Лечителката Тодорка Иванова: С дърпане на уши лекувам болни сливици

Натопиха татко, че помага, падна му се съдийка, която беше изцерил

Коя е тя

Тодорка Иванова е бивш техник от Института по свиневъдство в Шумен. Живее в село Градище и върти магазинче за хранителни стоки. Освен с него лечителката се занимава и с оранжерия в селото, в която отглежда биозеленчуци. Тодорка цери дипломати, професори, депутати и обикновени хора от проблеми с гърлото чрез уникалната си система "дърпане" на уши.

- Г-жо Иванова, покойният ви баща заканваше ли ви се, че ще ви дърпа ушите, ако не слушате?

- Ха-ха-ха-ха, не никога! Покойният ми баща Иван Иванов-Кантонера не ме заплашваше така, когато съм непослушна. Защото в нашето семейството дърпането на уши е нещо като тайнство, което носи облекчение на страдащите, дошли при нас за помощ. Затова баща ми ми дърпаше ушите само когато бях болна. Той беше лечител, познат на хората от Дуранкулак до Петрич и от Видин до Малко Търново. Умееше да лекува ангина и да "оправя сливици" без операция, само с ръцете си.

- Вие как започнахте да лекувате?

- Нека първо ви разкажа как баща ми започна да лекува. Когато бил млад, много боледувал от гърло. И веднъж, докато е в казармата войник, отишъл при една баба - баба Мома, също балканджийка. Тя дърпала уши на болни с ангина и сливици. Всъщност може би чалъмът на този ритуал е дошъл от Балкана. Веднага след процедурата баща ми се пооправил, но ходил още няколко пъти при бабата. Тя му показала как стават нещата, избрала си го е за това. Имала трима синове, но решила да предаде дарбата си само на татко. Минало много време и някъде към края на 60-те години е било, тате още си работеше като пътен кантонер. Един ден в разговор чул, че от болно гърло се оплаквал един познат. И баща ми решил да му помогне. Първо на него приложил знанията си от баба Мома. Излекувал го. После от уста на уста се разнесла дарбата му. Помня, че идваха хора и денем, и нощем - взели си детето от болницата, защото нямало облекчение, и чули, че баща ми помага. И той помагаше. Но за зла беда, дейността му не се хареса на докторите в Шумен. Един от тях, няма да му казвам името, подаде сигнал в прокуратурата срещу татко, че вредял с лечението си. Процесът продължи две години. В съда ходих с татко, като дори нямахме адвокат, защото той мислеше, че няма да имаме нужда от него.

- Оправдаха ли го?

- Да, но знаете ли кое беше най-смешното? Че и съдийката, и прокурорът, та и единият адвокат бяха "дърпани" и естествено оздравели от баща ми. Вика му съдийката: "Бай Иване, я кажи сега какво правиш, как става това?". А той - "Е, нали знаеш, защо ме питаш?". "Знам бе, казва, но процедурата е такава" (смее се). И накрая съдът излезе с решение, че поне ако не помага баща ми, то със сигурност действията му не вредят на хората. И така всичко приключи.

- Вие как наследихте дарбата му?

- Първоначално не разбирах какво точно правя. Разказах му какво усещам, докато дърпам ухото на човека пред мен. И така повече от 12 години споделях с баща ми, а той ме съветваше. Докато не дойде един прекрасен ден и ми каза: "Готова си вече, Тодорке, почвай сама". Така ми предаде занаята си, точно пет години преди да почине, Бог да го прости.

- Болезнена ли е процедурата?

- Не. С дърпането на ухото всъщност се намества в "гнездото си" сливицата и не е болезнено. Само ако има много гной при възпалени сливици, тогава е по-болезнено, но бързо минава. Процедурата продължава едва-две минути. Нужни са ми само кърпички.

- Знам, че много лекари водят децата си при вас?

- Да. Защо да се пият антибиотици, като може с едно дръпване на ухото нещата да се оправят. Ето тук, на старото диванче, ляга човекът на едната страна. Покривам ухото му с кърпичка, издърпвам ушната мида по специален начин и намествам сливиците с ръка. Чува се леко пукване и щом го усетя, знам, че съм си свършила работата. После препоръчвам само студени напитки, горещи в никакъв случай.

- Имало ли е случаи, когато не можете да помогнете?

- Рядко, но е имало. Помня един човек три пъти идва, но не получи облекчение. Виждах, че ушите му не се зачервяват от дърпането. Нямаше добро кръвообращение. Тогава го насочих към лекар. Но повече са случаите на излекувани. Наскоро един човек си тръгна, като си махна слуховото апаратче. Вече чува, когато му се говори. Един друг пък дойде и не можеше дума да каже. Сега говори и от благодарност ръцете ми целува. Но пак казвам, голямо значение има в кои стадии на заболяването идват хората. Когато има температура, сливиците са по-крехки и по-лесно се прибират. Когато са извадени и болят, най-често има остатъчни израстъци или запушени тръби. Всичко проверявам.

- Лекували сте и професори по УНГ?

- Да, чести пациенти са ми и оперните певци. Станчо Величков например си дойде от Германия да му "дърпам" ушите, Стефка Евстатиева също е идвала. Проблем със сливиците имат хора, които пеят, говорят силно, дори диджеи. Половината шуменско МВР е минало през ръцете ми. И консули от чужбина са идвали. И бебета лекувам. Моят внук например ми е като реклама. За един ден свали температурата и се оправи.

- Не взимате пари за помощта, защо?

- Защото това умение ми е дар Божи. Грях е да печелиш от него. Чувала съм как един лечител вземал първо по 5 лева за сеанс, но му се усладило и почнал да иска по 200. Тогава загубил способностите си. Затова, когато излекувам хората и ме питат какъв подарък искам, им казвам: "Ела само ако се разболееш пак. Здрав не ми трябваш".

- По време на пандемията как преживявахте?

- Спрях да помагам, да лекувам спрях поне година и повече, защото се притеснявах мен някой да не ме зарази, защото не го изкарах вируса. Не го изкара и цялото ми семейство. Сега вече сме ваксинирани и, слава на Бога, всичко е добре, дай Боже да не ни затворят през есента отново, това ще е пагубно за всички - и за бизнеса, и за учениците.

- Идваха ли при вас хора, преболедували от коронавирус?

- Идваха, да. Имаше едно младо момче, много ми беше жал за него, вече беше с увреден бял дроб след прекаран вирус. А знаете ли що народ дойде оглушал? Много хора получиха такъв проблем, след като преживяха вируса, получиха усложнения. На който мога, помагах, на който не мога - изпращам при доктори.