще настъпят по-добре времена за България?

- Силно вярвам, че ще дойдат много по-хубави времена. Аз съм човек, който гледа само доброто и позитивното. Трудно помня и се обръщам към лошите неща. Вярвам, че децата ни ще живеят в по-добри условия и коранавирусът ще си отиде - все пак няма нищо вечно на този свят. Трябва ние самите като нация да ударим по масата и да кажем стига толкова. Смятам, че нещата, които ни застигат, идват някъде отгоре, извън нашата държава. От там е проблемът, така го разсъждава моята глава.

- Казвате "отгоре" - какво имате предвид?

- Всичко идва от Европейския съюз. Ако те кажат, че положението ще е страшно през септември, ще стане страшно. Така си разсъждавам. Силно се надявам тази държава да заработи в правилния й вид и да не се стига до трети избори, защото това не е никак добре за народа ни. Въпреки че ние сме народ, който е свикнал да понася кризи и да живее в трудни периоди. Просто народите по целия свят трябва да се изправят и да кажат "стоп" на коронавируса. Не можем да кажем на всички хора да се ваксинират, не могат да ни принудят да се ваксинираме по какъвто и да е начин. И затова трябва да се сложи край. Всичко продължава прекалено дълго и не можем да се успокояваме, че ще работим само по 2-3 месеца. Ние трябва да работим постоянно, за да се чувстваме добре. Не става да е само юли и август и да си мислим, че сме оправили всичко. След това животът продължава и сметките продължават да се трупат. Образованието на децата отива по дяволите и това изобщо не ми харесва.

- Заговори се за нов локдаун през септември или октомври. Самата мисъл, че може отново да бъдем затворени, как ви кара да се чувствате?

- Не вярвам да се случи. Затваряне няма да има.

- Дори и при голям брой заразени?

- Откъде ще дойдат тези заразени? Сега защо ги няма? От няколко дни съм безкрайно щастлива, защото, когато сутрин си отворя очите, чета новините и проверявам колко болни има. Намаляха и почти изчезнаха починалите. Защо през септември трябва да очакваме това да дойде? Ще го пусне ли някой с хеликоптер отгоре, не мога да разбера. Ще дойдат настинки с лошото време, но нищо повече. Да не говорим, че 90% от населението на България е прекарало коронавируса или е ваксинирано. Освен да го очакваме от Марс.

- Притесненията са, че делта (индийският) вариант тогава ще настъпи в страната ни, а той е силно заразен.

- Дори не съм чувала за този вариант. Защо тепърва трябва да дойде в България, сигурно чакаме гости от Индия, за да снимат сериал в България. Не знам вече какво да си мисля. Като затворим пак, народът ще изтрещи. Не може 10 или 20 души от някъде да командват милиарди хора. Така не става.