Репортерът от БНТ Бюлент Мюмюнов: Фенове ме носиха на ръце

Почувствах се като трофея, за който всички се борят на Евро 2020

Кой е той

Бюлент Мюмюнов бe едно от лицата на спортната редакция на БНТ, което отразява Евро 2020 директно от най-горещите футболни точки на Стария континент. Той е завършил журналистика в Софийския университет "Климент Охридски" и е едва на 25, но вече 8 години се занимава със спортна журналистика. Пловдивчанинът от две години е част от екипа на БНТ. За емоциите, които е изпитал по време на европейското първенството, Мюмюнов разказа за читателите на вестник "България Днес".

- Бюлент, бяхте част от екипа на БНТ, който отразява европейското първенство. Какви емоции изпитахте около срещите?

- За пръв път бях на европейското първенство по футбол. Като репортер имам още един континентален форум, но той беше по художествена гимнастика (смее се). За мен бе истинска чест, че съм част от екипа, отразяващ толкова голям форум. Още щом разбрах, че ще пътувам, започнах да се готвя. Не само физически, но и психически. Опресних познанията си за всички отбори. Четох за различните култури на страните. Изготвих си програма за всичките 25 дни, в които бях на европейското. Всичко бе предварително планирано. Разбира се, оставих и няколко свободни часа, за да има момент на изненада. Най-големи емоции изпитах около мачовете - преди и след срещите. Феновете, дори и губещите отбори, празнуваха след срещите. Радваха се, че са на стадионите и имат възможността да изживеят моментите по трибуните след повече от година. В сърцето ми завинаги ще останат всички преки включвания, а около мен фенове, които пеят и скандиран. Потопих се в морето от емоция заедно с тях.

- Имахте ли среща с достатъчно колоритни привърженици?

- О, да. Няколко момента никога няма да забравя. Преди срещата Нидерландия и Украйна, която се игра в Амстердам, по време на прякото включване феновете ме вдигнаха на ръце във въздуха. Буквално полетях за около 10-15 секунди. Почувствах се като трофея, за който се борят всички на първенството. Постоянно около мен се събираха фенове. Никъде не срещнах агресия. Разбира се, че имаше много псувни, но не към мен (смее се). Всички се отнасяха с уважение към репортерския ни екип. Феновете се опитваха да ме въвлекат в празника им. Снимаха се с мен. Предлагаха ми бира. Направо ми я слагаха в ръцете, но аз не пия алкохол. Само взимах чашата от уважение. И след като си тръгнеха, я оставях. След срещата Германия и Португалия се срещнах с един от най-колоритните феновете на форума. Той е облечен като индианец. Обикаля цяла Европа с каравана. Говорих и с него. В същото време край нас мина немец, облечен като каубой. Погледнаха се. Беше много епично. Успях да интервюирам много жени. Питах ги кой футболист харесват най-много на външен вид. Чух много различни отговори.

- Колко срещи успяхте да посетите? В колко страни бяхте?

- Присъствах общо на 10 мача. Над 15 000 км във въздуха сме изминали с оператора. Повече от 20 часа бяхме в самолета. Бях в 5 страни - Италия, Шотландия, Германия, Нидерландия и Унгария. Имах уникалната възможност да присъствам на откриващия мач между Италия и Турция. Това бе най-грандиозният момент по време на пътуването ми. Пя Андреа Бочели. Направо настръхнах, като го слушах. Италианците са много емоционални. То е заложено в генетиката им. Откриващият мач ми даде хубав тласък. Даде ми увереност и всички притеснения, които имах, изчезнаха.

- Какви бяха мерките в различните страни. Трябваше ли постоянно да си правите тестове?

- С оператора бяхме ваксинирани. Единственото място, на което не сме си правили тест, бе на пристигането ни в София. В повечето страни се влизаше с бърз антигенен тест. Най-странно бе в Нидерландия. В страната се влиза свободно. Но за стадиона - не. За да влезеш на "Йохан Кройф арена", трябва да си направиш специален антигенен тест.

В Унгария се сблъскахме с друг куриоз. Преди да заминем, пишеше, че Унгария е единствена страна, която иска ПСР тест. В Мюнхен, откъдето летяхме за там, си направихме. Платихме по 128 евро на човек. Когато пристигнахме на летището с акредитациите, ни пускаха. Нито сертификат ни искаха, нито паспорт, нито резултат от тест.

Преди да заминем, си мислехме, че всички е плашешо, с много обстоятелства, черно и мътно, но се оказа, че е много лесно.

- Кой момент никога няма да забравите?

- Гледах на живо мач на Кристиано Роналдо. Вярно, за втори път, но този път бях на 10 метра от него. Имах възможността да присъствам на официалната тренировка преди Германия - Португалия. За времето, което бях на терена, гледах Кристиано. В един момент и той ме погледна. Спогледахме се за няколко секунди. Нищо не си казахме, но за мен това е сюблимен момент. Гледах световните шампиони от Франция. Видях на живо с очите си и голямата изненада - Чехия победи Нидерландия. Преди срещата имаше огромно шествие от страна на феновете на "лалетата". Над 15 хил. души бяха дошли в Будапеща с коли, автобуси, каравани и т.н. И накрая паднаха. Нямаше двубой без атмосфера.

- Успяхте ли да вземете интервю от някой известен футболист или легенда на футбола?

- Заради коронавируса бе много трудно. Големите имена не идваха в пресцентъра. Но съдбата ми се усмихна. Случайно взех интервю от легендата на Англия и "Арсенал" Сол Кембъл. Направихме го на полувремето на срещата Англия - Украйна. Той коментира за местна телевизия. Видях, че е свободен. Шмугнах си при него в кабинката. Попитах го дали е съгласен. Даде ми знак, че е окей, но имам 1-2 мин. И се получи. Така че не съм капо.

- Кой бе вашият фаворит?

- Без да се хваля, но познах победителя още преди да започне европейското. В последното предаване на "Арена спорт" по БНТ казах, че Италия ще е шампион. Те ми бяха фаворит, защото бяха в отлична серия. Имат супертреньор. Играчи като защитниците Бонучи, Киелини. На вратата големият Буфон бе заменен от младия Донарума. Италия бяха набарали точната сплав - опитни играчи, силни халфове и невероятната фантазия на младите. Усещах, че това е моментът на Италия. Испания взеха своето в периода 2008 - 2012. Франция спечели световното. След раната, която им нанесе коронавирусът, сега съдбата им даде подарък. Реванш за всичко, което преживяха.